Изкачването на гръцката планина Олимп е впечатляващ успех за над 1 милион души, които са го направили, но щеше да е още по-впечатляващо, ако те можеха да го направят под вода. Това е невъзможно - засега. Но океанографите, ръководени от Океанския институт „Шмит“, които изследват дълбините на Тихия океан, току-що откриха масивна подводна планина, която поне предоставя тази възможност.

Независимо от възможностите за изкачване 3109-метровият подводен връх е огромна находка. Тя е една от многото, открити по време на 28-дневното изследване в края на лятото с изследователския кораб „Фалкор“, наречен причудливо на известния дракон на късмета от „Безкрайна история“ на германския писател Михаел Енде.

Екипът открива планината по хребета Наска, който се намира на около 1500 км западно от чилийското крайбрежие - регион, който сам по себе си съдържа верига от подводни планини. Но този конкретен връх се извисява над останалите - подводната планина е с около 200 метра по-висока от основата до върха от планината Олимп и е приблизително четири пъти по-голяма от най-високата сграда в света (Бурж Халифа в Дубай).

Екипажът картографира планината и околността с помощта на сонарна система на дъното на корпуса на кораба. „Звуковите вълни се спускат надолу и се отразяват обратно от повърхността, а ние измерваме времето, което им е необходимо, за да се върнат и да бъдат измерени. От това получаваме наистина добра представа за топографията на морското дъно“, казва Джиотика Вирмани, изпълнителен директор на института, пред CNN.

Площта, набелязана от експедицията, е капка в океана, но всяка капка е от значение. Малко под три четвърти от повърхността на Земята (около 71%) е океанско дъно, но от тази площ сме картографирали само около 26% с висока разделителна способност - включително и тази неотдавнашна мисия на хребета Наска. Океанографите изследваха и девет други характеристики на района, включително разрастващата се коралова градина на по-малка, съседна планина, която се простира на площта на три тенис корта.

Скалистите склонове на хребета Наска и други подобни планини отвъд океана са идеален дом за древни коралови и гъбени градини, в които някои морски обитатели могат да живеят почти необезпокоявани. В допълнение към картографирането на планините изследователите използват робот, за да проучат региона, и правят някои доста важни открития за дивата природа. Сред тях е и калмарът Promachoteuthis, който е толкова рядък, че всичко, което досега сме знаели за него, идва от шепата екземпляри, събрани още в края на XIX век.

Подводните планини в югоизточната част на Тихия океан са дом на забележително биологично разнообразие. Изследователите забелязаха и октопод Caspar - първата потвърдена поява на главоноги в южната част на Тихия океан - и сифонофори Bathyphysa, които са по-често и нелепо наричани „летящи спагетени чудовища“.

Това беше третата експедиция на института за тази година в този район на океанското дъно. По време на предишните две изследователите документираха над 150 неизвестни досега вида.

Учените се надяват, че резултатите от експедициите по хребета Наска ще спомогнат за прокарването на политики за опазване на тези части от природния свят, които - въпреки факта, че не ги виждаме често - са не по-малко ценни за опазване от това, което виждаме.

Снимка: Unsplash/Schmidt Ocean Institute

Виж още: ООН изравни климатичните изменения и изкуствения интелект като еднакво сериозни заплахи