ВИДЕО: Ревю на 99-доларовата конзола OUYA

Проектът за достъпна, отворена и независима конзола на Джули Урман, Ив Бехар и компания стартира изключително обещаващо. OUYA бързо се превърна в един от най-финансираните проекти в Kickstarter, получавайки почти 9 милиона долара вместо нужните 950 000 долара.

Почти година след началото на Kickstarter кампанията моята OUYA откри своето място до останалите конзоли под телевизора. За съжаление не съм сред подкрепилите конзолата в Kickstarter – направих предварителна поръчка няколко месеца по-късно, поради което не бях сред първите геймъри с достъп до нея. Няма как да си създам изцяло чисто мнение за OUYA, тъй като вече съм чел редица ревюта на по-ранната версия, която Урман и компания определят като тестова. Те са изключително противоречиви, но се обединяват около идеята, че OUYA не е просто поредната джаджа, която събира вниманието на гийковете за няколко месеца. Миниатюрният 99-доларов куб има потенциала да промени гейминг индустрията, но пътят му е изпълнен с множество пречки.

Дори днес, когато OUYA е комерсиално достъпна за всички, не мога да нарека платформата финализирана, особено от софтуерна гледна точка. Именно затова запазвам правото на повторен поглед към конзолата след около половин година.

Видео

Първи впечатления

Безспорно OUYA създава усещане за много по-скъпо устройство, отколкото е в действителност. Вниманието към детайла си личи още от вдъхновяващата опаковка, която за пореден път доказва, че Ив Бехар и fuseproject са едно от по-добрите неща, случили се на съвременния индустриален дизайн. В комплекта идват конзолата, един контролер, HDMI кабел, заряден кабел и документация. Както може да видите във видеото, кутията и нейната подредба отговарят на нивото на внимание, на което подлежат далеч по-скъпи продукти. 

Докато контролерът ми се стори странно голям, бях шокиран, когато установих колко голяма е OUYA всъщност. Разбира се, бях виждал конзолата в редица видеа и снимки и винаги съм знаел, че е наистина малка, но първата ни реална среща бе наистина странно изживяване. Надали видеото и снимките са достатъчно убедителни, но OUYA е малка. Наистина малка. Страшно малка. Наистина нямам нужния епитет и дори няма да се опитвам да го открия. Поставена до PS3 и Nintendo Wii, конзолата изглежда като аксесоар за тях. Всъщност OUYA е най-малкото устройство в системата ми за забавления, по-малко дори от китайския ми клонинг на NES.

Дизайн и изработка

След като шокът от размера на симпатичния куб отмина, в главата ми веднага започна да се върти типичното за географската ни ширина съмнение 

"Тук има нещо гнило, не може да струва 99 долара" 

OUYA е 99-доларова конзола, изработена с материали и прецизност, отговарящи на в пъти по-скъп продукт. Смея да твърдя, че цялостното усещане, което хардуерът създава, е по-добро от това на останалите съвременни конзоли. OUYA е изработена от алуминий, пластмаса и гума с невероятна прецизност. Няма нито един елемент, който да скърца или да не е позициониран съвършено. Конзолата е и много по-тежка, отколкото бихте предположили, съдейки по размера й - 300 грама. 

Единственият бутон се намира отгоре и служи за включване и изключване, макар да няма нужда да го използвате, тъй като контролерите вършат това безжично. Отзад са разположени портовете: HDMI, USB, micro USB и захранване.

Като цяло хардуерът се усеща отлично и е толкова красив, че надали ще искате да го скриете в дълбините под телевизора си.

Статията продължава на следващата страница с преглед на контролера на OUYA.

Контролер

Както с всяка друга конзола, погрижих се OUYA да е подходяща за семейно забавление, поръчвайки втори контролер. Той струва 49.99 долара, което е сравнимо с контролерите на останалите конзоли. Имайки предвид, че той е единственият ви метод за управление на OUYA, контролерът трябва да бъде максимално ергономичен и функционален. Именно затова съм крайно критичен. 

Контролерът на OUYA е… странен. Ако сте свикнали с DualShock или контролера на Xbox 360, в началото той ще ви се стори твърде обемист. Макар да имам големи длани, имах нужда от около половин час, за да открия удобна позиция, в която да го държа. По-късно осъзнах, че контролерът на OUYA просто е твърде различен от всички останали. Въпреки това трябва да призная, че бих избрал DualShock в 10 от 10 случая, при това не само заради навика. Не мога да затворя очите си за 20-годишния опит на Sony при контролерите. Актуалният DualShock е произведение на изкуството и няма как да съдим Ив Бехар и компания, че не са успели да го победят с първия си опит.

Контролерът на OUYA наподобява на този на Xbox 360. Стиковете са разположени асиметрично, но екшън бутоните са означени с буквите O, U, Y и A. Спусъците и бъмпърите са с една идея по-меки, отколкото бих искал да бъдат, същото се отнася и за четирипосочния бутон. Въпреки това контролерът на OUYA е сред по-добрите, които съм използвал, а имайки предвид колко струва конзолата, той е истинско произведение на изкуството.

Най-интересната част на устройството се намира в средата и ако не знаете за съществуването й, може би бихте я пропуснали. Целият панел представлява тракпад, предназначен за игри, изискващи посочване с мишка. Достатъчно е да го докоснете, за да активирате курсора на екрана. Към момента се използва предимно в браузъра, няма поддръжка за мултитъч.

