История на гейминга в няколко туита:
Геймингът стана масов с навлизането на аркадните машини през 1980-те години. През 1990-те станахме свидетели на скоковете в PC гейминга и домашните конзоли – особено 16-битовите Sega Genesis и Super Nintendo. Навлизането на Sony и Microsoft в сегмента на домашния гейминг лиши от смисъл аркадните машини, които към днешна дата са просто едни реликви. Не остана място и за Sega като производител на хардуер. Беше бурно време, когато бъдещето носеше постоянни изненади. Те пък дадоха основа на...
мъртвородени идеи и пълни фантазии
Геймърите над 25–30-годишна възраст сигурно помнят как поп културата си представяше игрите на бъдещето. Във филмите и специализираните издания ни занимаваха с толкова реална виртуална реалност, че цял се потапяте в нея и изпитвате дори болка в сраженията с враговете, тъй силна, че може да ви убие в действителност. До към 2005-а периодично се повдигаше и въпросът за обособени стаи в жилищата на запалените геймъри, които ще са напълнени с какви ли не сензори и електроника, за да могат собствениците им не само да виждат, но и да се движат във виртуално пространство.
Мигът на отрезвяването
Сещате се, че фантазиите са едно, а реалността – друга. Цената на преждеописаните проекти никога няма да е по джоба на масовия геймър, а основната тенденция е геймингът да е буквално за всички – и за бедни, и за богати, и за млади, и за застаряващи.
Бъдещото развитие на игрите вече тече в ясни направления, които ще разгледаме на следващите страници. Може би най-важното сред тях е, че геймингът, колкото и да е масов в наши дни, не определя насоките на другите индустрии, а в огромното мнозинство от случаите ги следва. Да, дори най-активният гейминг всъщност е пасивен на общия фон. Това е един феномен, върху който може да се напише дисертация, но бихме се отклонили от темата. А тя е за тенденциите. Вижте накъде вървят нещата...
Специалните мобилни конзоли си отиват и нищо чудно PlayStation Vita на Sony и Nintendo 3DS да са сред последните предсатвители на този сегмент.
Мобилният гейминг не е това, което беше
Времето на специалните мобилни конзоли отминава. Нищо чудно PS Vita на Sony и 3DS на Nintendo да са сред последните значими представители на този сегмент. След масовото навлизане на смартфоните няма как да не се запитаме – нима те не са достатъчни за мобилен гейминг, достъпен за абсолютно всеки случаен или запален любител на игрите? Невероятно е, че в наши дни смартфоните са по-мощни от обикновените компютри в началото на новия милениум. Днес на тях вървят всички класически игри и се правят все по-нови и по-увлекателни заглавия от всеки жанр. Сензорният екран въведе нов начин на управление на героите.
4К геймингът е в кърпа вързан
Както обикновено, PC геймърите още сега могат да се възползват от онова, което бъдещето ще предложи на останалите игромани. Трябва им само видеокарта, поддържаща 4К резолюция, и съответния дисплей – бил той UHD монитор или UHD телевизор. С огромна доза сигурност може да се прогнозира, че следващите PlayStation и Xbox също ще поддържат 4К графика. Това е нещо, за което разработчиците на игри говорят от E3 2014. И наистина, на конзолите ще им е нужна само съответната видеокарта. Иначе дисплеите с ултрависока резолюция са факт даже сред геймърските лаптопи.
Аксесоарите за (wearable) игри
Ако сте сериозен бизнесмен и тайната ви страст са електронните игри, вече не е нужно да „обезценявате репутацията си“ с конзола в офиса или като хабите батерията на смартфона си с Angry Birds и Minecraft. Умните часовници, умните очила и всякакви други преносими джаджи тепърва ще позволяват на всички ни да играем по ненатрапчив начин и дори да оставаме незабелязани. Появата на такива аксесоари вероятно тепърва ще е поощри разработчиците да им обърнат по-сериозно внимание като самостоятелна платформа.
Единственият въпрос около виртуалната реалност е кога наличната технология ще стане масова.
Виртуалната реалност е (нещо като) реалност
VR хедсетове могат да се изпробват на всяко технологично изложение, като сред производителите се нареждат сериозни имена – HTC, Samsung, Sony... Единственият въпрос е – кога наличните прототипи ще влязат в серийно производство, което ще им позволи да поевтинеят и да станат по-масови. Отговорът засега е неясен. Носят се слухове, че Sony ще заложи на своята VR технология за следващия PlayStation, но не е сигурно дали геймърите ще искат да платят повече за иновация, в която не са убедени. Ако потърсим отговора в опита на Microsoft да натрапи обновения си Kinect, отговорът е „по-скоро не“. И все пак маркетинговите отдели могат да правят чудеса, така че ще оставим този въпрос на времето.
Дребните неща, които правят разликата
3D сканирането и разпознаването на лица са вече съществуващи и не особено скъпи технологии, които лека-полека си проправят пътя към геймърската индустрия. Първата позволява да вкарате свое виртуално копие в света на любимите ви игри. С втората пък можете да оглеждате виртуалната среда, като движите само очите си (сякаш оглеждате реални местности и помещения), но също и да подсказвате на игрите, че ви затрудняват. Например, ако софтуерът познае по гримасите ви, че се затруднявате с дадено ниво, автоматично ще се повиши степента на трудност. Продължава на втора страница »
Управлението с глас решава проблеми
След като днес управляваме умни телевизори с гласа си, защо да не правим същото и с игрите? От една страна, тази опция решава проблема на хора, които имат физически недостатък, който им пречи да се справят със стандартните контроли. С други думи, дори инвалидите могат да се приобщят към геймърското семейство. Но управлението с глас може да върши работа само на определен тип игри от не толкова интензивните жанрове. Защото отдавна ще сте застрелян, преди да сте изрекли и половината от командата: „Стрелба по мъжа с червената каска отдясно на екрана!“
Игри при поискване
Щом има филми и тв предавания on-demand, защо да няма и игри? В някои държави вече се предлагат такива услуги. Вместо да си купувате компютър или конзола, както и актуалните заглавия за тях, ги „наемате“. Единственото, което трябва да имате, е специален контролер и абонамент за използване на стрийминг услугата.
Да бъдеш архитект на добавена реалност
При добавената реалност (augmented reality; AR) не сте „вързани“ пред телевизора или компютърния монитор. Можете, да речем, с включената камера на смартфона си да превърнете градината пред дома си във фон на пъзел, да играете виртуален тенис върху кухненската си маса или... чрез PS Vita да превърнете произволна улица или собствената си стая в арена на Mortal Kombat. Възможностите са неограничени. И въпреки че засега тази опция в модерните игри не се радва на твърде голям интерес, ако разработчиците се постараят да осигурят по-високо качество, могат да обърнат нещата в нейна полза.
Ползите от изчисленията в облака
Трябва ли да имате последно поколение игрова конзола или компютър с много памет и мощна видеокарта, за да пускате модерните геймърски заглавия? Днес отговорът все още е положителен, но това може да се промени по-скоро, отколкото очакваме. Бъдещите геймърски системи, както прогнозират редица анализатори, вероятно ще са просто терминали, чрез които управлявате игрите, докато всичките изчисления ще се извършват от суперкомпютрите в „облака“. Вече се правят първи стъпки в тази посока, но намират противодействие от страна на геймърски общности, които се опасяват, че облачните игри няма да имат колекционерска стойност и дългогодишна поддръжка.