На пръв поглед HD 189733b изглежда почти приемливо. Тя е синя. Не просто синя във въображението на концептуален художник, а измерена като синя във видимата светлина. Според НАСА, гледана от разстояние, планетата би изглеждала като тъмносиня точка, която леко напомня Земята, както се вижда от Космоса.

Приликата обаче свършва с цвета.

HD 189733b не е синя заради океани, континенти, скрити от облаци, или небе, в което може да се диша. Тя е газов гигант, орбитиращ изключително близо до своята звезда, с атмосфера на дневната страна, достатъчно гореща, за да стопи силикати, и ветрове, достатъчно силни, за да разнасят тези частици из цялата планета. В съобщението на НАСА от 2013 г. за телескопа „Хъбъл“ контрастът беше изложен ясно: планетата орбитира на разстояние 63 светлинни години, изглежда тъмносиня и върху нея може да вали стъкло под ъгъл при ветрове със скорост 7 500 километра в час.

Планетата е полезно противоотрова срещу един често срещан визуален навик. Виждаме синьо и си мислим за вода. В този случай синьото означава топлина, мъгла и бурна атмосферна химия.

HD 189733b принадлежи към клас, известен като „горещи Юпитери“: големи газови планети, които орбитират много близо до своите звезди. Тя беше открита през 2005 г. и се превърна в една от най-изследваните екзопланети, тъй като извършва транзит – което означава, че от наша гледна точка тя редовно преминава пред и зад своята звезда.

Тази геометрия позволява на астрономите да направят нещо много фино. Те не могат да направят обикновена снимка на повърхността на планетата. Вместо това измерват комбинираната светлина от звездата и планетата, след което наблюдават какво се променя, когато планетата се скрие зад звездата. Липсващата светлина е приносът на планетата.

С помощта на спектрографа за изображения на космическия телескоп „Хъбъл“ астрономите измериха системата преди, по време и след едно от тези вторични затъмнения. Сигналът беше слаб, но имаше характерна цветова характеристика: когато планетата изчезна, системата загуби повече синя светлина, отколкото червена или зелена. Следователно скритият обект беше син.

На страницата с изображения на НАСА, посветена на резултатите от „Хъбъл“, се посочва, че телескопът е измерил действителния цвят на планетата във видимата светлина и че наситено синьото не се дължи на океани, а на гореща атмосфера, в която силикатните частици могат да се стопят в стъклоподобни капчици, които разсейват синята светлина по-ефективно от червената.

Това е основната разлика. Цветът на Земята е свързан с течната вода, атмосферата и слънчевата светлина. Цветът на HD 189733b е предупредителен сигнал, свързан с атмосферата.

Планетата орбитира на разстояние от само около 4 милиона километра от своята звезда, което е много по-близо, отколкото Меркурий орбитира около Слънцето. Тя изминава една орбита само за 2,2 земни дни и е приливно заключена, така че едното полукълбо постоянно е обърнато към звездата, докато другото остава в тъмнина.

В каталога на НАСА за екзопланети HD 189733 b е описана като газов гигант с радиус около 1,13 пъти по-голям от този на Юпитер и маса 1,13 пъти по-голяма от тази на Юпитер. С други думи, това не е скалист свят с повърхност, над която се случват атмосферни явления. Самата планета представлява видимата част на атмосферата.

Температурата на дневната страна е описана като около 2 000 градуса по Фаренхайт, или малко над 1 000 градуса по Целзий. При тези температури силикатните частици във високите слоеве на атмосферата могат да се държат много по-различно от праха в земното небе. Силикатите могат да се кондензират в миниатюрни стъклени капчици, а тези частици могат да разсейват по-късите сини дължини на вълната на светлината.

Именно това синьо разсейване е причината планетата да изглежда измамно позната. Това не е синьото на океана. Това е синьото на пещта, която поглъща всичко.

Снимка: Unsplash/NASA, ESA, and G. Bacon (STScI)

Виж още: Гигантски подводен град от 60 млн. гнезда на риби се крие под ледения шелф на Антарктика