Табуто на име ТАТУ - или как се възприемат татуировките в корпоративна среда

Дълги години, татуировките се приемаха като част от една определена контракултура, засягаща главно младите поколения. Няма да преувеличим и ако кажем, че дори и днес, много хора асоциират татуировките с рокери, бивши затворници или наркомани. И все пак моментът на истината настъпва постепенно и неизбежно – татуировките присъстват във всички кръгове, придобиват все повече популярност и хора със всякакъв социален статус, от нископлатени служители, до най-високо ниво мениджъри, имат рисунки по кожата си. И все пак, явява ли се проблем боди арта на работното място? И има ли общо изборът на човек да се татуира с неговите способности и кариера?

Възникване и съществуване

Още от Каменната ера, татуировките и другите форми на боди арт са били познат аспект от човешката култура. Индиански племена са татуирали на децата си още като 

бебета специални знаци, показващи, че те принадлежат към определен род, както и различни знаци, означаващи „късмет”, „сила” или „воля”, като пожелания за характера на детето. Десетилетия наред, татуировките са били и популярен избор на изразяване сред моряците, рокерите, военните. Те не са били дискриминирани по никакъв начин от околните, а просто са били възприемани като хора, избрали по-различен начин да се изразят и отличат от общата маса.
Татуировките отдавна са направили своя преход към популярния лайфстайл и могат да бъдат видени по телата на известни личности, атлети, телевизионни водещи, архитекти и офис служители. За жалост обаче, мисленето на хората е претърпяло силна промяна. След наплива на татуирани престъпници, наркомани и затворници през 50те години, всеобщото мнение, което преобладава е, че който е посмял да изрисува нещо върху кожата си, със сигурност таи в себе си опасност. Защото е различен.

Страхът от различното

Ако един работодател откаже да наеме мъж или жена, който има татуировка, това е напълно легално. С други думи – това е вид дискриминация, срещу която няма как да се борим. Няма закони, които да забраняват отхвърлянето на кандидат за дадена работна позиция, базирано единствено и само върху външния му вид.Някои биха поспорили, че в дадени области – като банковото дело например – външният вид има доста голямо значение, тъй като старата поговорка, че „хората посрещат по облеклото” е доста вярна и на клиентите трябва да се вдъхва увереност в професионализма на човека отсреща.

Над 42% от мениджърите твърдят, че мнението им за някой ще падне, ако този човек има видими татуировки.

Различните в еднаквия свят

Тогава обаче трябва да се запитаме – къде остават непривлекателните хора? А онези, родени с някакъв вид недъг? Къде остават хората с проблеми, които обаче все пак са умни и надарени и имат шанса да напреднат в живота, благодарение на силните си страни, които по една случайност не са свързани с външния вид? Както днес някой може да не бъде нает, защото има тату ръкав, така утре друг няма да бъде нает, защото е с наднормено тегло, има голяма бенка на лицето, защото е прекалено бял или прекалено черен. Изобщо – защото има недостатък във външния си вид, който работодателя не може да преглътне.

Различните плашат, защото не се вписват в стерилния, сив свят, който е така успокояващ. В него няма развитие, нито въображение, а само установени правила, които се следват сляпо, като всичко извън тази норма е неприемливо. Дискриминирането заради боди арт обаче не е законово обосновано нарушение от страна на работодателя, както например е обосновано дискриминирането по пол, религия, раса или сексуална ориентация. Allbusiness.com излизат със статия, в която твърдят и че отношението към татуираните жени е много по-дискриминативно, отколкото това към татуираните мъже.

Рисунки vs. Интелигентност

Тъжната истина е, че за уменията и интелигентността на даден човек се съди според неговия външен вид. Над 42% от мениджърите твърдят, че мнението им за някой ще падне, ако този човек има видими татуировки. Трима от четирима запитани в анкета, проведена от Careerbuilder твърдят, че видима татуировка за тях е непрофесионална. Пак според изследване на CareerBuilder, от всички физически атрибути, които пречат на професионалната кариера, видимите татуировки са цели 31%, а пиърсинга – 37%. Много работодатели обявяват от самото начало, че имат фирмена политика против видимите татуировки. Разбира се, има огромен шанс по този начин те да изпуснат някой изключително ценен за компанията служител с много качества. Това обаче трудно се разбира по външния вид. 40% от фирмите признават, че ако в началото на интервюто забележат татуировка по кандидата, започват разговора с предубеждение. Необходимо е истински толерантно мислене, за да се изгради впечатление от даден човек единствено от неговите маниери, ум, качества и способности.

