Учени откриха неочаквани доказателства, които могат да обяснят една от най-големите загадки около Homo naledi – изчезнал човешки вид, чиито останки са открити в пещерната система Rising Star в Южна Африка. За първи път изследователски екип успява да извлече и анализира древни протеини от фосилизирани зъби на тези древни хоминини. Резултатите показват, че сред изследваните останки няма следи от специфичен за мъжките индивиди протеин, което поражда интригуващата възможност пещерата да е служила като място за погребение само на жени.

Откритието, публикувано в научното списание Cell, поставя въпроса дали става дума за най-ранното известно място за погребение, предназначено само за представители на единия пол от вид, различен от съвременния човек (Homo sapiens). Homo naledi е обитавал Земята приблизително преди 335 000 до 241 000 години. Видът е особено интересен за палеоантрополозите, тъй като съчетава примитивни анатомични характеристики, наподобяващи тези на човекоподобните маймуни, с особености, характерни за по-съвременните човешки форми.

Една от най-големите загадки около Homo naledi е необичайно малката разлика във външните характеристики на възрастните индивиди, чиито останки са открити в камерата Диналеди (Dinaledi Chamber) на пещерната система. В продължение на повече от десетилетие учените се опитват да разберат защо фосилите показват толкова ограничени физически различия, каквито обикновено се наблюдават между мъжките и женските представители на даден вид. За да намерят отговор, международен екип от изследователи, включващ специалисти от Университета в Йорк, Университета в Копенхаген и още над десет научни институции, се насочва към протеините, запазени в древните останки.

Учените използват специална техника за извличане на микроскопични протеинови фрагменти, известни като пептиди, от зъбния емайл. Методът включва внимателно третиране с киселина, което позволява да бъдат взети проби, без да се нанасят сериозни увреждания на ценните фосили. Изследването обхваща 23 зъба, принадлежащи на най-малко 20 различни индивида. Основната цел е да бъде открит протеинът Amelogenin-Y, който се произвежда от ген, разположен върху мъжката Y-хромозома. Резултатът се оказва изненадващ: в нито една от анализираните проби не са открити следи от този специфичен мъжки маркер.

За да се уверят, че резултатите не са повлияни от съвременно замърсяване на пробите, специалисти от химическите лаборатории на Университета в Йорк извършват допълнителни анализи на аминокиселините. Те потвърждават, че откритите протеини действително са древни и не са попаднали във фосилите вследствие на контакт със съвременни източници. Така изследователите получават сериозни основания да разгледат възможността всички анализирани индивиди да са били от женски пол.

Възможността става още по-интересна, когато се разгледат последиците за разбирането на социалната организация на Homo naledi. Ако всички индивиди действително са били жени, възниква въпросът защо останките им са се озовали на едно и също място. Едно от възможните обяснения е, че пещерната камера е била използвана целенасочено като място за погребение на женски представители на вида. Подобна практика би означавала, че Homo naledi е притежавал значително по-сложни социални и културни традиции, отколкото учените досега са предполагали. Тя би могла да свидетелства и за символично отношение към смъртта – поведение, което дълго време се смяташе за характерно предимно за съвременния човек.

Изследователите обаче подчертават, че липсата на мъжкия протеин не доказва категорично, че всички индивиди са били жени. Съществува и друго възможно обяснение, свързано с генетичните особености на Homo naledi. Ако популацията е живяла в продължителна изолация, генът, отговорен за производството на Amelogenin-Y, може да е претърпял мутация или дори да е изчезнал. При подобен сценарий сред откритите останки може да има и мъжки индивиди, които просто не притежават обичайния протеинов маркер, използван за определяне на биологичния пол. Следователно са необходими допълнителни изследвания, преди учените да могат да направят окончателни заключения.

Особено важна роля в откритието играе зъбният емайл – най-твърдата тъкан в човешкото тяло. За разлика от костите, които са изложени на различни процеси на разграждане и замърсяване, емайлът може да запази протеинов материал в продължение на изключително дълги периоди. Именно тази способност го превръща в ценен източник на биологична информация за изчезнали видове. Според Палеcа Мадупе, която е извършила изследването в рамките на постдокторантската си работа в Университета в Копенхаген, анализът на древни протеини позволява на учените да изследват характеристики на праисторическите популации, които не могат да бъдат установени единствено чрез изучаване на костите.

Настоящото изследване представлява най-мащабния досега анализ на древни протеини от толкова голяма група индивиди от изчезнал човешки вид. То показва и колко много информация може да бъде извлечена от изключително малки и внимателно подбрани фосилни проби. Независимо дали останките принадлежат изцяло на жени, или сред тях има мъже с необичайни генетични характеристики, резултатите разширяват познанията за биологията и еволюцията на Homo naledi.

Откритието поставя и по-широк въпрос за произхода на погребалните практики. Ако в бъдеще бъде потвърдено, че представителите на този вид съзнателно са използвали пещерата за погребване на женски индивиди, това би могло да промени представите за развитието на символичното поведение при древните човешки видове. Засега обаче учените не разполагат с категорични доказателства, че телата са били погребвани умишлено, нито че мястото е било предназначено изключително за жени. Именно тази несигурност превръща находката в още по-интересна научна загадка, чието разрешаване може да разкрие неподозирани аспекти от живота на нашите далечни родственици.

Откритието е особено интересно на фона на продължаващия научен дебат за поведението на Homo naledi. Видът е описан за първи път през 2015 г., след откриването на множество фосилни останки в пещерната система Rising Star. Оттогава част от изследователския екип, ръководен от палеоантрополога Лий Бергер, защитава тезата, че тези древни хоминини са можели съзнателно да поставят мъртвите си в пещерни камери и вероятно са притежавали по-сложни форми на социално поведение. Тази интерпретация обаче остава предмет на научни дискусии, тъй като самото присъствие на множество останки в труднодостъпна пещера не е достатъчно доказателство за преднамерено погребение. Новото изследване добавя още един елемент към дебата, но не разрешава окончателно въпроса.

Снимка: Unsplash/Matthew Berger

Виж още: Скалa, потънала на 90 километра под земната повърхност, разкри неочаквана загадка