Вселената се разпада много по-бързо, отколкото се смяташе. Това показват изчисленията на трима холандски учени за така нареченото лъчение на Хокинг. Те изчисляват, че на последните звездни остатъци са им необходими около 10 квинвигинтилиона години, за да загинат. Това е много по-кратко от прогнозираните досега 101100 години. Изследователите са публикували своите открития в Journal of Cosmology and Astroparticle Physics.

Изследването на експерта по черни дупки Хайно Фалке, квантовия физик Майкъл Вондрак и математика Валтер ван Суйлеком (всички от университета „Радбуд“, Ниймеген, Нидерландия) е продължение на статия от 2023 г. на същото трио.

В тази статия те показаха, че не само черните дупки, но и други обекти като например неутронни звезди могат да се „изпаряват“ чрез процес, подобен на лъчението на Хокинг. След тази публикация изследователите получиха много въпроси от научната общност и извън нея за това колко време ще отнеме този процес. Сега те са отговорили на този въпрос в новата статия.

Изследователите са изчислили, че до края на Вселената остават около 10 квинвигинтилиона години, ако се вземе предвид само лъчението, подобно на това на Хокинг. Това е времето, необходимо на звездите бели джуджета - най-устойчивите небесни тела - да се разпаднат чрез подобно на Хокинг лъчение.

Предишни изследвания, които не отчитаха този ефект, определяха продължителността на живота на белите джуджета на 101100 години. Водещият автор Хайно Фалке заявява: „Така окончателният край на Вселената настъпва много по-рано от очакваното, но за щастие все още отнема много дълго време“.

Учените са направили изчисленията напълно сериозно. В основата им е нова интерпретация на лъчението на Хокинг. През 1975 г. физикът Стивън Хокинг постулира, че противно на теорията на относителността, частици и радиация могат да избягат от черна дупка. На ръба на черна дупка могат да се образуват две временни частици и преди да се слеят, едната частица се засмуква в черната дупка, а другата избягва.

Едно от последствията от това така наречено лъчение на Хокинг е, че черната дупка много бавно се разпада на частици и лъчение. Това противоречи на теорията на относителността на Алберт Айнщайн, според която черните дупки могат само да растат.

Изследователите са изчислили и колко време е необходимо на Луната и на човек да се изпарят чрез радиация, подобна на тази на Хокинг. Това са 1090 години. Разбира се, екипът отбелязва деликатно, че има и други процеси, които могат да накарат хората и Луната да изчезнат по-бързо от изчисленото.

Съавторът Валтер ван Суйлеком, професор по математика в университета „Радбуд“, добавя, че изследването е вълнуващо сътрудничество между различни дисциплини и че съчетаването на астрофизика, квантова физика и математика води до нови прозрения.

„Като задаваме такъв тип въпроси и разглеждаме екстремни случаи, искаме да разберем по-добре теорията и може би един ден ще разгадаем тайната на лъчението на Хокинг.“

Снимка: Unsplash

Виж още: Toshiba смята, че 24ТВ дисковете са прекалено големи за нуждите на европейските потребители