Клод Зелуегър от HTC за нетипичното бижу One M9

В първия ден на Mobile World Congress се срещнах с Клод Зелуегър, вицепрезидент за индустриалния дизайн на HTC. Той е и основният дизайнер на серията One на HTC още с първия ѝ представител M7. Ден след премиерата на най-новия флагман на тайванската компания, Зелуегър разказва за целите, които стоят пред HTC и екипа му в близкото бъдеще.

Най-новият One се оказа странно устройство. Дизайнът му е изключително близък до този на предшествениците му, като това се отнася и за усещането от устройството. На въпроса каква е целта на това устройство Зелуегър отговаря, че „целта ни е да направим най-луксозният смартфон на пазара“, като няма предвид луксозен като диамант.

„Говорим за нещо наистина луксозно, което те кара да се свържеш с устройството. Нещо много лично, което прикрепяш за тялото си.“ One M9 всъщност е поредното устройство на HTC, което си поставя и, поне по първи впечатления, може да изпълни тази цел. Въпреки че дизайнът му би могъл да се нарече „изтъркан“, той отново е достатъчно подобрен и изпипан в дребни детайли, които карат телефона да оставя истински пряитно усещане.

Очевидно обаче „изтърканият“ вид е нещо като цел за компанията. Зелуегър обяснява, че „искаме да направим линия от продукти, които са като родословно дърво.“ Целта на HTC е да направи иконичен дизайн, който да еволюира с всяка следващата година, затова и One M9 не носи големи промени, а „много, много усъвършенствания. Затова от разстояние е очевидно, че е One. Когато обаче го видите отблизо, неща като Dual Tone завършека, подобрените повърхности, въобще манията за повърхностите, камерата, бутоните и други детайли са подобрени. Но това са неща, които ще възприемете чак когато той е в ръката ви.“

Именно това вманиачаване по дребни детайли е причината да не може да се посочи едно конкретно и важно подобрение в този смартфон. Зелеуегър разказва, че се гордее с дизайна и Dual Finish технологията, използвана за шасито му. Това всъщност е създало особени проблеми на компанията, като процесът по анодизиране на алуминия отнема двойно повече време, отколкото в предходния модел, тъй като на практика той се случва два пъти в общо седемдесет стъпки. Извън дизайна обаче за Зелеуегър важни са и сапфирът в камерата, както и възможностите за персонализация на интерфейса, който определя като „наистина приятен.“

Проблемът с този подход на HTC лесно може да се опише с познатата фраза, че дяволът е в детайлите. В случая наистина промените в устройството са в детайли, които за някои може да са важни, а за други разочарование или нещо, което няма как да забележи. Също така промените в тези детайли са въпрос на вкус и не е сигурно как ще се приемат от потребителите. Новите бутони, по-острият дизайн и различните цветове най-вече са незабележими от пръв поглед, което е и един вероятно "дяволски" проблем за HTC - как някой ще разбере, че сте си купили новото бижу, като видът му не се различава от старото?

Освен това за пазар, който се движи от ключовата дума „иновация“ и търси нещо ново и коренно различно всяка година, този "застой" може да се окаже пагубен. В същото време подходът на HTC би могъл да бъде и дългосрочна инвестиция в пазара на луксозни вещи, който смея да твърдя, че малко хора в технологичния бранш разбират. Затова и в момента този телефон остава един голям въпрос, който сякаш е на дневен ред за HTC от години – ще успее ли новият смартфон да издърпа компанията във финансово отношение. Отговорът досега беше положителен, което е повече от добро начало, а по всичко личи, че HTC няма намерение посоката да се променя. 

Вижте и първи впечатления от HTC One M9.