Десетте най-скъпи обекта, създадени от човечеството

 

Кое е по-скъпо? Последният супермодел автомобил, добре обзаведена вила в Малибу или пък някой мост? Язовир? Не е трудно да се досетите, че колкото един проект е по-мащабен и сложен, следователно е по-скъп. Дали обаче винаги размерът има значение… за цената му?

Предлагаме ви няколко грандиозни технологични постижения на човечеството, чиято цена за изграждане е рекордна висока. Интересното е, че повечето от тях са построени и създадени преди години, а не са нещо съвсем ново. Дали просто преди време хората са имали повече пари или пък желанието и идеалите им са били по-големи? Оставяме на вас да прецените. А когато видите „звездата в класацията“ или обектът, заемащ първото място, ще разберете и отговорът на въпроса за размерите, зададен малко по-нагоре.

 

10. Мостът над пролива Оресунд

Цена на проекта: $6 милиарда

 

Това инженерно постижение, свързва градовете Копенхаген (Дания) и Малмьо (Швеция). Представлява сложен мост-тунел, който приютява в себе си двупосочна железопътна линия и 4-лентова автомагистрала. Дължината му е 7845 метра, а ширината – 23,5. Най-дългата му непрекъсната част е 490 метра.

Дизайнерът, който е създал Оресундския мост се казва Георг Ротне, а неговото творение фактически е най-големият строеж в Европа, който съчетава автомобилен и железопътен транспорт. Мостът е забележителен още с това, че свързва Скандинавия с континенталната част на Европа. Откриването на обекта е през 2000 година. 

 

 

 

9. Големият адронен колайдер

Цена на проекта: $6 милиарда

 

Нашето „любимо“ достижение на науката, за което често пишем, бе завършено през 2008-а година и до момента всъщност е най-големият в света ускорител на елементарни частици. Той е създаден от научно-изследователския център на Европейския съвет за ядрени изследвания (ЦЕРН) и се намира под земята между Швейцария и Франция. 

Адронният колайдер е и най-голямата в света експериментална площадка. Над създаването му работят и до днес повече от 10 000 учени и инженери от над 100 държави, събрани в екипи. Разбира се, сред тях има и българи. Дължината (обиколката) на главния пръстен на ускорителя е близо 27 километра! Една от основните цели на работата му е да отговори на фундаментални физични въпроси и да помогне на учените да разберат същността на основни закони на природата. 

 

 

 

8. ITER – международният експериментален термоядрен реактор

Цена на проекта: $6,5 милиарда

 

International Thermonuclear Experimental Reactor (ITER) е грандиозен международен експеримент, чиято основна цел е да превърне теорията в практика – да създаде условия за управляем термоядрен синтез, който до днес не е осъществен в промишлени мащаби. Реакторът все още не е готов, но проектирането му е завършено и дори е избрано мястото за строителството – той ще бъде разположен в изследователския център Кадарш в Южна Франция. 

ITER вероятно ще бъде завършен през 2020-а година, така че е възможно сумата за строежа да скочи и дори да се удвои. Страните, които участват в проекта са Китай, ЕС, Индия, Япония, Русия, Южна Корея и САЩ. 

 

 

 

7. АЕЦ „Олкилуото“

Цена на проекта: $7,2 милиарда

 

Може би единствено АЕЦ „Белене“ можеше да спори по параметър „цена“ с тази електроцентрала. Но последната бе спряна (засега), а тази се намира на остров Олкилуото в Балтийско море, в териториалните води на Финландия. Атомната електростанция е собственост на компанията Teollisuuden Voima Oy (TVO), като в нея има 43% държавно участие, а останалите 57% са частни акции. 

Двата работещи реактора на електростанцията произвеждат около 16% от цялата електроенергия на Финландия. Строежът на скъпото съоръжение започва още през далечната 1974 година, но през 2005-а е започнато строителството на още един реактор (който ще е готов през 2015 година) и така цената скача с още 3.2 милиарда евро. Според някои анализатори цената на този трети реактор може да скочи още нагоре и крайната цена да излезе още по-солена. 

 

 

 

6. Нефтопроводът „Трансаляска“

Цена на проекта: $8 милиарда

 

Както говори и името, това всъщност е просто една тръба с огромни размери, построена в САЩ и имаща за цел да доставя нефт, който се добива в залива Прудхоу, Аляска. 

Нефтопроводът пресича Аляска от север на юг, а дължината му достига почти 1289 километра. Преди малко се пошегувах - разбира се, това не е просто само една тръба, а включва в себе си тръбопровод за суров петрол, 12 помпени станции, неколкостотин километра снабдителни тръбопроводи, както и терминалната станция в града от който Трансаляска стартира – Валдиз (в залива Прудхоу). 

