“Как се чувстваш днес?“, „Разкажи ми как прекара деня си?“, „Как те накара да се почувстваш това?“ Тези наглед прости въпроси са огромна част от психологическата терапия с фокус върху говоренето. Днес за менталното здраве се говори повече от всякога и стигмата върху термини като депресия, тревожно разстройство, паническо разстройство и биполярно разстройство бавно се вдига. Тези и други състояния засягат милиони хора по целия свят, а според Нацоналния институт за ментално здраве в САЩ един от петима възрастни в страната (или 17.9% от всички) имат някакъв вид психическо разстройство. Психотерапията пък е една от най-скъпите терапии там, която съвсем не всеки може да си позволи. Средно за година в САЩ се харчат около 201 милиарда щатски долара, а заради скъпите такси много хора с ментални проблеми не получават своевременна професионална помощ. Подобна е ситуацията във Великобритания, където 1 от 4 възрастни страда от някаква форма на ментално заболяване. В страната обаче, оказва се, много хора се налага да чакат за час при психолога, като при най-добрите има списъци с чакащи от по две години.
Именно тук се намесва технологията
Напредъкът в разработките на програми с изкуствен интелект, с цел прилагането им за онлайн терапия, вече не може да бъде отречен. Нещо повече – появата им, под формата на чатботове, може наистина да промени играта. Според д-р Алисън Дарси, клиничен психолог и основател на един от най-известните днес терапевти чатботове, Woebot, един онлайн терапевт с изкуствен интелект цели най-вече да премахне ограничителните бариери пред това хората да търсят помощ за менталните си проблеми, без да се притесняват от ограничения като финанси. И да прогресира в положителна насока спрямо проблемите си. Woebot е и доказателството, че виртуалните асистенти могат да преминат границата към третирането на истински пациенти с психологически проблеми, макар че ограниченията трябва да се вземат предвид.
Създателите на Woebot.
Woebot е създаден от психолози и ИИ експерти от Станфорд. Системата използва метода на краткия, ежедневен разговор, който провежда с хората, за да следи тяхното настроение и нагласа. Тя подбира и видеоклипове, а също и подходящи игри с думи, за да помага на хората, с които общува, да се справят с менталните си проблеми. Цената на Woebot, който разговаря с вас веднъж дневно, е 39 щатски долара месечно – в голям контраст със стотиците долари, които отиват седмично при човешката терапия. Да, чатботът не е истински терапевт, но според психолозите в проекта, помага за нещо много важно: хората да не се чувстват осъждани и да имат свободата да споделят, без този страх. Признаването на проблема пред компютър се оказва крачката, която след това може да се окаже ключ за признаването му пред хора специалисти.
Не толкова сложна и изискана система като Woebot, но все пак подходяща за психологическа подкрепа е Eliza – приложение, което позволява хората да следят менталното си състояние, а също и физическото. Човекът записва на гласов файл свой проблем в момента – да речем, нещо свързано с работа – а след това Eliza го обработва, сваля го като текст и го анализира. Впоследствие се генерира инфографика, която дава насоки на човека относно състоянието му и му препоръчва следващ ход – може би разговор с приятел или с терапевт. Тук, разбира се, говорим за помагащо звено, а не толкова за онлайн терапия, но създателите на Eliza вече мислят как да разработят и това.
Нещо, което много повече напомня на Woebot, е Replika – изкуствен интелект, разработен и пуснат в началото на тази година, с вече над 2 милиона сваляния на приложението. Този чатбот използва невронна мрежа, за да проследява разговорите с потребителя си и да се „персонализира“ след време, т.е. да започне да говори повече като него. И най-вече: да говори с него. Идеята на Replika е да изслушва и да предлага подходящ отговор, да провежда интелигентен разговор и да разпознава човешките емоции.
Това е поредният алгоритъм, който „учим как да чувства“ и този път, надеждата е той да помага при психологически проблеми, без да замества връзката с реален терапевт. Много хора със заболявания като анорексия например дават отзив за Replika, който хвали ползата от нея – те казват, че пред приложението се разкриват и то е нещо като тренировка, преди да отидат на истински психолог. Приложението има и нещо като вградена „аларма“, която започва да насочва човека към кого да се обърне, ако усети, че има опасност той да се самонарани.
