Обичате ли народни приказки? Думата „народни“ не е случайна – тя е ключова в този въпрос. В променливия свят, с нахлулите западни и източни навици, една константа остава непоклатима и тя е свързана с родния ни фолклор. Най-българският – онзи, който разказва за вихър от таласъми, коси на самодиви, облак от змейове и оживели природни стихии. А сред всички тях блести една Златна ябълка...

Силата на легендите

В семейството ми открай време се носи една легенда. Мой прапрадядо, връщайки се от нивата малко преди изгрев, усетил отзад в каруцата чуждо присъствие. Обърнал се и видял седнало младо момиче с бяла дреха и неземни очи, които го изплашили. Осъзнал, че съществото, което виждал, не било човек, а самодива. Въпреки страха си решил да не я пъди, обърнал поглед пак напред и продължил. Когато влязъл в селото на разсъмване, пропял петел. Тогава той се обърнал назад – момичето го нямало. А гривата на коня, теглещ каруцата, била цялата сплетена на плитки – това била благодарността на самодивата, за това, че я оставил да се вози...

 

 

Защо са важни подобни предания? Много е просто: земята, по която стъпваме, е древна и жива. Това усеща всеки българин, свързан с корена си, и го усеща така явно, както усеща пулсирането на собствената си кръв. Необходимо е само да се заслушаме, за да чуем разказите й. Но правят ли го достатъчно хора? Свикнали сме да отделяме повече време на негативни бръщолевения и неприязън към определени черти в народопсихологията ни, отколкото да отчетем великата обща душа, споделяна от хората, населяващи нашите земи. Душа, попила в себе си безброй легенди, митове и фолклор толкова богат, сякаш не става дума за малка, сгушена страна, а за такава с огромна територия и много повече хора, отколкото всъщност има тук като население. Толкова богати са тези легенди и предания, толкова жив и живописен е родният ни фолклор, че е безкрайно учудващо как много хора успяват да го забравят напълно. За щастие обаче има и такива, които го помнят и го предават нататък. И подобно на легендата за срещата на прадядо ми с истинска самодива, предавана с намигване поколения наред, българските митове и легенди продължават да живеят в много сърца благодарение на хора като тези, стоящи зад „Златната ябълка“ – проект, съчетал в себе си голяма любов към българските легенди и митове и също толкова голяма любов към анимацията и филмовото изкуство. Това е първият съвременен български анимационен сериал, който все още е в развитие, но вече вдъхновява мнозина.

 

Двуликият образ на българския фолклор

Димитър Петров – или просто Митко, чиято е и първоначалната идея за сериала, споделя, че вдъхновението зад „Златната ябълка“ идва от цялостната атмосфера на фолклора ни и от това, как нещата в него не са нито черни, нито бели, а някъде по средата. Многоликият и много­пластов фолклорен свят, който показва освен всичко друго и силната връзка с природата, която може да бъде както майка хранилница, така и опасен враг, се оказва изключително интересен за Митко и дава основата за света на сериала „Златната ябълка“. Контрастът между благодарност и страхопочитание, добра и лоша магия, боязън и доверие дава старт на изграждането и на образите в сериала.

 

 

Оживяването на една идея

С оглед на богатия ни фолклор и широк избор от легенди и митични същества, раждането на подобен проект изпод талантливите ръце на екипа, захванал се с него, изглежда като сбъдната мечта. Митко е работил в Cartoon Network London и именно там се замисля защо почти липсват положителни български сюжети или сериал, базиран на български фолклор. Къде остава невероятният и цветен свят на кукерите, злите горски духове и змейовете – и как той би могъл да се пресъздаде чрез съвременна анимация. Това е преди три години и към момента екипът на „Златната ябълка“ е съставен от над 25 млади, опитни професионалисти, които работят изцяло в интернет среда и са cloud базирано анимационно студио („Студио Змей“). Елена Рапонджиева – Ели – споделя с нас, че всеки знае какво е елф, джудже или дракон, но рядко някой се сеща за образи като самодиви, змейове, таласъми. Собствените ни традиции са безкрайно интересни и впечатляващи – просто е необходимо да бъдат показани в съвременен контекст. Именно това ще направи този приключенски сериал населен от разнообразни герои (магически същества, хора и микс между двете).

 

Трудности по пътя и тяхното преодоляване

Едно от по-интересните предизвикателства в началото за екипа е да открият визуален стил, на който да базират сериала. Оказва се, че има доста малко съвременни илюстрации на фолклорна тематика, а по-старите неща са базирани на руската школа, от която творците се опитват да избягат съзнателно. Целта е светът на „Златната ябълка“ да е изграден така, че зрителите да асоциират видяното с Балканите и България. В крайна сметка стилът на сериа­ла комбинира западни влияния на художници като Айвън Ърл и Алфонс Мока (който има няколко страхотни изображения на български царе като част от неговата „Славянска епопея“) и типични български мотиви и шевици.

 

 

Екипът разработва сам вида на змейовете и самодивите, което според самите тях се оказва по-скоро бонус. Ели споделя, че в началото проектът е посрещан със скептицизъм, който обаче бързо се трансформира в ентусиазъм и „влюбване“ в проекта. Най-голямото препятствие е липсата на средства. Сериалът се разработва вече три години, защото всички от екипа работят в свободното си време. Предизвикателството е да се намерят инвеститори чрез сайтове като Kickstarter. Това обаче ще се случи след излизането на първия трейлър, което предстои съвсем скоро – на него екипът залага, за да докаже, че „Златната ябълка“ може да се конкурира на световно ниво. След това финансирането ще бъде ключово за неговата реализация.

 

Бъдещето за Вихра, Тина Пакостина… и останалите

Ако се чудите кой се крие зад тези вълшебни имена – това са две от главните героини в сериа­ла. Вихра е дъщеря на човешка жена и на змей, затова има облаче вместо коса. Тина е самодива и нейна приятелка, която копнее за приключения. Между света на духовете и света на хората се заформя конфликт, а родителите на 14-годишната Вихра се оказват от двете му страни. Така тя решава да тръгне на път и да открие Златната ябълка с надеждата с нея да възстанови вековния мир. Другите двама главни герои са Бран и Влад – двама братя, кукери и тренирани ловци на духове, възпитани да вярват, че всички магически същества са зли. Те също търсят Златната ябълка и така им се налага да се съюзят с Вихра и Тина по пътя към нея… и да се научат да се доверяват, подлагайки всичко, в което вярват, на съмнение. А в същото време към Кубер планина настъпва армията на Сивоплащите...

Образите са близки до зрителя като темперамент и визия, а историята предизвиква моментален интерес. Целта е международна популярност и износ на сериала, както и със „Златната ябълка“ да се постави началото на ново студио, от което да последват много такива проекти – дори пълнометражен филм в същата вселена. Екипът, пръснат в 6 държави в Европа, е воден от силната си обич към това, което прави. За зрителите остава тръпката да очакват излизането на сериал, който силно докосва родовата памет и българската кръв и запалва искра, която не може да се сравни с друга – искрата на това да поискаш отново да се заслушаш в гласа на корена, на легендите по нашите земи, и на чистотата и красотата на българския фолклор такъв, какъвто е, и такъв, какъвто може да бъде.
Можете да посетите официалната страница на проекта тук.