Автор: Цветомира Панчева

Когато става дума за шефа – подчертавам, шеф, а не лидер, – видовете са много. И в процеса на кариерата на всеки човек едно е сигурно: ще се сблъска с поне няколко от тези видове. Трудно е да се прецени как да се реагира, когато подходът на човека отсреща е, меко казано, необичаен или несъвместим с нашите разбирания. Но някои модели „шефове“ се повтарят по-често от всички и е добре да ги разберем навреме... за да измислим начин за справяне с тях.

Жертвоготовният работохолик

Това е шефът, който би дал и последната капка от здравето си за доброто на компанията. Поне привидно. Той работи на всяка Коледа и Нова година, идва в офиса дори когато е с пневмония, добира се пръв сутрин дори по време на снежна буря. Остава вечер поне до 20 часа, без да очаква никакво допълнително възнаграждение до труда си. Да се обади че е болен? Невъзможно.

Лошото на този тип шефове е едно: не можете по никакъв начин да се сравнявате с тях. А и не трябва. Тяхното решение е да бъдат най-добрите и да дават пример, който по никакъв начин не може да бъде изпълнен на 100%.

Все пак има начин да се справяте с този вид шеф. А той е – да не взимате нещата толкова навътре и в никакъв случай да не се опитвате да го копирате. Не става дума да правите обратното на него и да прекалявате със закъсненията сутрин или отпуските, които не са чак толкова необходими, а просто да вършите нещата умерено и по собствен начин да бъдете незаменими на позицията си.

Егоманиакът

Подобни шефове имат нещо, наречено комплекс за превъзходство. Той действа чрез заплашване и любимият му похват е да крещи и да удря по масата. Често пъти това реално сплашва хората и им пречи да изразяват мнението си. Егото на този вид шеф е толкова голямо, че той въобще не търси причината зад възникналия проблем – за него разрешението на въпроса е да се скара на хората, заради които според него е възникнал той. Още по-лошо – той е свикнал да крещи и навиква дори тези, които отиват при него за помощ, с проблем, с който той, като по-висшестоящ, би могъл да им помогне. За съжаление това е един много често срещан тип шеф, но въпреки всичко има как да се свикне с него.

Първата стъпка е да приемете, че често ще получавате вербални нападки. Ако високият тон на човека близо до вас ви притеснява – напуснете още сега. Ако решите да останете – трябва да се борите. Никога не давайте вид, че се притеснявате от крясъците му – това го зарежда и насърчава. Ако успеете да постигнете неутрална физиономия и нетрепващ вид по време на едностранното крещене – вие сте победили. Ако от друга страна започнете да му опонирате или противоречите, считайте, че вече сте му станали враг – и рискувате сериозно бъдещето си в компанията.

Вижте останалите на следващата страница.

Подмолният

Разпознавате го по това, че обикновено обещава едно, а прави съвсем друго. Дава ви уверения, че разбира от какво имате нужда и няма нищо против да ви го даде, а след това се преструва, че не помни нищо от разговора ви, независимо дали става дума за отпуска, повишение или увеличение на заплатата. Най-подмолното на този вид шеф е, че често пъти ви дава да разберете, че при увеличение на работните задължения можете да очаквате повишение, а когато вие положите нечовешки усилия, накрая разбирате, че е било напразно. Подмолният шеф винаги има оправдание за това, че няма да ви даде уговореното – и оправданието винаги звучи вбесяващо логично. За да се справите с него, трябва да играете по неговите правила и да бъдете вбесяващо стриктни в изискванията си.

Един от триковете, които ще ви помогнат, е да правите така, че да получите обещанието от него не устно, а писмено. Дори да не може да уредите подписан договор, можете да извъртите така нещата, че поне да имате уверенията му в пощата си, комуникирайки с мейли или дори по скайп. Така, когато започне да извърта, можете да извадите доказателства за думите му преди това.

Отровният

Една от най-неприятните и може би най-отличителни черти на този вид шеф е лицемерието. Пред вас се усмихва мазно и ви е приятел, а зад гърба ви използва слабите ви страни за своя изгода и във ваш ущърб. Отровният шеф е опасен, защото изкопчва информация, която после може да навреди на бъдещето ви в компанията. Освен всичко друго прави неприятно хапещи коментари като: „О, да не би да си бременна? Аз мислех, че просто си напълняла.“ Или: „Ти май сега започваш да се учиш на Excel?“ Талантът на Отровния шеф е да ви кара да се чувствате зле и се справя с това перфектно. И ако нямате дебела кожа, е доста вероятно да се почувствате по-ниски от тревата.

Решението? Просто дръжте дистанция. И пазете личната си информация за себе си. Отровният шеф не може да ви нарани, ако не знае какво се случва с вас в личния ви живот. Бъдете мистерия за него, отговаряйте уклончиво и винаги когато започне да хапе, се старайте да не му показвате, че ви засяга.

Шефът, който не си е на мястото

Понякога на шефска позиция попада човек, който в никакъв случай не е готов за нея. Независимо дали заради образование или все още недостатъчен опит, този вид шеф не е на мястото си и това си личи с просто око. Най-често той набляга силно на изискването за крайни резултати, без да следи изкъсо процеса; гледа цифрите, но не обръща внимание на екипа си. Много от подчинените му може би му се подиграват зад гърба, но при всички положения не е приятно да имате такъв човек за шеф.

След като той вече е на тази позиция обаче, има как да се справите – обикновено това са хора, които приемат градивна критика, благодарни са за помощ и съвет и с тях можете лесно да се сприятелите. Не очаквайте от него да бъде мек в офиса обаче – той трябва да гради репутация и да печели уважението на хората си, така че в никакъв случай не очаквайте да толерира грешки или да подминава грешни ходове от ваша страна.

Научете повече за (не)технологичното общуване... и (не)социалните мрежи.