Всяко изкуство има правила – писането на статии и книги, рисуването на хартия и чрез софтуер, фотографирането, изнасянето на реч или създаването на филм... Понякога правилата могат да се заобикалят или изцяло да се пренебрегват, за да постигнем определен творчески ефект или да подсилим посланието. Но дори тогава трябва да знаем писаните и неписаните закони. Същото важи и за изкуството да общуваме в интернет.

 

Комуникациите онлайн преди и сега

Преди Skype и социал­ните мрежи като Facebook и Twitter да наберат скорост и да се превърнат в масовото средство за поддържане на социални контакти и за неангажиращо общуване, в по-стари години обичайните способи за комуникация онлайн бяха дискусионните форуми и IRC каналите за чат. Класическите методи, позволяващи да споделяме мнения в електронното пространство, продължават да имат своите силни страни, особено за потребителите със стаж в интернет и вече изградени познанства – все пак някои форуми имат изградено реноме, а на тяхната база от данни могат да завидят редица тясно профилирани сайтове, списвани от множество сътрудници и експерти в различни области. Болшинството места за дискусии обаче са на лични сайтове и блогове и е възможно активността им да е малка в сравнение на преждеописаните варианти. И все пак общото между всички тези места е, че позволяват да общуваме, да намираме нови приятели или да влизаме в конфликти.

 

Някои тънкости на общуването онлайн са невидими дори за възпитаните и опитните потребители.

Няколко уговорки за начало

Като автор в технологична медия съм длъжен да си представя, че мои­те читатели като цяло имат добър поглед и даже респектиращ стаж в интернет, включително в традиционните форуми и модерните средства за общуване като Facebook. Една източна мъдрост обаче гласи, че „някои тънкости на живота са невидими дори за чистите и добродетелните“, заради което смятам, че настоящият материал е необходим. Пиша го и за публиката от по-млади потребители, които едва отскоро пишат във форуми и в социални мрежи през телефона или таблета си, без да имат представа от писаните и неписаните закони, както и от етикецията онлайн. Затова се случва да „сгазят лука“, да бъдат изгонени от някое виртуално място, без да има някаква видима причина за това. Разбира се, в много случаи банването или изтриването на акаунта се дължи на непристойно поведение. Няма да разглеждам такива случаи, тъй като нямам желание, а и възможности да превъзпитавам зрели хора. Но за сметка на това мога да посоча именно някои от онези „тънкости на живота“, включително в онлайн общуването, които е възможно да убягват и на най-примерните и ерудирани посетители на форуми, на IRC канали, на коментарната част под новинарските статии, изобщо местата, където всеки от нас може да се прояви чрез текст и мнение.

Друга уговорка, която искам да направя още сега, е, че ще се въздържам от забранителен, назидателен или като цяло негативен тон на материала. Няма да четете: „не правете това или онова в дискусионен форум, за да не последва трето или четвърто“, а ще акцентирам върху положителната страна на нещата, препоръките и обясненията на някои...

 

Запознайте се с някои принципни положения на страница втора.

... принципни положения

Почти всеки сайт, форум и социална мрежа има правила за експлоатация. В повечето случаи насреща получавате уверение, колкото и да е условно, че личните ви данни, въведени при регистрацията, няма да бъдат или пък ще бъдат предоставяни на трети лица. Доколкото има изключения от това правило, то е предимно за лични блогове, авторът на които има твърде малка посещаемост, за да си струва изричното изброяване на правилата за поведение и употреба на услугата, а мнозина смятат и че необходимостта на спазване на някаква базова етикеция се разбира от само себе си. Не е произволна и думата domain (владение, царство), отнасяща се за интернет адреса на електронното място, което посещаваме. Колкото са активните сайтове и блогове, толкова биха могли да бъдат и специфичните особености на всеки от тях.

 

Всяко интернет „царство“ (domain) може да има правила за общуване, които не ви дават конституционните права за свобода на словото, валидни за реалния живот.


