Така нареченият балон на изкуствения интелект се е превърнал в чудовище, което може да е на път да се спука. Според Nikkei Asia в неотдавнашен доклад на QUICK FactSet се твърди, че лихвените дългове на 1300-те най-големи технологични компании в света са се учетворили през последните 10 години. Това поставя неизплатените кредити, облигации и други дългове на около 1.35 трилиона долара.

Смята се, че основната причина за този масивен ръст на дълга е свързана с надпреварата в областта на изкуствения интелект, или AI. Компаниите продължават да се конкурират помежду си, за да задоволят възприеманото нарастващо търсене на ИИ услуги и впоследствие - на скъпия хардуер и инфраструктура, необходими за тях.

Някои компании изглеждат силно задлъжнели. Oracle, която се е ангажирала с инвестиция от 500 милиарда долара в изграждането на ИИ инфраструктура с OpenAI през следващите четири години, сега има дългове за над 111 милиарда долара. Това е повече от два пъти повече дълг, отколкото компанията е имала преди десетилетие. В резултат на това съотношението дълг/собствен капитал (DTE) на Oracle сега е 4.6, което означава, че компанията дължи 4.6 пъти повече пари, отколкото има собствен капитал (стойността на всички активи, ако бъдат продадени и върнати на акционерите).

Този нов дълг е в ярък контраст с технологичния бизнес пейзаж отпреди десетилетие; тогава технологичните компании разчитаха в голяма степен на софтуерни активи, които имаха тенденция да генерират солидни печалби. Новият тласък в областта на изкуствения интелект и произтичащата от него нужда от физическа инфраструктура до голяма степен изяде всички потенциални печалби от технологичните компании, задвижвани от изкуствен интелект, засега. С други думи, компаниите, които залагат изцяло на изкуствения интелект, като цяло все още не са печеливши. Вместо това те дължат доста пари, а приходите им все още не могат да покрият този дефицит.

Тази стратегия на задлъжняване засяга не само компаниите, които разработват изкуствен интелект, но и тези, които са косвено свързани с него. Например Nikkei съобщава, че Nvidia „предоставя на CoreWeave графични процесори на преференциални условия“. CoreWeave предоставя облачни услуги, базирани на изкуствен интелект, и се нуждае от високопроизводителни силициеви чипове, за да осъществява дейността си. Компанията заема значителни суми за тази цел и в момента има коефициент на дълг към капитал (DTE) от 3.8, което поставя както нея, така и Nvidia в риск от значителни финансови загуби в случай на фалит на компанията. Без приходите от CoreWeave бизнесът на Nvidia би претърпял забележим удар.

Йошинори Шигеми от Fidelity International, цитиран от Nikkei, счита, че този бизнес модел може да доведе до сериозни проблеми в технологичния сектор. Шигеми заяви:

„Компаниите правят агресивни предварителни инвестиции, за да не останат назад в бума на изкуствения интелект. Засега финансирането протича гладко, но ако някъде възникне затруднение, финансово слабите компании могат да бъдат елиминирани“.

Управлението на компания с ливъридж е стратегия с висока степен на риск и висока възвръщаемост. Времето ще покаже (и вероятно това ще стане по-скоро, отколкото по-късно) на коя страна от този залог ще застане технологичната индустрия.

Снимка: Unsplash

Виж още: Samsung The Premiere 5 – когато проекторът се превръща в интелигентния център на дома (РЕВЮ)