Поглед към частичното слънчево затъмнение от обсерваторията Рожен

Имаше една детска книжка “Кой открадна Слънцето?” на Богдан Митов. За щастие отговорът на този приказен въпрос е – “Засега никой!”. Нашето небесно светило от милиони години не е помръдвало от мястото си и продължава да ни дарява със скъпоценна топлина и светлина, без която животът на Земята би бил невъзможен. На 4 януари тази година обаче Слънцето изчезна. Не за дълго и не напълно. Всъщност тогава се състоя едно от най-интересните за астрономите и любителите събитие, което природата не ни предлага всеки ден – частично слънчево затъмнение. Небесният спектакъл можеше да бъде наблюдаван и у нас, въпреки неблагоприятните метеорологични условия. Ето как беше видяно то от специалистите в най-голямата обсерватория на Балканите и една от най-големите изобщо в Европа - Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен.

Поглед към небето
За съжаление лошото време не позволи на астрономите на Рожен да извършат по-прецизни наблюдения на астрономическото събитие и да използват професионалните телескопи на обсерваторията. „Освен значителната облачност, непрекъснатият снеговалеж беше достатъчна пречка за използване на оптична техника на открито“, пояснява д-р Никола Петров, хелиофизик от Института по астрономия и помощник-директор в НАО-Рожен. Въпреки това астрономите не пропуснаха да проследят детайлно събитието и да го заснемат с фотоапарат. Снимките са направени с цифров фотоапарат CANON 1Ds Mark II, обектив CANON 70/200 f2.8 и телеконвертор х2.
“Облачната покривка послужи като естествен филтър и не се наложи използването на професионални такива. На втората снимка ясно се виждат и снежинките, попаднали в полето на обектива – черните точки не са прашинки“, пояснява още д-р Никола Петров.

За отношенията Слънце-Луна
Частичното слънчево затъмнение от 4 януари е единственото за тази година, което можеше да бъде наблюдавано от територията на България. То започна точно в 9:03 часа, когато лунният диск засенчи част от слънчевия. Максималното покриване на слънчевия диск от около 74% беше в 10:27 часа. Краят на затъмнението приключи точно в 12:03 ч.
Затъмнението беше видимо от цяла Европа, Западна Азия, и Северна Африка. През 2011 г. ще има още три частични слънчеви затъмнения, но нито едно от тях няма да бъде видимо от България. Те ще бъдат на 1 юни, 1 юли и 25 ноември. За сметка на това ще можем да наблюдаваме две пълни лунни затъмнения – на 15 юни и на 10 декември, съобщават от Националната астрономическа обсерватория Рожен.
Разбира се, в сравнение с частичните слънчеви затъмнения, пълните слънчеви затъмнения са особено ценни и интересни за астрономите. За съжаление от територията на нашата страна ще може да станем свидетели на пълно слънчево затъмнение чак на 3 септември 2081 г. Пълните слънчеви затъмнения предоставят важна информация за структурата и физичните свойства на слънчевата корона. Затова неотдавна бяха проведени и две големи кампании за наблюдение на тези явления. Те се състояха на 11 август 1999 г. от Шабла в България и на 29 март 2006 г. от Сиде, Турция. По време на кампаниите астрономите успяха да получат богат наблюдателен материал за слънчевата корона и протуберансите.

ДРУГИ СНИМКИ ОТ РОЖЕН

Астрономически снимки, направени с помощта на двуметровия телескоп на НАО Рожен. Автори - Янко Николов, Александър Куртенков, Митко Чуралски. Цифрова обработка: Емил Иванов.

Кълбовиден звезден куп в съзвездие Пегас

Галактиката NGC 891

Дифузната мъглявина Конус

Галактиката NGC 3310

Техника и наблюдения от Рожен
Обсерваторията Рожен е разположена на 1750 метра надморска височина в Родопите. Това е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура и водещ център по астрономия на югоизточна Европа.
Редовната наблюдателна дейност по научни програми в обсерваторията Рожен датира от септември 1980 г. НАО разполага с четири телескопа - универсален 2-метров Ritchey-Chretien-Coude (RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70см Шмит камера, 60см рефлектор (също на Zeiss, Jena) и построен със собствени сили 15-сантиметров слънчев коронограф. Последният е един от най-интересните инструменти, тъй като е един от малкото съществуващи в Европа. Построен е през 2005 г. в Института по астрономия. С него стартира нова програма по мониторинг на слънчевата корона. Телескопът позволява провеждането на изследвания на т. нар. протуберанси – плазмени образувания по слънчевия лимб. Това дава възможност за разработването на физически модели, интерпретиращи физическата природа на тези образувания, поясняват от НАО-Рожен.
Двуметровият телескоп е оборудван с две модерни CCD камери с азотно охлаждане VersArray и Photometrics, двуканален фокален редуктор, система от стандартни широкоивични и интерферични филтри. С него се изследват малки тела от Слънчевата система, звезди, звездни купове и асоциации, близки и далечни галактики. Куде-спектрографът на телескопа позволява регистриране на звездни спектри с висока разделителна способност. Шмит телескопът и 60-сантиметровият рефлектор са оборудвани с CCD камери с термоелектрично охлаждане и позволяват наблюдение на широки полета от небето.