Казано с други думи, преди да се развихрим с престоя и писането в чуждо царство, е препоръчително да се запознаем с неговите културни особености и вътрешни закони. Това е валидно както за местата, позволяващи да общуваме със сънародници, така и за международните форуми. Ако не направим нужните постъпления да се впишем адекватно в средата, винаги има вероятност да бъдем отпъдени от общността. Често срещано явление е някои потребители да живеят със заблудата, че „свободата на словото“, гарантирана от държавната конституция на съответната им родина, е валидна във всяко виртуално кътче на електронната мрежа. Вероятно ви е направило впечатление, че в коментарите на родни и чужди новинарски сайтове понякога няма каквато и да било модерация – резултатът е, че всеки посетител може да пише каквото си иска и по колкото пъти сметне за необходимо, като в крайна сметка се получава един неприятен потоп от повторения, цинизми, арогантност... Ако въпросните новинарски сайтове имат такава вътрешна политика – отварят широко дверите на царството си, за да генерират по-висок трафик и рекламни импресии, съвсем не следва, че е редно да очаквате подобно отношение и от други сайтове, в които се търси качество пред количеството.

Обобщено, както сме длъжни да се съобразяваме с културните особености на една арабска държава, докато престояваме на нейна територия, така трябва да имаме предвид и вътрешните правила на Facebook и произволен дискусионен форум. В противен случай рискуваме административни наказания. И ако в арабската държава можем да си изпатим жестоко, при форумите обикновено най-тежкото наказание е бан или анулиране на регистрацията. И в двата случая отговорността за наказанието си е наша, освен ако причината за „репресиите“, разбира се, не е лична вражда с модераторите на виртуалното царство.

 

Модераторите винаги имат право

Като цяло Facebook е съвкупност от лични дневници (блогове) и трудно може да се говори за модерация в смисъла на форумите. Правилата за използване са тези, които Facebook установява и променя периодично, но когато става дума за забраняване на потребител или изтриване на мнения, преценката се взима от съответния собственик на дневника. Той може арбитрарно да налага своите възгледи, не е длъжен да съставя правилник или да дава обяснения за едно или друго действие. Положението в социалните мрежи почива върху субективизъм – колкото и да е неприятно на теория, все пак трябва да имаме предвид, че повечето собственици на страници ограничават достъпа само до познати, колеги и приятели, свое­образен „вътрешен кръг“, при който разногласията могат да се отстранят по всякакви прия­телски начини.

От друга страна, от един модератор на дискусионен форум се изисква да проявява гъвкавост и максимална обективност. Някои фирми назначават щатни модератори за големи форуми, които са с търговска насоченост, но предимно можете да очаквате, че обикновените форуми се модерират от хора, за които това е странично занимание. Съответно би било наивно да очакваме, че при висока активност на комуникацията ще имат време и желание да обърнат внимание на всеки спор. Напротив – твърде вероятно е да го отстранят по най-лесния за тях начин – с административни наказания (ограничения) на всички замесени страни. Търсенето на справедливост, особено с неподходящ тон, може да има още по-тежки последствия, затова понякога, ако не познаваме добре модератора и държим на дългосрочния ни достъп до виртуалното царство, е по-разумно да отстъпим.

 

Правилният способ да се отървете от форумен трол е да уведомите модератора за нарушенията. Грешка ще е да „вразумявате“ човек, хранещ се с чужди нервни клетки, или да опитвате да го „прокудите“ с ругатни и заплахи.

Модераторът може да създава и да руши

Когато казвам, че модераторът винаги има право, влагам смисъла, че задачите на човек, поел такава отговорност, не включват само решаване на люти спорове и посичане на форумни тролове. Сред другите ангажименти влизат спазването на чистота – това ще рече, че следят дали дискусии­те се отклоняват от основните теми заради разводняването на „сюжетите“ от някои потребители, а в някои форуми имат и строга политика по отношение на рекламната дейност, която забранява да пропагандираме даден продукт или услуга.

В зависимост от това, доколко сериозно гледа на работата си, както и доколко вниква в проблемите на форума, даден модератор може да вдигне качеството на дискусиите. Възможен е и обратният вариант – заради един модератор да се забатачи цял форум.

Ако сте изправени пред ситуация от втория случай и смятате, че нещата не вървят на добре, и искате да опазите форума, на който държите, по-добрият вариант е да действате положително. Избягвайте да укорявате ръководството, а се старайте, доколкото можете, да го подпомагате и да го насочвате към проблемните места. Например, ако „надушите“ форумен трол или подставен рекламен агент, сигнализирайте модератора, вместо да се впускате лично в акция, целяща прогонването или вразумяването на проблемните индивиди.


Да се научим да допринасяме за форума - на страница трета.

