Възходът на малките, бързи и трудни игри

Няма как да сте пропуснали феномена Flappy Bird. Малката и проста игра определено не е първата по рода си, нито е най-добрата в категорията си. Всъщност, Flappy Bird няма нито една уникална характеристика, така че бихме могли да обясним успеха й с комбинация от късмет, хайп в социалните мрежи и 9gag и, не на последно място, масовото споделяне на рекордни едноцифрени резултати във Facebook и Twitter.

Flappy Bird всъщност е малка част от вълната прости и пристрастяващи игри, които доминират мобилния пазар.

Има място за всички

В зората на съвременните смартфони спорът какви игри трябва да се създават за големите за времето си сензорни дисплеи бе ожесточен.

Някои разработчици и геймъри подкрепяха версиите на стандартни конзолни/PC заглавия с виртуална контролна схема, а други — автентичните мобилни игри, възползващи се от новите методи за интеракция като мултисензорния дисплей, сензора за движение и други.

С годините, както при всеки подобен спор, крайните позиции се оказаха абсурдни и днес в App Store, Google Play и Windows Phone Store съжителстват всевъзможни заглавия — от пълни портове на конзолни игри като XCOM: Enemy Unknown до крайно минималистични пъзели като Dots. Поглеждайки към устойчивите тенденции на класациите обаче откриваме, че обикновено най-сваляни са малките, бързи и прости игри, които отнемат няколко минути за научаване и цял живот за овладяване или, както казват англоговорещите, "easy to learn, hard to master".

Нов сценарий

Тенденцията за налагането на малките и бързи игри е напълно логична.

За разлика от PC и конзолния гейминг, които предполагат, че се намирате в среда, в която може да отделите поне час и да се концентрирате прилично, мобилният гейминг не включва тези удобства, освен ако не го практикувате наистина запалено.

Именно затова разработчиците създават заглавия, които да запълват времето ни в градския транспорт, в чакални и, нека си признаем, върху тоалетната седалка.

Създаването на игра със сложни правила и история, включваща завършек, всъщност не е толкова доходоносна идея, колкото разработването на заглавие с бърз ритъм и кратки рундове като Dots, Candy Crush и Flappy Bird.

Статията продължава на следващата страница.

От предизвикателство до кошмар

Разнообразието от "трудни" заглавия в App Store и Google Play не спира да расте. Наблюдаваме тенденцията наистина предизвикателните игри, граничещи с лудост, да стават все по-популярни. Пример за такава е именно Flappy Bird — играта има обидно прост геймплей, посредствена графика и, казано накратко, нищо, което би трябвало да ни впечатли.

Отбелязването на дори минимален резултат обаче е огромно предизвикателство, което стимулира потребителите да опитват отново и отново. Спорно е дали Flappy Bird е "rage game". Този клас игри има за основна цел да изкара геймъра извън кожата му. Пример е Cat Mario — дебилен клонинг на Super Mario, в който дори един скок на място може да ви коства живота. Не твърдим, че съвременните мобилни геймъри има мазохистични настроения, но популярността на обидно трудните и пристрастяващи игри не спира да расте.

Какво се случи с Flappy Bird?

Историята на Flappy Bird е доста по-интересна от самата игра. Преди броени дни Дон Нуен, създателят на Flappy Bird, обяви, че премахва играта от App Store и Google Play, тъй като тя е унищожила "обикновения му живот".

Официалната версия на Нуен е, че медийният интерес и нуждата от поддръжка отнемат твърде много време от деня му и той решава да се откаже от играта, която създава на шега, без да очаква сериозни приходи. Зад тъпата физиономия на пърхащата птица обаче се крият рекламни дивиденти от над 50 000 долара на ден, което събужда въпроси. Можем ли да повярваме, че Нуен се отказва от толкова добър бизнес, за да "опрости живота си"?

Версия "Nintendo"

Една от най-популярните версии за смъртта на Flappy Bird е свързана с Nintendo. Според поддръжниците й японската компания е започнала дело срещу Нуен, отбелязвайки приликите между Flappy Bird и Super Mario. Уплашен от по-сериозни последствия, младият разработчик решава да се откаже от лесната печалба и сваля играта от App Store и Google Play.

Версия "Ботове"

Някои критици на Flappy Bird и Нуен смятат, че азиатецът разчита на симулирана активност, за да трупа приходи от реклами. Не е ясно как точно се случва това от сървърната страна (очакваме предложения в коментарите), но е възможно Flappy Bird да е бърза машина за пари, която се изключва преди схемата да излезе наяве. Обикновено подобни методи за бързи пари свършват трагично за създателите си заради прекомерната им алчност, но е възможно Нуен да е успял да открие мярката. Ако тази версия, разбира се, е вярна.

Какво е вашето мнение за неочакваното премахване на Flappy Bird от App Store и Google Play?