Следи от свлачища бяха открити на снимки на повърхността на Плутон, заснети по време на прелитането на мисията New Horizons покрай миниатюрната планета през 2015 г. Свлачищата са доказателство, че леденият свят все още е активен, макар и в геоложки мащаби.

Екип, ръководен от геолога Марко Емануеле Дисенца, внимателно проучи снимките, заснети от инструмента LORRI (Long-Range Reconnaissance Imager) на New Horizons, който беше в състояние да засече повърхностни форми с размер до 300 метра. Те откриха убедителни доказателства за общо шест свлачища, които са се случили по вътрешните стени на три кратера на западния край на региона „Плания“ – формата на сърце, която характеризира външния вид на Плутон.

Преди това геоложки форми, останали след свлачища, са били откривани на множество небесни тела в Слънчевата система, включително на Марс, на Церера в астероидния пояс, на някои от ледените луни на газовите гиганти и дори на спътника на Плутон – Харон. Те обаче са първите, открити на Плутон.

В кратера „Кофлин“ на Плутон беше идентифициран свлачищен масив, простиращ се на 2.2 километра, намиращ се в близост до вторичен кратер по ръба на „Кофлин“, който вероятно е предизвикал свлачището. Два допълнителни свлачищни обекта бяха забелязани в кратера „Гиклас“, а още три – в трети, неназован кратер.

Свлачищата бяха разпознаваеми по големите си отломъчни наноси, които се разпростираха по дъното на кратерите, като разстоянието, което е изминала свлачищната маса, варираше между 10 и 14.5 км. Някои от тези отломъчни наноси изглеждаха неравни, сякаш съдържаха големи камъни от твърд лед, докато областите около източника на свлачищата се характеризират с ясно очертани, вдлъбнати скали, където материалът се е откъснал и е паднал по стръмните стени на кратерите.

Голямото разстояние, което отломките са изминали, показва, че свлачищата на Плутон са сред най-подвижните в Слънчевата система – резултат от ниската гравитация и ледените отломки с ниско триене. Най-голямата отломъчна площ обхваща 130 квадратни километра, което би било достатъчно, за да затрупа малък град или голямо селище.

Свлачищата са важни процеси при оформянето на планетарните повърхности, като позволяват пренасянето на материал на големи разстояния. Причината за свлачищата на Плутон обаче все още не е ясна. Докато свлачището „Кофлин“ изглежда е било причинено от по-малък удар наблизо, произходът на останалите пет е по-неясен. Една от възможностите са термичните напрежения в повърхностния лед, причинени от леките температурни промени, които карат летливите вещества на Плутон – сред които молекулярен азот, въглероден оксид и метан – периодично да сублимират и след това отново да се кондензират. Тези температурни промени са резултат от лекото затопляне и охлаждане на Плутон, тъй като елиптичната му орбита го доближава леко до Слънцето, пресичайки орбитата на Нептун, и след това го отдалечава отново.

Има и данни за още свлачища в други кратери, но обхватът на наблюдението на повърхността на Плутон от New Horizons беше ограничен, тъй като сондата прелетя набързо покрай планетата на 4 юли 2015 г., и липсват изображенията, необходими за потвърждаване на тези други свлачища.

Снимка: Unsplash/NASA/JHUAPL/SwRI/Discenza et al

Виж още: Възнагражденията на висшите шефове в Nintendo ще ви изненадат със своята скромност