Заради човешката намеса в естествената среда на обитаване на много от видовете, промяната на климата и замърсяването ние може да загубим голяма част от природното разнообразие на нашата планета. Според неотдавнашна статия в Science Земята се докосва до статуса „масово измиране“, което означава, че в близките 300 години може да изчезнат до 75% от животните и растенията по света, ако пораженията, които вършим, останат на същото ниво, каквото е в момента. Тазгодишният списък с необикновени биологични видове, открити през 2014 година, е публикуван в National Geographic и включва ред поразителни същества и растения, някои от които се отличават със своята външност, други с поведението си, а трети и с двете. Вижте тези творения на живота, някои от които приличат повече на някакъв извънземен организъм, отколкото на биологичен вид от Земята.

 

 

Новият вид актинии, или морски анемонии, както обикновено ги наричат, е бил открит случайно от група геолози по време на тестването на подводен робот. Забележително е, че видът Edwardsiella andrillae е открит във водите на Антарктика, където до този момент никога не са срещани анемонии. Учените дори не предполагаха, че антарктическите ледници може да са дом за подобни организми.

 

 

В списъка на изследователите попадна и вид скарида - Liropus minusculus, която е необикновена най-вече заради външния си вид. Скаридата има много малки размери – от 2 до 3 мм и е полупрозрачна, заради което някои учени й сложиха прозвището „призрачна“. Новият вид е бил открит на остров Санта Каталина, недалеч от Калифорния.

 

Геконът Salitarius Eximuis има много страшен вид – притежава агресивна окраска и широка и плоска опашка, наподобяваща лист или лишей. Прекрасната му маскировка позволява на гекона да остава невидим дори на близко разстояние от хищника. Група учени го е открила в хода на експедиция, финансирана от Националния съвет за географски експедиции в Австралия. Геконът обитава труднодостъпен район от тропически гори на остров Мелвил. Гущерът достига до 11.5 см дължина.

 

Още едно странно същество – протистът Spiculosiphon oceana, който е с необичайно големи размери за представител на едноклетъчните организми – от 3 до 5 см. Поведението на протиста напомня доста на това на хищна гъба. Всъщност неговото местонахождение е доста сходно на областта, където учените за първи път са открили месоядни гъби – пещери на няколко десетки километра от испанското крайбрежие.

Миниатюрната оса Tinkerbella nana, размерът на която е само 250 микрометра, се явява паразит, обитаващ Коста Рика. Самките по правило са много по-големи от самците. Нежните крила на това насекомо приличат на ресни, прикрепени към клечка с памук. Благодарение на своите размери насекомото може с право да се нарече едно от най-малките в света.

 


Бактериите Tersicoccus phoenicis накараха учените да преразгледат своите разбирания за чистотата на стерилните помещения. Тези микроорганизми се оказаха там, където никой не ги е очаквал – в помещенията за монтаж на космическите апарати. Микробите са открити в сходни помещения на различни континенти, което говори за това, в какви немислими условия може да съществува животът. Местата за монтаж на космическите апарати винаги са били с ниво на безпрецедентна стерилност. Наскоро се заговори дори за това, че тези бактерии може би вече са случайно доставени на Марс, заедно с марсоходите.

 

 



Драконовото дърво Dracaena kaweesakii дълго време е оставало незабелязано, но видът все пак получи класификация и вече съществува официално. Наистина според учените в Тайланд, където този вид расте, такива древни дървета вече почти не са останали. Листата им имат особена, мечовидна форма.


Първото хищно млекопитаещо, открито за последните 35 години, също е в списъка. Това е вече популярното олингито. Това е най-малкият представител на семейство еноти. За местоживеенето му учените твърдят, че то се намира в горите на Южна Америка. Милата външност на това зверче ще доведе до възторг децата и феновете на меките играчки – приликата му с плюшено мече е поразителна.

 

 

Земният охлюв Zospeum tholussum е бил открит случайно на почти километрова дълбочина в пещера в Хърватия. Охлювът живее в пълна тъмнина и затова природата не е предвидила зрителни органи за него. Черупката му е прозрачна, а размерите много малки. Това създание бие всички рекорди по бавна скорост – придвижва се с няколко милиметра за седмица. Но понякога охлювът намира начин да се придвижи далеч по-бързо с помощта на водните потоци, както и чрез някои други видове същества обитаващи пещерите, например чрез прилепите.