Хардуерният хакер Bunnie Huang говори по време на Chaos Compute Club Congress, където обяви добри и лошо новини. Добрата новина? SD картите са оборудвани с мощни микроконтролери, които са изключително полезни за хакери и любители. А лошата новина? SD картите не са особено сигурни. За да намалят цената и да увеличат паметта, инженерите трябва да се борят с вътрешната ентропия, която бавно, но сигурно „разбърква” запаметената информация на всяка „флашка”. Huang пише:

 

„Флаш паметта е изключително евтина. Толкова евтина, че е твърде хубаво, за да бъде истина. Всъщност всяка флаш памет е осеяна с дефекти – без изключение. Илюзията за надеждна памет се изгражда чрез сложни функции, които поправят грешките и контролират т.нар. лоши сектори. Това е резултат от постоянната битка на инженери с природа – с всеки процес, който свива производството, паметта става по-евтина, но и по-ненадеждна. Това означава, че с всяка следваща генерация, инженерите трябва да измислят все по-сложни и усъвършенствани алгоритми, които да се справят със склонността на природата към ентропия и случайност.”

 

За да се справят с тези грешки, SD картите са максимално оборудвани. По този начин се достигат приемливи нива при проблеми. Те, например, разполагат с фърмуер, който може да промени видимото свободно пространство, без това да промени реалното свободно място. Това означава, че можете да продадете 2 GB карта памет за 4 GB – компютърът няма да открие разликата, докато не започнете да пълните свободното пространство.

 

Ето и лошите новини: тъй като картите съдържат фърмуер, той може да бъде ъпдейтван. Huang съобщава, че повечето производители оставят тази функция незащитена. Това означава, че не можем да бъде сигурни, че ако сме изтрили всичката информация от картата, всъщност не е запазено копие в специален, скрит сектор. Възможен е и вариант, при който се внедрява и злонамерен софтуер. А добрите новини? Според Huang картите могат да се препрограмират и да се превърнат в микроконтролери с отворен код, подобни на Arduino.