Медицина от чешмата - непоискана и опасна

Десетилетия наред литият беше стандартното средство за лечение на най-обезпокоителните умствени заболявания: мания, шизофрения и дълбока депресия. А сега същият този литий – третият елемент от периодичната таблица и важна съставка в почвата, океаните и всички живи организми – е смятан от някои експерти за следващия флуорид: добавка към питейната вода, която ще има терапевтичен потенциал и ще бъде поглъщана от милиони всеки път, когато пият от чешмата.

Текст: Иван Георгиев

Множеството приложения на лития представляват предизвикателна перспектива, за която изследователите са убедени, че ще намали случаите на самоубийства, престъпленията, свързани с насилие, както и употребата на тежки наркотици. Идеята си проправи път още през 2009 г., когато учените установиха, че в 18 от общините на Япония, където природните нива на литий във водата са по-високи от обичайните, се отчитат значително по-малко самоубийства. В едно последвало проучване, публикувано неотдавна в „Британски журнал по психиатрия”, се твърди, че подобни са и резултатите във всички 99 области на Австрия, отчетени в продължение на пет години – там, където има повече съдържание на литий във водоизточниците, самоубийствата са между 4 и 16 процента по-малко.

Джейкъб Епъл, психиатър и експерт по биоетика към болницата „Маунт Синай” в Ню Йорк, казва: „Що се отнася до емпиричните данни, връзката между лития във водата и случаите на самоубийство става общоприета. Изследванията, анализирани от човек с научна подготовка, са недвусмислени – дори някак зашеметяващи.”

Не всички обаче са изненадани от начините, по които литият въздейства на умственото състояние. Векове наред хората по целия свят са се стичали да пият вода от тъй наречените „чудодейни извори” – водоеми или потоци, известни със своя успокояващ ефект. Днес учените знаят, че много от тези места, включително един извор до град Чери Вали, щата Ню Йорк, съдържат необичайно високи нива на литий.

Сю Милър, историк от Чери Вали, разказва местни легенди за подземния извор, в който съдържанието на литий достига 1 процент: „През 1800-те години много хора от околността са наричали извора с името Щастлива вода. Веднъж седмично са си наливали по един галон от него, може би като лечебно средство.”

Д-р Герхард Шрауцер през целия си живот е имал личен и професионален интерес към лития. В родния му град Франценсбад, Чехословакия, се намира един от чудодейните извори, за който се твърди, че регулира темпераментите, в частност тези на жените. През 1989 г. Шрауцер публикува първия си доклад, в който посочва връзката между лития в обществената водоснабдителна система и зловредното поведение, включително самоубийствата, престъпленията от битов характер и изнасилванията. Изследвал е и 27 общини на Тексас в течение на 10 години, като открива тясна зависимост между нивата на литий в чешмяната вода и тези на споменатите типове зловредно поведение. Макар да смята откритието си за много важно по въпросите за общественото здраве, Шрауцер често е упрекван за идеята му да прилага своето лечение за всички социални болежки. Той – вече 83-годишен и пенсиониран професор към Калифорнийския университет – казва:

„Хората са убедени, че се опитвам да налагам масов психологически контрол. Те си нямат представа за действията на лития и за какво искат да го използват учените. Винаги е имало такива опасения, има и сега. Просто казано (идеята за добавяне на литий в чешмяната вода), е страхотна инициатива. Днес хората пият толкова пречистена вода, че в нея не е останало нищо хранително.”

Текстът, който четохте дотук, е непълен превод на статия от 22.5.2011 г. в The Daily – медия, осигуряваща ексклузивни новини и коментари за iPad.  Същите идеи обаче се прокарват от много години и в други издания, но в горецитираната статия като че ли всичко е най-добре обобщено и предложено в увлекателна форма. По-нататък материалът продължава с твърдението, че фармацевтичните компании нямали интерес от добавянето на литий във водоснабдителната система, защото добиването на литий било евтино и от него нямало големи печалби. В няколко параграфа уж се разглежда гледната точка на противниците, мимоходом се споменава, че много от страничните ефекти на този химически елемент не са известни, а накрая статията завършва с любопитни факти. Слоганът на The Daily е:

„Новите времена изискват нов тип журналистика“

Нашият първи коментар е, че този „нов тип журналистика” явно се изразява в предлагането на пропагандни амфлети, при които дадена идеология потъпква фактите, а претенции­те за отговор на възраженията са просто това: неоснователни претенции. Другите ни коментари ще са относно идеологията за легализиране на водата като оръжие – един закономерен и очакван ход след случващите се извращения с генно-модифицираната и химически „подобрявана” храна. Хората, които възразяват на субекти като цитирания д-р Герхард Шрауцер, са изкарвани „невежи” и „незапознати с действието на лития”, особено на фона на авторитетни пенсионирани професори. А доколкото се коментират някакви опасения, те са внимателно подбрани – само най-абсурдните – и съответно са лесни за оборване. Накратко:

Какво има в статията? – Лъжи на килограм

Първа лъжа: Под „чудодейни извори” никога не се е разбирало такива „с успокояващ (разбирайте дрогиращ) ефект”, а се е разбирало извори, които лекуват преди всичко физически болести – подагра, екземи, вътрешни заболявания, та дори и безплодие. Други „чудодейни извори” са тези, свързани с легенди – предимно появата на светци или духове в близост до тях.