Тук е моментът да спомена, че отвореният характер на OUYA осигурява вградена поддръжка за DualShock управление. Въпреки това предпочитам да използвам конзолата със собствения й контролер, тъй като вярвам, че той е пригоден по-добре за нея, макар да не е толкова удобен.

Любопитно решение е контролерът на OUYA да няма вградена батерия. Това спестява нуждата от портове и намалява производствените разходи. Възхитен съм от иновативния начин, по който са скрити слотовете за батерии – под двата алуминиеви панела, които всъщност са прикрепени с магнити. За пореден път си припомних защо Ив Бехар е сред любимите ми дизайнери.

Инсталация и софтуер

Инсталацията на OUYA е по-бърза и лесна от тези на всички останали конзоли. Достатъчно е да подадете захранване и да натиснете бутона върху корпуса (вероятно за първи и последен път), след което софтуерът ще ви инструктира. Bluetooth контролерите се сдвояват почти автоматично, след което трябва да се регистрирате в екосистемата на OUYA. Това също е относително еднопосочен процес, ако изключим неприятното въвеждане на текст с четирипосочния бутон. Това обаче е слабост на всяка конзола. 

Конзолата използва Android 4.1.2 Jelly Bean, който е маскиран до неузнаваемост от красивия, минималистичен и идиотоустойчив интерфейс на OUYA. Той се базира предимно на текст. Стига да искате, може да достъпвате някои части от интерфейса на чистия Android, макар да не вярвам, че това е наложително.

OUYA е напълно отворена както софтуерно, така и хардуерно. Компанията ви дава възможност да правите каквото искате, включително да подменяте софтуера, да отваряте кутията, да експериментирате с хардуерни модификации и дори да разработвате собствени игри и приложения. Едно от големите обещания на OUYA е, че купувайки конзолата, получавате правата на геймър и разработчик и всичко нужно, за да създадете първата (или n-тата) си игра. За тази цел трябва да посетите менюто Build и да свалите SDK-то.

Най-важното за всяка конзола са игрите. Прочетете повече за тях на следващата страница.

Игри и приложения

Успехът на OUYA зависи от разнообразието от игри, които софтуерният портал на конзолата предлага. Към момента той е по-скоро беден, но броят на игрите нараства с всеки изминал ден. OUYA е първата изцяло независима конзола, което означава, че всеки може да разработва за нея, без да работи в голямо студио и да има нужда от каква да е инвестиция, освен времето си. В сайта на конзолата дори може да видите списък с всички планирани заглавия до 2018 г. Разбира се, дотогава той ще стане много по-дълъг. 

Към момента игрите за OUYA са почти 300. Едно от условията на Джули Урман към разработчиците е всяко заглавие да може да се изпробва безплатно, което е чудесно. Както винаги ще бъда изцяло честен с вас: добрите игри за OUYA все още се броят на пръстите на двете ръце, а ако сте по-критични, може би и на едната. Няколко дни са достатъчни за горе-долу обстойно разглеждане на каталога, но препоръчвам да не сваляте на сляпо, а да разгледате няколко класации като тази. Разбира се, OUYA поддържа инсталация на всякакви .apk файлове от флашка, но не забравяйте, че стандартните Android игри не са оптимизирани за контролери.

Във видеото може да видите няколко геймплей демота. Макар игрите да са само около 300, разнообразието е прилично. Откриваме тежки 3D шутъри като Shadowgun и семпли платформъри като Canabalt. И двете игри работят отлично, макар Tegra 3 да пропуска известен брой кадри в някои по-тежки заглавия, особено ако имате 1080p телевизор.

Налични са и ексклузивни игри, за чието по-сериозно присъствие екипът на OUYA се бори все по-активно. Най-добрата опредено е TowerFall – заглавието е истински мултиплеър шедьовър. Петте игри, които ми допаднаха най-много, са TowerFall, Fist of Awesome, Rush Bros, MRS DAD vs Korv и Get On Top. Открих и няколко приложения. Единственото, което ми допадна, е симулатор на дъжд, но не съм сигурен колко често бих го използвал.

Обобщено: OUYA не е конкурент на PlayStation и Xbox и не иска да бъде такъв, което е супер. Ако последните са пълнометражни филми, OUYA е сериал или дори ситком. Изживяването, което конзолата предоставя, спазва обещанието на Джули Урман и компания – мобилен гейминг на големия екран.

Финалното ми мнение за OUYA е на последна страница.

Заключение

OUYA е концепция с огромен брой въпросителни. В момента конзолата представлява организиран хаос от страхотни дизайн и изработка и крайно противоречиво разнообразие от игри. Не бих се ангажирал с прогнозни, но успехът на OUYA далеч не е сигурен. Ако конзолата не привлече достатъчно потребители извън гийк кръговете, тя няма да си осигури и достатъчно поддръжка от разработчиците. Така са затваря омагьосан кръг, от който страда и Windows Phone. 

Въпреки всичко това OUYA е супер и не съжалявам, че инвестирах в нея. Убеден съм, че тя предоставя по-висока стойност на долар от PlayStation и Xbox и все още не мога да повярвам, че цената е само 99 долара. Към момента OUYA е чудесно забавление за технологични ентусиасти и ърли адоптъри, но надали ще успее да апелира към хардкор геймърите и обикновените потребители. Все още не съм имал шанс да поставя контролера в ръцете на дете, но съм почти сигурен, че тестът би бил успешен. Обикновено това е знак за успех.

Завършвам текста с лично, но нужно становище: стискам палци на екипа зад OUYA. Това, което те правят, е нужно на гейминг индустрията от години.