Трудните въпроси... и лесните им отговори

Влезли ли сте веднъж в „месомелачката” на работната сила, все някога ще ви се наложи отново да се изправите пред хладния, преценяващ поглед на интервюиращия ви за нова работа. Нищо страшно – не е като да не ви се е случвало преди, но в интервютата за работа има някои „трудни” въпроси, които всъщност често се повтарят, а в същото време са най-ужасяващите за кандидата. Няма по-кофти чувство от това да ти зададат въпрос, на който не знаеш отговора. Решихме да ви помогнем да се запознаете с някои от най-трудните въпроси, които задават на интервю и да се подготвите за отговорите им – които в никакъв случай не са чак толкова страшни.

„Разкажете ни нещо за себе си”

На пръв поглед безобиден, логичен въпрос, но в същото време скрит „подводен камък”, който може да ви препъне доста сериозно. Обикновено това е първият въпрос на интервю, перфектен за да разкажете повече за себе си, но без да изливате автобиографията си от-до. Отговорете кратко, обобщавайки в едно образованието си, професионалния си опит и квалификации. Разкажете за постиженията в кариерата си, с които се гордеете, както и за целите си за в бъдеще.

Нашето предложение за отговор: „Завърших ХХХ университет, а след това започнах работа в тази сфера, където успях да реализирам много от знанията и потенциала си. И въпреки, че работата ми дотук ми даде много, искам да разширя още хоризонта си и да започна да се развивам в по-корпоративна среда като тази, която предлагате вие.”

„Как ще се чувствате, ако работите тук пет години и не бъдете повишен? Ще ви ядоса ли това?”

Това е доста провокативен въпрос, който цели две неща – първо, да разбере степента на амбициозност у човека отсреща и второ, да установи доколко този човек пасва на принципите и политиката на компанията. Той е опасен, защото може да предизвика разминаване в очакванията и на двете страни.

Нашето предложение за отговор: „Смятам се за амбициозен човек, но също за и практичен. Ако продължа да се уча и да се развивам на собствената си позиция, ще бъдa доволен. Различните компании повишават служителите си през различен период от време и съм убеден, че в работата си за вас ще бъда непрекъснато мотивиран и стимулиран морално в следващите няколко години.”

„Какви са слабите ви страни?”

Класика в кофти въпросите, които можете да получите на интервю. Много е трудно да отговорим искрено на него и да не си прецакаме шансовете за нещо, което наистина искаме. Ключът да „заобиколите” тази опасност и в същото време да бъдете откровени е: не бъдете буквални. Бъдещият ви шеф не иска да чуе колко зле сте били по математика в гимназията или някое от изтърканите (и нереални) „работя прекалено много” или „прекалено много се вживявам в работата си”. Кажете истината, но така, че отговорът ви да е достатъчно позитивен, за да ви поискат въпреки всичко.

Нашето предложение за отговор: „Прекалено нетърпелив/а съм. Очаквам от хората около мен да се доказват постоянно. Ако мои подчинени се провалят, имам навика да спра да делегирам задачите на тях и да започна да ги правя сам/а. За да компенсирам за тази си слабост се старая да подготвям повече екипа си и да им обяснявам по-добре какво се очаква от тях.”

„Разкажете за най-лошия шеф, който сте имал/а”

Никога, наистина никога не говорете лошо за предишни работодатели. Няма значение как сте се разделили или какви различия сте имали преди това – потенциалния ви работодател веднага ще предположи, че ще говорите по същия начин и за него в някой момент в бъдещето.

Нашето предложение за отговор: „Не мога да кажа, че който и да е от предишните ми работодатели е бил лош или че съм бил/а в лоши отношения с някого, но със сигурност е имало хора, от които съм научил/а много повече, отколкото от други. Бих казал/а, че благодарение на хората, чийто служител съм бил/а, наистина съм разбрал/а за себе си какъв стил мениджмънт действа най-добре сред служителите.”

„След време, виждате ли се на моята позиция?”

Отново един от най-„подмолните” въпроси – не можете да отговорите „не”, защото това би означавало, че нямате амбиция, нито „да”, защото това би звучало прекалено напористо. Тук е важно да не показвате колебание и да приемете въпроса съвсем естествено (въпреки че всички знаем, че е съвсем преднамерен).

Нашето предложение за отговор: „Може би след около двайсет години – но дотогава подозирам, че вие ще ръководите цялата компания и ще имате нужда от лоялен служител, който е бил до вас дълги години и е наблюдавал вашия стил, да ви помага да управлявате този отдел.”

„Бихте ли работили за нас за по-ниска заплата?”

Заплащането е много деликатен въпрос и винаги в интервютата има поне няколко въпроса свързани с него. Този, например, е един от по-сложните. Ако наистина искате тази работа, трябва да отговорите така, че да оставите интервюиращия доволен, но и да не отрежете бъдещите си възможности за увеличение.

Нашето предложение за отговор: „Средната заплата за позиция като тази е ХХХ. Като повечето хора, бих искал/а да получавам възнаграждение, което отговаря на уменията и старанието ми, които със сигурност са големи. Все пак се интересувам от работата много и съм отворен/а към преговори за по-ниско заплащане в началото, но се надявам да можем отново да поговорим по въпроса след няколко месеца, след като съм успял/а да се докажа в компанията.”