„Дръж се, като че ли наистина си щастлив, и наистина ще намериш щастието.“
Дейл Карнеги

Малко са хората, които не знаят кой е Дейл Карнеги, наричан още „бащата на културата на самопомощ“. 80 години след бума на неговите лекции и книги можем да кажем със сигурност, че тази култура е тук, за да остане. Книгите, семинарите и ретрийтите по самопомощ стават все по-популярни и някак странно се смесват с езотеричните нотки от Изтока. Огромната вълна на този тип проповеди е толкова завладяваща и всеоб­хватна, че навлезе достатъчно надълбоко и в корпоративния свят. Но имат ли всички тези учения и тъмна страна и къде е точно балансът спрямо прилагането им в реалния живот, така че да не попаднете в кръговрат от разочарования, от който няма излизане?

Промяна на нагласите

Преди малко повече от два месеца присъствах на семинар по бизнес констелации, който после отразих на страниците на списанието. Феноменалното в цялото изживяване беше контрастът: намирах се в една психологически езотерична среда, където се разчиташе на „енергии“, „поле на сила“ и „взаи­модействия“ - а около мен се разхождаха бизнесмени в строго облекло. Интересно ми беше да наблюдавам колко силно заинтригувани бяха всички от метода. Едва впоследствие, след разговори с някои от тях разбрах колко важно е било това, което съм видяла; всъщност съм станала свидетел на резултата от еволюцията на съвременния бизнесмен, и то отблизо. Това, което преди се приемаше за странно и вятърничаво, сега е част от културата на самопомощта и на почти никой не му пука дали отстрани ще изглежда лекомислено или смешно. И дали собственик на бизнес с 200 служители е решил да отиде на енергийно-психологически семинар, идващ от древните индиански племена.

Всъщност за никого не е тайна, че много и от големите компании вече са силно насочени към алтернативни методи на терапия и осъзнатост и ги прилагат дори в офисна среда. Те предоставят на служителите си възможност да се самоизграждат и да си помагат във времена, когато депресията и прегарянето вилнеят доста сериозно, особено в големите корпорации. А терминът „осъзнатост на работното място“ е свързан с практики, които се прилагат дори при технологични гиганти. В Apple например служителите се насърчават да прекарват по 30 минути на ден в медитация и имат обособени места за това; в Google един от първите софтуерни инженери на компанията - Чейд-Менг Тан - въвежда групови медитации; в Yahoo се провеждат часове по йога и по медитация; Nike провеждат редовни семинари с коуч по осъзнатост (mindfulness); HBO също влизат в редиците с йога занимания и седмични медитации. Необходимостта от подобни неща и напливът от теории за самопомощ и ментална подкрепа дадоха старта на една истинска промяна на нагласите в корпоративна среда.

Порочният кръг

Къде се чупи обаче уж завършеният кръг на самопомощта и къде проповедите за осъзнатост нямат приложение? Оказва се, че повечето хора, които се насочват към книги и семинари за самопомощ, често пъти изпадат в чувство на безпомощност, когато се опитват да приложат наученото в бизнес среда. Причината за това е, че се оказва, че не можем да контролираме нищо - въпреки че въпросното течение ни уверява точно в това. Доминира тезата, че негативните мисли трябва да се изхвърлят, а положителните - да се подхранват и увеличават. Втората доминираща теза е, че всеки може да контролира как да се чувства и щастието е въпрос на избор. Третата - че трябва да приемаме всичко - и доброто, и лошото.

Усетихте ли вече несъответствие­то в първата и третата теза? Едновременно биваме учени да наблягаме на щастието и да изхвърляме негативните мисли, но и да приемаме всичко, което се случва в нас - и доброто, и лошото. Обещавам ви, че това няма да е първия път, когато виждате разминаване в езотерично-психологически аспект. Но като че ли най-вредно се оказва наблягането на това, че щастието си зависи от нас.

И така стигаме до точката на пречупване, а именно задължителното щастие.

Всеки, а най-вече книгите по самопомощ ни казват, че трябва да бъдем щастливи. Има безкрайно много методи и практически упражнения, предоставени с уверението, че ще доведат точно до това. Щастието обаче чисто и просто не е реакция, подходяща за всяка ситуация. Николас Кусмич, който работи като Facebook експерт, покриващ нуждите на висок клас клиен­ти, разказва, че въпреки че е следвал съветите на експерти по самопомощ и личностно израстване, преди четири години е стигнал дотам, че е пуснал в Google въпроса: „Как най-лесно мога да умра?“. Той казва, че перфектно е „спазвал правилата“ на въпросните експерти: имал е дъска, където е забождал положителни цитати и си е поставял цели. Чел е книгите им, наблягал е на медитиране и визуализации на успех. Но когато нищо с депресията му не се променя, започва да си мисли, че нещо не е наред с него. Как се измъкнал от това? Казва, че освобождаването му е настъпило със свалянето на дъската с цитати и цели от стената. „Казах си, че съм там, където съм, приех го и започнах да работя върху това.“

За Свенд Бринкман, професор по психология в университета Алборг в Дания, културата на самопомощ и позитивизъм има ясно изразена тъмна страна. Според него това се дължи на налагането на щастие, което кара мнозина да се чувстват длъжни да имитират такова, а това води към емоционални дупки. Лошото е, че все повече компании по света започват да приемат щастието като изиск­ване към служителя. Бринкман оприличава настояването служителят да е щастлив на „контрол на мисълта“.

Накъде вървим?

Изискването за „задължително щастие“ дори стана обект на официално разследване на работното място в офисите на T-Mobile в САЩ през май 2016. Беше установено, че компания­та има официално правило в обучителната си книга за служители за това, че те трябва непременно да имат „позитивно излъчване“ на работното място. Следват много оплаквания и в крайна сметка корпорацията е принудена да премахне изискването, което в прав текст забранява на служителя да има лош ден.



Къде обаче трябва да се постави границата при тренда със самопомощта в популярната психология? Оливия Годхил, писател и алтруист, дава съвет за това: махнете напрежението. Да учиш някого как да се чувства води до вредно възприятие на това, което наричаме емоция, казва тя. Негативните емоции имат важ­на и дори здравословна роля в това как разбираме и възприемаме себе си, работата си, света. Вярването, че ако се самоуверяваме, че всичко е цветя и рози, то наистина ще стане, се проваля прекалено често и води до обратния ефект. Може би не точно самопомощ ни е нужна, за да сме успешни, а реа­листична себеоценка и воля да работим върху това, което съвсем не ни е наред.