 
Втора лъжа: Фармацевтиката нямала финансов интерес от добавянето на литий в чешмяната вода, защото производството на коктейла с литий било лесно и евтино. На науката е много добре известно – но явно не и на професори като цитираните горе, – че елементът литий пряко въздейства на невромедиаторите в организма. Особено на „хормона на щастието”, известен научно като серотонин. За да функционира полезно в организма, литият трябва да бъде в точно определени количества – в противен случай, ако е в прекомерни количества, ще стимулира извънредно серотонина, а серотонинът на свой ред ще стимулира клетките в тялото до тяхното „щастливо изтощение“. Един от симптомите на това изтощение е чувството за глад – затова не е изненадващо, че завишените нива на литий в организма отдавна се свързват със затлъстяването. И докладите за връзката между лития и затлъстяването са десетки пъти повече от тези за лития и самоубийствата.

Но има и друго. Освен от лекарства против затлъстяване и такива за отслабване фармацевтиката ще печели от медикаменти за изостряне на концентрацията и за засилване на паметта. Защото повишените нива на литий пречат на концентрацията и отслабват паметта – нещо много удобно не само за фармафията, но и за... политиката. Дисбалансът на литиевото съдържание води и до други здравословни проблеми, но и споменатите са достатъчно показателни за лъжата в статията – че не били известни сериозни странични ефекти.

Трета лъжа: Литият „може би” ще се добавя в питейната вода – в бъдеще време. Истината е, че литий, както и цял куп други медикаменти – опиати и транквилизатори – се изсипват от много, много години във водоемите на САЩ и други страни. Източници за това не са от конспиративни теоретици, както може би прибързано ще заподозрат някои читатели, а федерални доклади от САЩ, съставени от 2006 г. насам. За добавянето на литий в питейната вода на Япония може да се прочете и в материал на „Ню Йорк Таймс“ – тамошните учени са убедени, че „ползите от тази практика са повече от малките рискове”.
Ползи за кого?! Кой и на базата на какви критерии определя кои рискове са „малки” или „големи”?!

Какво няма в статията на The Daily и подобните й? Отговор: Смислени въпроси.

Без да претендираме за изчерпателност, нека запълним тази липса. Продължава »

Първи въпрос: Кой и как ще регулира дозите литий, които ще се поглъщат чрез питейната вода? Ако приемем хипотетично, че количеството литий в един литър чешмяна вода е приемливата норма, какво ще стане, ако пием по два литра на ден? Ами ако пием три литра? А ако пием четири литра? За предозирането вижте по-горе онова за „никаквата печалба” на фармафията. Колкото до контрола на дозите – това е невъзможно, както отбелязват експерти като д-р Лен Хоровиц и дори от самата Агенция за контрола на храните и лекарствата на САЩ (макар в контекста на флуорида).

Втори въпрос: Къде е критичното мислене за „общоприетата” връзка между нивата на литий в питейната вода и честотата на самоубийствата? Нобеловият лауреат по биология Ханс Селие казва: „Сборът от предразсъдъците на учения определя и ограничава онова, което той или тя е способен да открие.” С други думи: ако някой например реши да намери връзка между честотата на самоубийствата и броя на иглолистните дървета в дадена област, той непременно ще я открие. И двете области, споменати в статията – тази в Япония и другата в САЩ – си имат флора с преобладаващи иглолистни дървета. От иглите на тези дървета се отделят специфични ароматни молекули, които действат успокояващо на хората, заради което те са по-малко склонни на насилие срещу други или да посегнат на себе си. Това е един хипотетичен пример, който звучи логично, но не е верен – също като връзката между лития и честотата на самоубийствата. Логичното не винаги е вярно – защото е важно колко елементи от пъзела участват в логическия процес.

Трети въпрос: Кой и с какво право ще отнема правото на човек да се самоубие? Един много парлив въпрос, с който е свързана и голяма, може би нерешима морална дилема. Но това, че въпросът е парлив, не означава, че трябва да си затваряме очите за него. Да вземем за пример действията на нацистите в техните концентрационни лагери или на техните аналози в гулаците на СССР – известно е, че те са добавяли флуорид („случайно” добавян и в питейната вода), литий и други химически коктейли в храната и водата на затворниците, за да ги държат хрисими и под контрол. С такива средства управниците на концентрационните лагери са се борили срещу потенциалните бунтове и самоубийствата на ценните евтини работници.

Каква е разликата между нацистите с техните лагери на смъртта с днешните властници и контролираната от тях водоснабдителна система?

Нека всеки си отговори.

Изводът тук ще е за друго – пропагандата на твърди материалисти, като професорите, цитирани в статията на The Daily. Те си имат правото на убеждения – включително че хората са биологични машини и без право на собствен избор. Но ние – одухотворените същества, не желаем да ни превръщат в своеобразни литиеви батерии от плът и кръв за нуждите на тях, бездушните същества. Също като в историята на филма „Матрицата”, където машините си имат хора, развъждани във ферми и поддържани приспани в коктейли от литий. Филмите са си филми, нека реалността е малко по-разумна и човеколюбива.