Нека се научим да допринасяме за форума

Не е достатъчно един съфорумец да пише от години, за да е ценен. Важното е какво пише и как го пише, как и с какво допринася за това, което съединява и крепи общността. Винаги ще е по-ценен онзи съфорумник, който, макар и рядко, осигурява интересни авторски теми, дори и да са преводни материали, които са добре обосновани и искрени. За предпочитане теми, които интересуват останалите. Да допринасяме означава да надстройваме и да шлифоваме вече създаденото.

От друга страна, един от моралните закони в центъра на форумната етикеция гласи, че никой няма право да разрушава нещо, ако сам не го е създал. Предвид това, ако създаваното години наред не ни харесва, нека да не го разрушаваме или да не го мътим. Тук имам предвид и активното писане на коментари, при което не се забелязва никаква съпричастност към общността и никаква отговорност. За да има истинска отговорност, по-напред тя трябва да е осъзната.

Най-леката форма на несе­риозно отношение, която обаче е доста дразнеща за околните, е публикуването на т.нар. празни мнения. Те се изразяват в емотикони без придружаващ текст, възгласи на одобрение, „+1“ или колкото краткото, толкова и безсмислено „съгласен съм“. Освен че така единствено и само декларираме присъствието си в коментарите или форума, реално не допринасяме с нищо друго.

 

Най-честата грешка на сърфиста онлайн

Неопитните и не особено добре възпитаните потребители смятат, че щом имат възможност да оставят мнение в коментари под статия, във Facebook група или дискусионен форум, няма проблем да го направят. И обикновено пишат първото, което им хрумне, без да си направят труда за аргументация, понеже рядко ги е еня какво впечатление ще направят. Без да са тролове, се случва и да са язвителни или провокативни, като търсеният ефект би могъл да е съзнателен или неосъзнат. Вероятно читателите на тази статия ежедневно се сблъскват с такъв проблем, който в големите форуми се отстранява чрез изтриване на коментара от модератор или опитните потребители се въздържат от отговори, понеже няма смисъл от тях и резултатът е, че инцидентното включване на транзитно преминаващия гост скоро се изгубва на фона на по-качествените мнения.

От подобна проява – независимо от нейната тежест – не са лишени и форумджиите със стаж. Човек го засърбяват пръстите и написва нещо. Но е желателно, ако искаме да спазваме етикеция, винаги да сме наясно с тематиката на групата във Facebook, блога или форума. В противен случай рискуваме да се изложим по същия начин, по който в един хипотетичен православен храм и насред литургията някой влиза с гръм и трясък и се провиква: „Харе Кришна!“

Колкото и да е имагинерен такъв пример, в същината си той илюстрира модел на поведение с предвидими последствия. В зависимост от характера на публиката ви можете да срещнете на­мръщени погледи да ви смъмрят или дори да ви напъдят.

 

„Убий глупака с мълчание“ – начинът да се справите със случайни заядливци и да избегнете разводняване на дискусиите.

 

И като стана дума за напъждане

Друго често срещано явление е потребител, който напуска принудително или по своя воля дадено виртуално царство, да иска всичките му мнения да бъдат заличени. Сякаш никога не е присъствал! Според форумната практика, но и според етике­цията една такава молба рядко се уважава от модераторите. Наред с чисто техническите проблеми, които би създало, е прие­то мнения, получили веднъж одобрение, да остават, за да могат отговорите на другите потребители да изглеждат адекватни, а не просто „висящи във въздуха“ – подир нещо, което очевидно е било там, но вече е отстранено. Има форумни маниаци, които помнят определени публикации с години и на моменти цитират чужди мнения, вместо да пишат свои със същото или подобно съдържание. Ето защо заличаването на следите ви не би било допустимо.

Както и в реалния живот, всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас, стига отсрещната страна да има интерес от това. За жалост практиката „събори човека, за да събориш и това, което отстоява“ не е присъща само на Сталин и режима му, но и на съвременната епоха и общуването онлайн. В този смисъл няма нищо по-умно от постепенното придобиване на полезни навици, свързани с изучаването на културните особености на всяко виртуално царство и живота ни в електронното общество според местните закони и привички. Ако ли не, винаги съществува опасност да бъдем натирени в изгнание, като в това не трябва да се търси цензура, както предпочитат да вярват „форумните диваци“, а просто средата и хората, които я обитават, пазят своя интегритет.