Според проучване във водите около Австралия гъстотата на пластмасови парчета е около 4000 на 1 км². На места из океаните положението е доста по-зле с над 100 000 частици на квадратен километър, а вредите от тази пластмаса са разнообразни – погълната от животни, те се заразяват от токсини в състава ѝ и токсични масла, които се прилепят за нея. Парчетата могат физически да наранят някои безгръбначни и новородени морски животни, както и да пренесат нови видове през океаните, дебаланскирайки местните екосистеми.

През 1972 г. учени отркиват микроорганизми, които обитават въпросните парченца пластмаса. Интересът към тях се появява чак след 2000 г. заради взаимодействието между хабитат и обитатели. Микробите променят основни характеристики на средата си, като плаваемост и скорост на разпад, а вируси, които се намесват, са потенциални разпространители на зарази. Жителите на пластисферата са всевъзможни – едноклетъчни, безгръбначни, дори ларви на насекоми и червеи се възползват от новата среда на живот.

 

 

Според информацията от The Conversation първата неочаквана полза от замърсяването е разпространението на диатоми (вид водорасли), които по принцип живеят прикрепени за твърди повърхности – скали, пясък и други подобни. Преминаването им към плаващ начин на живот означава по-бързо развитие и повече храна за останалия морски свят. Дали това хранене е безопасно, или токсините в пластмасата ще навредят, обаче не е ясно.

Другата положителна страна е развитието и разпространението на микроби, които се хранят с пластмасовите отпадъци и така спомагат за отстраняването им. Бъдещи проучвания ще се фокусират върху тях като възможно биотехнологично решение на замърсяването.

Ще успеем ли да замърсим природата, или тя ще продължава да ни удивлява със способностите си за адаптация въпреки всичкия „тормоз“? Споделете в коментарите.