Представете си сценарий, при който игла - нещо толкова малко и на пръв поглед незначително като игла за шиене - се устремява към Земята със скоростта на светлината. Звучи като сюжет на научнофантастичен филм, но повдига интересен въпрос: какво всъщност би се случило, ако това е възможно?

Дали миниатюрният размер на иглата би я направил безобидна, или невероятната ѝ скорост би я превърнала в катастрофален снаряд? И ако успеем да оцелеем, какви ще бъдат непосредствените и дългосрочните последици за здравето?

Гаджендра Пал Сингх, пенсиониран професор по физика, разглежда интересния сценарий пред indianexpress.com: "Първо, нека изясним едно нещо: според сегашното ни разбиране за физиката нищо с маса не може да се движи със скоростта на светлината. С приближаването на даден обект към скоростта на светлината масата му се увеличава безкрайно, което изисква безкрайна енергия за по-нататъшното му ускоряване. Но в името на този мисловен експеримент нека преустановим недоверието и си представим, че една игла по някакъв начин достига тази космическа пределна скорост."

Енергията, която тя би пренесла, е умопомрачителна.

"Дори една малка игла, да кажем 1 грам, би притежавала невъобразимо количество енергия при скоростта на светлината. В перспектива тя би надхвърлила енергията, освободена от „Цар Бомба“ - най-мощното ядрено оръжие, взривявано някога. Говорим за събитие от мащаби, които е трудно дори да бъдат разбрани."

Непосредствените последици от подобен удар биха били катастрофални както в точката на контакт, така и в световен мащаб.

Точка на въздействие: При сблъсъка със Земята иглата не просто ще я пробие, а ще унищожи всичко по пътя си. Огромната енергия моментално би изпарила иглата и значителна част от заобикалящата я материя, създавайки мощна експлозия и кратер, потенциално широк километри.

Ударна вълна и сеизмична активност: Ударът би предизвикал колосална ударна вълна, която би преминала през земната кора, предизвиквайки земетресения и вулканични изригвания в световен мащаб.

Атмосферни въздействия: Интензивната топлина и освободената енергия биха изпарили огромни количества вода и други материали, създавайки огромно було от прах и отломки, който би могъл да блокира слънчевата светлина и да доведе до временна „ядрена зима“ с опустошителни последици за климата и екосистемите.

Възможно ли е някаква форма на човешка или планетарна защита да устои на удара на обект, движещ се със скоростта на светлината?

Сингх отбелязва: "Понастоящем никоя от известните системи за човешка или планетарна защита не би могла да издържи на удар от обект, движещ се със скоростта на светлината. Самата енергия би била много по-голяма от това, което бихме могли да отклоним или абсорбираме. Това би било истинска екзистенциална заплаха."

Непосредствено и дългосрочно въздействие върху здравето

Енергията, освободена при удара, сравнима с тази на множество бомби „Цар Борис“, би имала непосредствени и дългосрочни последици за здравето. Според Сингх те са:
Непосредствено въздействие

Радиационна болест: Експлозията ще освободи огромни количества радиация, което ще доведе до тежка радиационна болест и смърт на хората в близост до зоната на удара.

Изгаряния и наранявания: Интензивната топлина и ударната вълна биха причинили широко разпространени изгаряния и наранявания.

Замърсяване на атмосферата: Изхвърлянето на прах и отломки в атмосферата би създало токсична среда, което би довело до дихателни проблеми и други здравословни проблеми.

Дългосрочни последици

Изменение на климата: Възникналата „ядрена зима“ може да наруши глобалните климатични модели, което да доведе до неплродородие, глад и масови измирания.

Рак и генетични мутации: Оставащата радиация може да увеличи риска от рак и генетични мутации за следващите поколения

Колапс на екосистемите: Нарушаването на хранителната верига и увреждането на околната среда може да доведе до срив на цели екосистеми.

Снимка: Unsplash

Виж още: Учени твърдят, че няма разлика между миналото и бъдещето