Хората предпочитат да се разкриват пред ботове, а не пред хора
След прекарването на около година в събиране на клинични данни, Woebot е факт – и, както се оказва, и хит. Създателите на Woebot, Woebot Labs Inc., казват, че репликите на бота са моделирани по типичната когнитивна поведенческа терапия, с която обикновено терапевтите карат хората да споделят емоционалните си реакции на различни събития. Този вид терапия подпомага хората да стигат сами до решенията и заключенията си, а не им дава наготово отговорите. Това прави и Woebot.
Концепцията не е нова: през 2014, Darpa създават виртуалния терапевт Ellie, с цел клинично изследване – аватар, който да разговаря с две контролни групи хора. Две групи от по 239 души разговаря с Ellie онлайн, като на едната група е казано, че това е бот, а на другата – че е човек. По-продуктивните сесии са се оказали с групата, която е знаела, че това е бот – те са се разкривали повече и са постигнали по-голям прогрес. Ellie никога не достига комерсиален етап и се предоставя главно на войници, преживяващи различна степен на тревожност след служба. Тя обаче дава поредното доказателство, че компютрите могат да са добри терапевти. Терапевтичната полза от ИИ – както и доста по-евтината цена на подобен вид терапия – установена покрай Ellie предизвиква и компанията X2AI да разработи своя арабско-говорящ бот Karim. Целта му е да разговаря с хора, страдащи от лека тревожност и да подпомага тяхното подобряване, а също и със сирийски бежанци, които трудно се напасват към новата си, понякога ужасяваща действителност.
В разговор с Ellie.
Клиничен... чатбот
За разлика от т.нар. подкрепящи „терапевтични асистенти“ като Eliza, Ellie, Karim, Replika, Woebot е рекламиран от създателите си като леснодостъпно лечениe за психологически проблеми. Създателката, Алисън Дарси, казва, че това е тип „преходна терапия“, която да даде на човек „приятно първо преживяване“ с психотерапията и дори да ги накара да осъзнаят, че имат нужда от по-интензивно лечение. Очевидно, Woebot не е лицензиран психотерапевт и не поставя диагнози, нито се справя добре в моменти на реална криза, но според Дарси, има доказателства, че разговорите с него са „терапевтично изживяване“. Това доказва и едно от изследванията с Woebot, в което студенти, които са го ползвали, декларират сериозни намалели симптоми на депресия и тревожност.
Именно тези добри резултати от ползването му обаче могат да изправят Woebot пред сериозни правни проблеми. Автономният код няма как да бъде подведен под отговорност при причняване на вреда, въпреки, че може да се заведе гражданско дело срещу създателите му. Тези дела обаче рядко пъти успяват с продукти, за които в указанията е предупредено за потенциално възможни вреди. Така е и в указанията на Woebot – там има дисклеймър, който казва, че хората не трябва да ползват чатбота като пълен заместител на психологическа помощ.
Друг притеснителен момент е, че към момента той може да се ползва само през Facebook Messenger – функция, която е колкото удобна, толкова и тревожна, предвид пропуските на социлната мрежа спрямо поверителността; а всеки разговор с Woebot трябва да е защитен по GDPR, тъй като съдържа медицинска и лична информация. Разговорите с Woebot остават в базата данни на Facebook, а тъй като там анонимност няма (освен ако не ползвате фалшиво име), има реална опасност от изтичане на данни. Към момента Woebot Labs Inc. събират средства, за да прехвърлят Woebot на собствена платформа или приложение, извън вселената на Facebook. Eдно е сигурно: ботовете, грижещи се за емоционалното и психическо здраве на хората, само ще се увеличават в ролята си на подкрепящо звено в психотерапията - и това е нормално. Дали обаче няма да стигнем момент в бъдещето, когато ще станат толкова добри, че за споделяне на проблемите си ще избираме винаги тях, а не истински човешки контакт?