На 9 октомври библиотеката на Кеймбриджския университет отвори врати за всеки, който притежава стара дискета и въпроса: „Какво има на нея?“ Публичната сесия Copy that Floppy бележи старта на Future Nostalgia: едногодишен проект, посветен на спасяването на данни от остарели магнитни носители, преди времето и окисляването да направят това невъзможно.

Идеята за модерна лаборатория за съхранение, която помага на хората да четат старите си WordPerfect документи или изгубения BASIC код, може да изглежда странна или симпатична, но инициативата е продиктувана от реална спешност. Библиотеката притежава повече от 150 флопи диска в колекциите си, включително предмети от архива на Стивън Хокинг, ранни чернови на изследвания, лични файлове и софтуер, написан за вече несъществуващи машини.

Основното предизвикателство е, че магнитните покрития се разграждат с времето и дори когато флопи дисковете са все още в добро състояние, устройствата, необходими за четенето им, изчезват. Тук се включва Future Nostalgia.

Ръководен от екипа за цифрово съхранение на библиотеката, проектът има за цел да документира и формализира най-добрите практики за възстановяване на флопи дискове, включително методи за почистване и обработка, както и работни натоварвания за изображения. Той също така привлича експерти от общността на ретро-компютрите, чиито техники на проби и грешки често са единствената причина, поради която старите формати все още съществуват.

Можете да забравите за евтините USB флопи дискове, които можете да купите онлайн. Ентусиастите от Кеймбридж не просто включват дискетите, надявайки се на най-доброто - те вземат проби от самия суров магнитен сигнал. Специализираният хардуер, като KryoFlux и отворените хардуерни интерфейси Greaseweazle, улавя преходите на потока – малките промени в полярността, които кодират данните – и по-късно възстановява файловата структура в софтуера. Този процес на изображения на ниво поток позволява на архивистите да възстановят формати, които не са за PC, и да идентифицират слаби или повредени сектори, които иначе биха останали нечетливи.

Проектът вече привлече по-широко внимание. По-рано тази седмица, секцията „Бъдеще“ на BBC публикува статия за работата на Кеймбридж, представяйки я като част от глобалните усилия за спасяване на знания, затворени в остарели медии. Статията проследява посетители, които предават флопи дискове, съдържащи забравени семейни архиви и десетилетия наред изследвания, подчертавайки колко лични и исторически данни се намират в момента на дискове, които малцина компютри могат да прочетат.

Дори когато данните бъдат успешно извлечени, архивистите се сблъскват с втора битка – да дешифрират отдавна изоставени типове файлове и собственически текстови процесори. Ето защо Future Nostalgia се стреми да създаде повторяем, прозрачен работен процес, който други институции да могат да възприемат, тъй като с течение на времето все повече дискове стават невъзстановими.

Снимка: Unsplash/Cambridge University Library

Виж още: AMD и Sony загатнаха за графичните възможности на предстоящия PlayStation 6