Експериментът

За жалост предубежденията си остават все така силно разпространени. През юли 2012 г., журналистката Бет Хол от Daily Mail, Лондон, прави следния експеримент – изрисува се с (уж) татуиран „ръкав” за един ден, за да види какви реакции ще предизвика. Тя не променя нищо друго в стила си – продължава да носи елегантни рокли, да се гримира и да фризира внимателно русата си коса. Бет скоро разбира, че е на път да изживее шок, който не е подозирала. Въпреки възпитаното и кротко държание, тя постоянно чува коментари зад гърба си, думи като „ужасно”, „отвратително” и „противно”. Отнема й известно време да осъзнае, че те са насочени към нея – бивш президент на класа си в гимназията, солидна дама на 36 години и съвсем конвенционално изглеждаща дама. Защото този ден тя има татуировки. 

Бет вижда всевъзможни реакции към себе си – от бабички, които като я видят стискат по-силно чантата си, охранители в магазини, които вървят на няколко крачки зад нея, докато тя разглежда и майки, който придърпват децата си така, че да не се допрат случайно до нея.

Компромиси

Истината е, че светът е шарен и в това е красотата му. Ежедневно виждаме, че има хора с татуировки във всяка професия – лекари, адвокати, мениджъри, банкери. Все повече и повече работодателите свикват да гледат „отвъд” телесните модификации, и да насочат погледа си към истински важните неща, свързани с професионализма на индивидуалния служител. Най-важното нещо, което пък служителите трябва да имат предвид е, че корпоративната култура се състои от три вида хора – шефове, колеги и клиенти. Шефовете са тези, които ще преценят дали външния вид не само вдъхва, но и говори за уважение към околните. В този ред на мисли, със сигурност има значение дали татуировката съдържа в себе си графично изразени неприлични думи, расизъм, краен национализъм или друг вид „hate speech”.

Възприятия

Шефовете не наемат просто служители, те наемат имидж – особено когато става дума за хора, които ще представят фирмата на различни места, като например секретарки, PR-и, търговци, рекламисти и други длъжности, извършващи „преговори” за фирмата. От татуировка до татуировка има разлика и някои работодатели признават, че нямат против малки и красиво направени дизайни, а се противопоставят силно главно на по-големите, набиващи се на очи рисунки по кожата. 54% от запитаните твърдят, че татуировка по тялото на седящия срещу тях човек би ги разсейвала силно, по време на бизнес среща. Колегите са другата част от хората, които могат да вземат отношение към боди арта на човека, седящ до тях. 44% от анкетираните твърдят, че татуиран човек им вдъхва недоверие и им внушава, че е способен „да извърши нещо нередно”. Мнозина признават, че биха избягвали контакт с татуиран колега. Клиентите са групата хора, която варира най-много. Затова е важно отново да се вземе предвид риска някой да бъде обиден от откровено груби и крайни надписи и изображения.

Професиите, в които хората не приемат особено добре „рисунките” по кожата са: правото, държавната администрация, финансовите институции, правителствените позиции, административни позици в хотели, както и учителите. Разбира се, за всяко правило си има изключения, но те обикновено само потвъждават правилото. Въпреки статистиките, все пак повечето хора твърдят, че с времето започват да приемат татуировките добре и да не ги смятат за главната черта в индивидуалността на даден човек.

Татуировките през вековете:

·         1850 - 1900 – Татуировките се възприемат като атракцион за циркови изпълнения и пътуващи артисти. „Татуираната дама” е едно от зрелищата по онова време по панаирите.

·         1900 - 1950 – В ранния 20ти век, татуировки са имали само моряците и военните. Те не са били дискриминирани заради това и все пак малцина са се осмелявали да изрисуват телата си.

·         1950 - 1960 – В началото на 50-те, татуировките стават популярни в криминалния свят – предимно сред хората, живеещи извън закона. Именно тогава татуировките придобиват лошата си слава.

·         1960 - 1990 – Това е периодът на „затворническите татуировки”, когато този вид боди арт е показвал, че даден човек е сред особено опасните затворници.

·         1990-2008 – В нашия век виждаме тълпи от млади хора, които се татуират свободно (през 1980 почти 30% от тях). За жалост тази им „свобода” би могла да им попречи да преследват професионална кариера, без значение от качествата и квалификациите им