Ще плащаме ли по-скъпа техника заради MP3-ки?

Знаете ли, че според сега действащия Закон за защита на авторското право и сродните права, предварително плащате на музикантите песните, които теглите от интернет, още когато си купувате твърд диск за компютъра? Такава разпоредба съществува в ЗАПСП още от 1993 година, но по редица причини до момента не са събирани такси. Наскоро организацията, която е призвана да разпределя приходите между носителите на права, реши да поправи тази несправедливост. И така излезе спешната нужда от корекции в закона.

Компенсаторните възнаграждения

Когато ползвате обект на авторското право, неговият носител трябва да получи съответното възнаграждение. И тъй като у нас тези понятия са малко размити, особено когато се касае до интелектуална собственост, трябва да се избере подход, с който носителят на права да бъде обезщетен.

Европейският съюз смята, че това може да се случи по два начина. Първият е носителите на права сами да разрешават или забраняват възпроизвеждане на обекти на авторското право, а прекрачването на това право, без да е уредено с правоносителя, да бъде криминализирано. Вторият и възприет у нас вариант е държавата да определя изключения, в които обектите на авторското право могат да се ползват, но срещу това техните създатели трябва да получават „справедливо обезщетение“. Тук става въпрос само за лична употреба, от която потребителят няма да се облагодетелства или да печели на гърба на носителите на авторското право. Междувременно Европейският съюз взе да размисля относно актуалността на директивата си, но към днешна дата все още няма решение за промяна. Тази схема се прилага от 26 европейски страни и не е въведена от Кипър, Ирландия, Малта, Люксембург и Великобритания.

 Откъде идват парите за „справедливо обезщетение“

Логично от тези, които ще ползват обектите на авторски права. Кои са те обаче ни ДАНС, ни ФБР може да каже. Затова, за да има все пак някакви приходи за компенсации, държавата приема, че всеки, който си купи апарат, предназначен за записване, или носител, на който може да се направи запис, дължи съответно 2% и 5 на сто от стойността на това устройство. Тези пари се очаква да дойдат буквално под формата на данък от фирмите, които внасят CD, DVD, твърди дискове, флаш памети и други подобни устройства и носители.

Всъщност според формулировката в сега действащата версия на закона, на такса подлежат и сървъри, лентови устройства, служебни ноутбуци, въобще всякаква техника, която се използва в компаниите, и която естествено не се купува, за да бъде напълнена с филми и емпетройки. А фирмите са особено стриктни, когато става въпрос за толкова много пари, колкото струва един сървър, да не бъде напълнен с вируси, покрай емпетройките.

За да се избегне произволното тълкуване, организацията, обединяваща интересите на авторите, правоносителите и продуцентите – Копи БГ, е изготвила списък. „Той е направен на базата на международни изследвания, в който са описани всички устройства и носители, предназначени за записване“, поясни за HiComm Мариана Лазарова, изпълнителен директор на Копи БГ. Според Българската асоциация по информационни технологии обаче списъкът е с пожелателен характер и има правна тежест само ако в закона има ясни критерии, как да бъде съставен. Иначе казано, единствено добрата воля на формацията, събираща таксите, е гарант, че няма да се искат пари за машините, използвани за бизнес.

Как се разпределят парите

Парите от такси се дължат от фирмите-вносителки на уреди, предназначени за записване на обекти на авторското право, и на носители, на които може да се прави запис. По закон те отиват в организацията за колективна защита на авторски права – Копи БГ. От тях 20% се заделят за Национален фонд „Култура“, след това се отделят определените от Управителния съвет на Копи БГ разходи за администриране. Останалите пари се разделят на три части и отиват в организациите, защитаващи правата на артисти, музиканти, автори, продуценти.

Контролът върху разпределението се извършва от членовете на Копи БГ, както и от международните партньори на организацията. Самата Копи БГ е „под контрола на Министерство на културата (МК)“, поясни Мариана Лазарова.

Какъв е порядъкът на парите

Копи БГ твърди, че в други европейски държави, в които е избрана тази практика, от такси се събират „няколко десетки хиляди евро на година“. Според немската асоциация по информационни технологии (БИТКОМ) обаче, последните идеи за промени в компенсаторната система в Германия ще „увеличи с 80 милиона долара разходите за закупуване на компютри… ” Тъй като двете числа силно се разминават, ще направя една много условна калкулация колко биха дължали вносителите на ноутбуци за 2009 г.

През миналата година са продадени около 300 хиляди лаптопа. Тъй като не е имало големи държавни поръчки, може да се приеме, че почти всички са били купени от потребители, за които по закон се дължи компенсаторна такса. Ако идеята на законотвореца включва да се дължи такса за ноутбуците, купени от такива потребители, при 2% налог и 800 лв. средна цена за преносим компютър, това прави приход за носителите на права в размер на 4,8 млн. лв. Сметката е съвсем груба и единственото й предназначение е да ви ориентира за какъв порядък става въпрос.

Срещу какво протестира ИТ бизнесът

Тъй като предвидените от закона такси ще се плащат основно от ИТ фирмите, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) моментално сформира работна група, която защитава интересите на бранша в спора с организацията на правоносителите. Нейният председател Петър Иванов разказа пред HiComm по какъв начин ще се отразят предвидените компенсаторни такси в сегашния си размер (2 и 5%) върху ИТ бизнеса, цените на устройствата и сивия пазар.