Миналото
Ако сега знаем много (или поне така смятаме) за слънчевите затъмнения, то в миналото това астрономическо явление е било повод за появата на различни реакции сред хората. Най-драматични са били, разбира се, пълните слънчеви затъмнения. Хората обикновено са ги приемали като знак от Бога – знамение или проклятие, и затова са се страхували от тях. Затъмнението е тълкувано като предвестник на войни и природни бедствия, болести, смърт. Малко са народите, които са приемали явлението от положителната му страна. Все пак съществуват и такива тълкувания – като съединение между Слънцето и Луната, като дар от Бога, благославяне. Затъмнението от 28 май 584 г. преди Христа е едно от най-известните с начина, по който оказва влияние върху събитията на Земята. Когато то се случва, протичащата в този момент битка между перси и лиди бива прекратена, тъй като воините приемат изчезването на Слънцето и неочаквания мрак посред бял ден за божие предупреждение. Така астрономическото явление слага край на войната между двете страни.

Не трябва обаче да се заблуждаваме, че древните хора не са имали информация за научната страна на затъмненията. Напротив – непрекъснато появяващите се археологически находки доказват, че в миналото се е знаело изненадващо много за небесните тела, тяхното движение и взаимодействие. Прецизни астрономически наблюдения са извършвани от древните вавилонци, египтяни, гърци, траки и в други краища на света (Стоунхендж например). В един по-късен етап лунните и слънчевите затъмнения са били добре разбирани и познати. Хората се досетили, че в единия случай Луната скрива Слънцето, а в другия – става обратното. Така, както става и до ден днешен.

Календар на лунните затъмнения през 2011 г.

15 юни
Начало: 18:23 UT
Начало на пълната фаза: 19:22 UT
Време на максималната пълна фаза: 20:12 UT
Край на пълната фаза: 21:03 UT
Край: 22:03 UT
Пълното лунно затъмнение ще е видимо в по-голямата част на Азия, Африка, Източна Европа и Западна Австралия. Видимо е и от територията на България.

10 декември
Начало: 12:46 UT
Начало на пълната фаза: 14:06 UT
Време на максималната пълна фаза: 14:31 UT
Край на пълната фаза: 14:57 UT
Край: 16:18 UT
Пълното лунно затъмнение ще е видимо в по-голямата част на Азия, Австралия, Източна Африка, Източна Европа и Западна Северна Америка. Видимо е от България – два часа преди залеза на Слънцето и след падането на нощта.


Календар на слънчевите затъмнения през 2011 г.

4 януари, частично слънчево затъмнение
Първи контакт: 07:03 UT
Време на максимално закриване: 08:27 UT
Последен контакт: 10:02 UT
Затъмнението се вижда в Северното полукълбо – Европа, Западна Азия, Североизточна Африка.

1 юни, частично слънчево затъмнение
Първи контакт: 19:25 UT
Време на максимално закриване: 21:16 UT
Последен контакт: 23:07 UT
Затъмнението се вижда от територията на Северното полукълбо – Северна Америка и Източна и Северна Азия.

1 юли, частично слънчево затъмнение
Време на максимално закриване: 08:37 UT
Затъмнението се вижда от Южното полукълбо – Антарктическия океан.

25 ноември, частично слънчево затъмнение
Време на максимално закриване: 06:24 UT
Затъмнението се вижда от Южното полукълбо – Малка част от Южна Африка, Антарктида, Тасмания и по-голямата част от Нова Зеландия.


UT - Universal time или универсално време. Това е времето на нулевия земен меридиан. Базира се на околоосното въртене на планетата Земя. Изписва се в 24-часов формат. За България – към универсалното време трябва да се добавят два часа. Т.е. – 10:00 UT е 12:00 у нас.