Вероятно някой мъдър човек някога е казал, че животът е най-интересната история, и със сигурност не е сбъркал. Много важно за една добра история обаче е кой и как я разказва. Животът на Стивън Хокинг - един от най-великите умове, живели някога, е повече от добра история, но в “Теорията на всичко” тя е издигната до нещо по-голямо. “Виновниците” за това постижение, което донесе на филма две награди “Златен глобус” и десетки номинации, включително пет за “Оскар” и десет за BAFTA, са основно режисьорът Джеймс Марш и феноменалният Еди Редмейн и Фелисити Джоунс, които изпълняват главните роли.

“Теорията на всичко” започва в Кембридж през 1963 г., когато 21-годишният студент по астрофизика Стивън се запознава с колегата си, изучаваща иберийска литература, Джоан, което всъщност е началото на тяхната любовна история. В този период младият Хокинг няма точна представа на каква тема ще бъде докторската му дисертация, което притеснява колегите и професорите му, докато той е зает с любовта си. В това време мускулите му започват да отказват, което води до много лошо падане, след което Хокинг получава и тежката диагноза, звучаща като смъртна присъда - амиотрофична латерална склероза. Заради нея според лекарите му остават не повече от две години живот, в които той постепенно ще изгуби контрол над всеки мускул в тялото си, от крайниците, до способността да преглъща и говори.

Човешката любов и подобно заболяване са две теми, които рядко се показват на голям екран, без да има пресилване или разводняване. Джеймс Марш обаче се справя великолепно с тази задача, като показва нещата такива, каквито са, без да добавя излишна драма и романтика. Вероятно заради историята на режисьора, познат най-вече с документалните си филми, събитията, за които разказва, изглеждат много земни и човешки, макар да не позволяват да забравим, че това е историята на един от най-значимите хора на планетата. И все пак той също е човек и минава през нормалните трудности, сблъсъци и съмнения, а животът му има неизменните възходи и падения.

Най-доброто от себе си оставя и операторът Беноа Делом. При всеки възход в живота на Хокинг има сцена с по-ярка светлина, топли цветове и по-позитивна музика, която е последвана от цялостна смяна на тоновете. Отделни сцени също оставят силно визуално впечатление, като фойерверките по време на танците в началото на филма, топлият дом на семейството на Стивън и бруталната, хирургическа празнота на болниците. За всичко това помага и също толкова впечатляващата музика, композирана от исландеца Йохан Йохансон, която е записана с комбинация от класически инструменти и не малко електроника.

Всъщност най-ключово значение за впечатлението от филма имат Еди Редмейн и Фелисти Джоунс. Редмейн е познат на публиката от “Клетниците” и “Моята седмица с Мерилин”, където е повече от добър, но ролята му в “Теорията на всичко” може да се определи само като феноменално добра, въпреки че е изключително трудна. Той успява да предаде всеки стадий от заболяването на Хокинг чрез движенията на ръцете и краката си, отпуснатата глава и онова ведро, будно и вдъхновяващо изражение, което великият учен притежава. На моменти предаването на емоциите на героя се изчерпва с помръдване на ръката, устните или веждите, което Редмейн прави успешно. Това е и резултатът от шестмесечната подготовка на актьора, в която той проучва стари снимки и разговаря с познати на Хокинг, общува с хора, страдащи от същото заболяване, и проучва влиянието му върху хората.

Не по-лесна е задачата на Фелисити Джоунс, която влиза в ролята на привидно непоколебимата Джейн Хокинг. Съпругата на физика, на чиито мемоари е базиран филмът, е една смесица от обикновено британско момиче с крехък характер и силна вяра в Бог и непоколебима и силно независима жена, която излиза като победител от всеки сблъсък с живота. Актрисата, която познаваме от малката й роля в последния филм за Спайдърмен и приятното и участие в “Луди от любов”, се справя чудесно и успява да е водещата фигура, когато е необходимо.

“Теорията на всичко” показва високите си качества в много аспекти, което публиката и критиката не оставят незабелязано. Макар че филмът сякаш е направен с идеята да обере всеки "Оскар", който му се изпречи на пътя, той лесно може да бъде набеден за един най-добрите биографични филми, правени някога. Основната причина е, че е създаден с ясното съзнание, че разказва една достатъчно голяма и впечатляваща история, която няма нужда от излишна помпозност, което се оказва най-добрият подход. Единственото, за което някой би могъл да съжалява, е, че Еди Редмейн с лекота може да отмъкне “Оскара” изпод носа на всенародния любимец Бенедикт Къмбърбач.

“Теорията на всичко” е в кината от 30 януари.

 

Прочетете: Десетте най-вълнуващи sci-fi филма на 2015

Още от HiComment