Гигантската конструкция е едно от най-големите от този тип в света и е собственост на компанията Alyeska Pipeline Service Company. Построена е в периода 1974 – 1977-а година, след нефтената криза от 1973-а.

 

 

Продължава на следващата страница

 

5. Атомен самолетоносач CVN-78, тип “Джералд Форд“

Цена на проекта: $8,1 милиарда

 

Строежът на този тип самолетоносачи с многоцелево действие, започва през 2009-а година. Това е подобрена версия на самолетоносачите от типа на „Нимиц“, която се отличава по размери и съкращаване на въоръжението, за сметка на по-високата степен на автоматизация, което ще рече и по-ниски разходи за експлоатация.

Въпреки това подобрените самолетоносачи са оборудвани с множество авангардни технологии, качествено нови конструктивни решения, стелт технологии и електромагнитна система за изстрелване на самолетите от палубата. 

Първият такъв самолетоносач ще влезе в действие през 2015-а година.

 

 

 

4. Проектът „Залив Джеймс“

Цена на проекта: $13,8 милиарда

 

Заливът Джеймс всъщност е хидроенергиен проект, а не естествена даденост. Той е дело на компанията „Хидро-Квебек“ и се състои от хидроелектрически каскади с обща мощност 16 000 мегавата.

Канадците са взели решение проектът да бъде реализиран в басейна на реката Ла Гранд (Биг Ривър). В нейното русло инженерите насочват още няколко съседни реки (вкл. реката Каниаписко). Така съоръжението става реалност през 1974-а година. Днес общият обем на басейна на комплекса е 177 000 кв. километра! За отбелязване е и фактът, че общият пад на водата на каскадите е около 523 метра.

 

 

 

 

3. Язовирът „Три Клисури“

Цена на проекта: $25 милиарда

 

Явно не само СССР са били грандомани. Великото китайско чудо демонстрира чрез този язовир, че за него няма непостижими цели и днес това е най-голямата действаща в света хидроелектростанция. Тя се намира близо до града Сандоупин в провинция Хубей, на реката Яндзъ. Тази река е и третата най-дълга в света (след Нил и Амазонка). 

Един от най-шокиращите факти около съоръжението (освен цената) е, че то има рекордно голяма бетонна плътност като обем – все пак трябва да удържа неимоверно количество вода. За да се запълни този обем е било необходимо преселването и работата на над… 1,3 милиона работника! 

Строителството на „Три Клисури“ започва през 1992-а година, а в експлоатация електростанцията е въведена (умишлено или не) на националния празник на САЩ – 4 юли 2012 година. 

 

 

 

2. Хидроелектроцентралата „Итайпу“

Цена на проекта: $27 милиарда

 

Итайпу е огромна хидроелектроцентрала (малко по-малка от китайската), построена на реката Парана в Южна Америка. Намира се на 20 километра от града Фос ду Игуасу (на границата на Бразилия и Парагвай. На местния език гуарани, Итайпу означава „звукът на камъка“. 

Строежът и започва през 1971 година и с него се заема компанията „Итайпу Бинасионал“, създадена от страните-участнички. Днес общото количество електроенергия, което произвежда централата е достатъчно, за да обезпечи захранването на 16,4% от Бразилия и 71,3% от това на Парагвай. От момента на пускане в експлоатация тя е произвела повече от 2000 милиарда киловатчаса електроенергия (до 2012 година). До 2007-а година тя е и най-мощната в света. Производителността и е по-голяма от тази на „Три Клисури“, въпреки по-големият капацитет на китайското чудо. 

 

 

 

1. Международната космическа станция

Цена на проекта: $157 милиарда

 

Безспорният лидер в парично измерение, в момента лети над главите ни. В сравнение с размерите на останалите чудеса от списъка, тя е миниатюрна, но създаването и поддръжката на това технологично чудо струва чудовищно много пари. 

МКС е орбитална пилотируема станция, която играе ролята на многоцелеви космически изследователски комплекс. Над проекта работят специалисти основно от 15 държави (Белгия, Бразилия, Германия, Дания, Испания, Италия, Канада, Холандия, Норвегия, Русия, САЩ, Франция, Швейцария, Швеция и Япония), но това съвсем не значи, че дори страни като нашата нямат своят принос към оборудването и тестовете, които се извършват там. 

Наземното строителство започва през 1998 година и постепенно станцията е сглобена в орбита част по част. Планираният експлоатационен период е едва до 2020-а година, но предвид цената и, не се съмнявайте, че учените ще направят всичко възможно да удължат този срок. Тази станция е доста по-голяма от легендарния си предшественик (руската МИР), и спокойно може да се наблюдава като движеща се звезда в небето дори с невъоръжено око. 

МКС на практика е най-големият изкуствен спътник на Земята на който се провеждат множество опити. Станцията е и идеална платформа за тестване на космически апарати с помощта на които хората могат да стигнат до Луната и Марс.