Все по-често си спомням за разнообразието от форм фактори при мобилните телефони, на което станахме свидетели в края на 90-те и първата половина на новия век. След като мобилните телефони станаха масови и потребителите свикнаха с конвенционалния, разпознаваем дизайн, физическото смаляване на компонентите позволи на дизайнерите да създават от причудливи по-причудливи форм фактори. За особено интересни винаги съм намирал дамските модели на Nokia (например 7280), които никога не съм разпознавал като мобилен телефон, преди да видя логото.

Други дизайни, например на интернет таблетите на Nokia, предсказаха известна част от развитието на форм факторите на съвременните смартфони, комбинирайки малко или никакви бутони с голям сензорен дисплей. Физическите клавиатури постепенно спряха да кликат, слайдерите спряха да се плъзгат, мидите престанаха да се отварят, а най-странните по мое мнение устройства, ротаторите, спряха да се въртят. Спорно е дали днес живеем в по-скучен или по-практичен свят, но едно е сигурно: въпреки някои опити, странните форм фактори няма да се завърнат.

 

Товарът на интерфейсите

Простите платформи на обикновените мобилни телефони и дори първообразите на смартфони със Symbian, например, подлежаха на относително лесни интерфейсни модификации за различни дисплеи и различно разположени меки бутони. Тогавашните платформи бяха по-далеч от пълноценна операционна система спрямо днешните, а приложенията от трети страни, макар и съществуващи, бяха далеч от съвременния си масов характер. По-малкият мащаб на тогавашния мобилен софтуер позволяваше адаптиране и използване на изключително странни форм фактори, за което значителна роля имаха и дисплеите, които рядко бяха чувствителни на допир.

Факт е, че днес в Азия можем да открием миди с Android, но дори там, тези устройства са далеч от масови. Android просто не работи и изглежда добре в този форм фактор и пазарът го доказва. Не мога да предположа какъв би бил успехът на мида с Android в западните пазари, но предполагам, че дори анонсът на подобно устройство не би се отразил добре на цените на акциите на компанията.

А какво се случва с всички приложения в Google Play? Дори да е възможно да се създаде автоматично адаптираща се система, която позволява управление с малък тъчпад в петпосочния навигационен бутон на мидата, цената е по-голяма от недоволството на разработчиците и потребителите.

 

Единният дизайн не е нещо ново

Достигането до единен, “скучен” форм фактор, който просто работи, не е феномен при мобилните телефони. Бърз преглед на историята на ноутбуците (а и на десктопите) показва, че различни компании са правели крайно смели експерименти, когато пазарът е бил по-млад и значително по-малък. С времето съвременният лаптоп форм фактор се превръща в стандарт, изключения от който почти не можем да си представим. Днес размерът от около 15 инча заема огромна част от пазара, макар това да се променя в последните няколко години. Предполагам, че можем да очакваме подобно развитие и при смартфоните. След някои миниатюрни модели като Palm Pixi и някои 7-инчови фаблети от азиатски производители, най-успешният размер ще се закрепи някъде между двете крайности, вероятно около 5 инча, тъй като биологичните особености на човешкото тяло не се променят достатъчно бързо, за да адаптират много по-големи размери.

 

Статията продължава на следващата страница.

Клавиатурите са мъртви

Склонен съм да вярвам, че в близките няколко десетилетия винаги ще има минимален дял потребители, които биха предпочели да запазят физическите клавиатури на смартфоните си, вероятно по навик от добрите стари комуникатори (спомняте ли си тази дума?) на BlackBerry, от носталгия по тийнейджърските години и Sidekick или по друга причина. Физическите QWERTY клавиатури обаче са минало за масовия потребител. След свикването със сензорна клавиатура и автоматичната корекция на правописа пишем по-бързо и по-вярно от всякога, най-вече защото не се налага да прилагаме сила върху всеки натиснат бутон.

В същото време няма да се учудя, ако продължаваме да виждаме нови клавиатурни аксесоари за смартфони, какъвто представи Samsung наскоро.

 

Новите методи за диференциране

Поглеждайки към съвременните смартфони като форми, надали ще открием твърде много разлики, особено ако се ограничим до предната страна. Все повече компании обаче вземат относително смели решения, особено от гледна точка на материали. Виждаме метални, пластмасови, кожени, кевларни и други покрития, както и завръщане на опциите за персонализиране на дизайна чрез различни панели и компоненти, които бяха стандарт в края на 90-те и началото на новия век. Системи като Moto Maker дават огромни възможности за персонализация на потребителите, двата смартфона на OnePlus също правят големи стъпки в интересна посока.

Надявам се все повече компании да разчитат не само на софтуерните си модификации, но и на индустриалния дизайн на устройствата си, опитвайки се да се диференцират помежду си. Докато интерфейсните модификации най-често правят промени, които объркват потребителите без да носят реални ползи, експериментите в областта на материалите, формите и текстурите могат да внесат много свеж въздух в продуктовата категория.