„БАИТ е силно притеснена, че механизмът на събиране на такси не позволява да се събират равномерно от всички вносители“, каза Петър Иванов, председател на работната група на БАИТ за изменение на ЗАПСП и управител на Солитрон. Той допълни, че заедно с това асоциацията се притеснява и от „няколкократно заявената готовност от страна на Копи БГ да събира на първо време такси от големите фирми“.

Развитие на сивия пазар на ИТ

Сивият пазар се формира, когато в страната се внасят стоки по неофициални канали, а запознати твърдят, че разликата между това да ти доставят стоката в София и да отидеш да си я купиш от румънския дистрибутор от Гюргево е само с половин процент отгоре. Тоест, при заплахата вносителят да плати 2 или 5 процента, е напълно възможно част от играчите на пазара да се изкушат да си спестят таксата.

Изпълнителният директор на Копи БГ Мариана Лазарова твърди, че опасност от развиване на сив внос няма. „2 стотинки върху празните компакт дискове едва ли са чак такава заплаха“, коментира тя. БАИТ обаче сериозно се притеснява и след позицията на Европейската асоциация Digital Europe.

Тя споделя в отговор на запитване на родната ИТ организация, че „няма смисъл членовете на ЕС да въвеждат компенсаторна система, базирана на такси, тъй като това води до развитие на сив пазар, неплащане на таксите, изкривяване на конкуренцията, отлагане на пускането на нови продукти на пазара, правна несигурност“. Това е и причината Холандия да прекратява системата си за компенсации, която до момента се прилагаше само върху записваемите медии, се казва още в писмото.

По-високи цени за крайните клиенти

Маржът, с които работят големите вносители, рядко надвишава 5-6%, а това е напълно съизмеримо с настоящия размер на таксите. Така вариантите пред дистрибуторите е или да се преквалифицират в организации с идеална цел, (защото печалба няма как да реализират, поне да не се излагат), или да вдигнат цените си с 5%. Това пък на фона на заеманите от страната ни много задни места по разпространение на компютри на глава от населението, на ИТ разходи, направени на глава от населението и други подобни, ще ни дръпне още назад, коментира Петър Иванов.

Проектът за промени

Проектът за изменение на настоящия ЗАПСП предвижда таксите да бъдат намалени на 0,5% за апаратите и между 1 и 1,5 на сто за носителите. Според Копи БГ законът се обезсмисля, защото не е предвиден никакъв контрол върху плащанията. БАИТ пък е против предложената от Копи БГ по време на разговорите в МК  система на контрол, в която организацията на правоносителите иска информация какви стоки се купуват, от какви доставчици, на какви цени, с какви спецификации. Това представлява търговска тайна и грубо казано задължава фирмите да предоставят на частна организация конфиденциални данни, подобна на информацията, предоставяна на НАП, без да има законова гаранция, за какво може да се използва тя.

Позиция

Как разстреляха българската музика? Като се опитаха да й помогнат

Споровете около предстоящите изменения на Закона за авторското право и сродните права отново извадиха темата „Как разстреляха българската музика“. Редица колеги изписаха хиляди символи как държавата е мащеха, а не майка за българските таланти, как сами се борят срещу всички и оцеляват като емигранти в собствената си страна. И не стига всичко това, ами и ги пиратстват в интернет.

С риск да ме упрекнат в липса на патриотизъм, искам да допринеса към дебата за смъртта на българската музика, защото поне в диагнозата сме единодушни. По отношение на пиратстването две мнения няма – удобно е като не плащаш, но не е нито редно, нито справедливо, нито законно.

Проблемът обаче е другаде. В интернет българската музика се конкурира със съвременните световни парчета, с класиката и с по-добрите си времена. И явно по собствена преценка и по преценка на нейните защитници губи. Не е приятно, обаче така е на свободния пазар – има конкуренция. Всеки си преценява какъв продукт да предлага и на каква цена. А от съществуването на Creative Common License често и на никаква.

Чуват се отчаяни вопли, че тук държавата трябва да се намеси, за да помогне на музиката. Ами добре, обаче ако държавата направи едно проучване какво точно се харесва на народа, за да го подкрепи, да не се окаже, че ще субсидира Пайнер?

Та на въпроса “Как разстреляха българската музика“ мога веднага да отговоря – като се опитаха да я защитят. Разбирам, че родните песни са толкова близки на някои, че от такова малко разстояние не виждат недъзите им. Но според всички писания по темата за българската музика останах с впечатление, че най-ценното й качество е, че е наша. Надявам се, че това е само лично тълкуване и „авторът“ не е казал това, „което е искал да каже“.

Между впрочем, една препоръка към музикантите. Интернет съществува. От много години. И е малко вероятно нещата, които се промениха с неговото масово навлизане, да се върнат назад.

И да, не всичко там е безплатно, но повечето е. Вместо да смятате колко губите, ако потребителите не плащат по 50 стотинки на парче, използвайте безплатните му възможности да анализирате какво харесва вашата аудитория – грубо казано какво тегли. Много ваши колеги отдавна се усетиха, че е добре да използват всяка възможност, особено безплатните, за да промотират новите си парчета. И да съкратят още малко дистанцията с феновете си. Но може би те не са „звезди“ и затова не са „високо“. 

***

Материалът е от актуалния брой на HiComm.