Huawei произвеждат таблети от известно време насам, но това, което отличава тазгодишните модели, е, че за първи път на борда си имат новата операционна система на бранда – HarmonyOS. Това е софтуерна промяна от основополагащо значение и веднага прави продукта десет пъти по-любопитен, но прави ли го по-добър? Имах възможността да тествам MatePad 11 заедно с магнитната клавиатура и стилус на Huawei, което ме накара да гледам на него повече като на преносим компютър. Неизбежно се породи въпросът: „Може ли този таблет да замени лаптопа ми?“. Ето и моето мнение.
Всестранно развито мултимедийно устройство
В дизайна няма нищо ново, но са имплементирани магнити на няколко места, за които ще поговоря малко по-късно. Освен тях по рамките имаме още: Type-C порт за зареждане, бутони за намаляване и усилване и такъв за включване/изключване. Теглото от 485 грама придава нужната тежест, за да се придобие това чувство за надеждност, и същевременно прави таблета по-лек от преносимите компютри.
Дисплеят е 10.95 инча LCD панел, който се опреснява със скорост 120 Hz. Това е може би и любимата ми част от устройството. Резолюцията е 2560х1600 и с гладкото представяне, осигурено от големия брой херцове, всичко, което правите, изглежда, а и се усеща феноменално. Размерът на екрана успява да намери перфектния баланс между това да е достатъчно голям, за да предоставя по-добро изживяване при консумация на съдържание в сравнение със смартфон и същевременно остава удобен за пренос.
Дисплеят e двойно сертифициран от TUV Rheinland. Влиянието на синята светлина е намалено и няма нужда постоянно да бъде активиран режим на четене, който прави гамата по-топла, а също така е премахнат ефектът на трептене (flicker), така че очите ви са в сигурни ръце. Говорителите са настроени от Harman Kardon и допълват визията с висококачествено аудио.
Не срещнах никакви засечки в периода, в който използвах MatePad 11, и това представяне до голяма степен се дължи и на мощния Snapdragon 865, подпомогнат от 6 GB RAM. В случая тествах версията със 128 GB вътрешна памет и смятам, че това би било напълно достатъчно пространство за повечето хора. То може да се увеличи с SD карта и тук е моментът да кажа, че няма слот за SIM. Това значи, че връзката с интернет се осъществява само чрез Wi-Fi и не може да се провеждат телефонни разговори.
На гърба откриваме 13 MP камера, която може да заснема видео с до 4K резолюция, а отпред имаме 8 MP сензор. Качеството е достатъчно добро и върши работа за видеоразговори, запечатване на спонтанни моменти и домашни видеоклипове. Дори бих казал, че е по-добро от това на много конкуренти в бранша. Обикновено таблетите не са устройства, които са постоянно с нас, а и заради размера им не са много удобни за правене на снимки, така че тук това е по-скоро бонус, отколкото нещо, което би се използвало ежедневно.
Батерията е с капацитет от 7250 mAh и се зарежда само с кабел с 22.5 W. Има и опция за обратно зареждане с 5 W, което значи, че ако имате Type-C към Type-C, с който да свържете MatePad 11 и смартфона ви, то тогава зарядът се прехвърля в мобилното устройство. Готина функция, като се има предвид, че батерията на таблета е осезателно по-голяма, а и не го ползваме толкова често. Със сигурност това ще влезе в употреба все някога.
По-преносимият лаптоп
Един таблет няма как напълно да замени преносим компютър, ако използвате специфични програми, които не могат да оперират на всяка платформа. За щастие в днешно време голям процент от нещата, които правим на лаптопи, могат да бъдат правени на смартфон или в този случай – от таблет. Ако искате да сте максимално продуктивни с MatePad 11, то клавиатурата е задължителна, а писалката е по-скоро допълнителна опция, която добавя някои предимства. Хубавото е, че и двата аксесоара се прикрепят с магнити към таблета и така могат винаги да са с него.
Клавиатурата изпълнява ролята на кейс, който предпазва устройството, когато е затворена. Има два режима на използване, като разликата е в това, колко близо се пада екранът до клавишите. Свързването се извършва, когато за първи път бъде „залепена“ за таблета посредством магнитите (които, държа да отбележа, че са впечатляващо силни). На дисплея се появява известие, че е засечена, и след това остава само да се даде съгласие да бъде свързана. Този процес не се повтаря повече, а комуникацията се извършва посредством Bluetooth.
Самата клавиатура е висококачествена, има всички нужни клавиши и те са достатъчно големи, с познато разположение. Усещането е почти като това да пишете на лаптоп, като разликата може би идва от разстоянието, което клавишите изминават при натискане. Няма вграден тъчпад, така че натискането по екрана си остава част от работния процес и тук идва стилусът.
След като интеракцията с дисплея е задължителна, използването на M Pencil би спестило нуждата от често забърсване на екрана. В дизайнът му не са включени бутони, но има улейче от едната страна, което приляга перфектно към заоблената рамка на таблета. Установих, че може да се закрепи в няколко различни позиции, но зареждането му се осъществява единствено в горната дясна част (когато клавиатурата е използвана като стойка), а там и магнитното притегляне е най-силно, така че лесно ще откриете зоната. Първоначалният процес на свързване е идентичен с този на клавиатурата.
Някои от очевидните употреби на M Pencil включват направата на рисунки и водене на ръкописни бележки. Други не са толкова очевидни, но са много хитри, например Huawei FreeScript. Тази функция позволява да изписвате върху търсачката каквото желаете и текстът автоматично се трансформира и пренася в нея. Точността на разпознаване на букви, цифри и символи е безпогрешна дори при моя нелицеприятен почерк, така че повечето хора биха се възползвали без проблем от това малко удобство. Поддържа се и работа с компютърна мишка.
HarmonyOS
Като визия HarmonyOS до голяма степен наподобява EMUI обвивката, която се използваше с Android. Може би най-голямата промяна е, че началният екран поддържа по-големи widgets, което е полезно, ако искате да си сложите календар или калкулатор там. Ако използвате смартфон на Huawei, то тогава може да се порадвате на някои допълнителни екстри. Свързването между двете устройства може да се извърши, като се докосне долният десен ъгъл на клавиатурата (там се намира NFC чипът) с мобилното устройство и на екрана на MatePad 11 ще се появи дигитална версия на екрана на телефона.
Естествено, няма ги приложенията на Google, но не мисля, че липсата им тук е толкова осезателна, колкото при един смартфон. Причината за това е много проста – при мобилните устройства сме свикнали да работим с предварително инсталирани апликации, докато при компютрите използваме браузър, за да достигнем до Gmail, YouTube и всичко останало. Както вече споменах, лично аз използвах MatePad 11 по-скоро като лаптоп и затова не ми направи впечатление отсъствието на тези програми. Освен това сайтове могат да бъдат запазвани под формата на иконки на началния екран, така че може да направите всеки сайт на един клик разстояние.
В AppGallery могат да бъдат открити масови приложения като Facebook, Instagram, Twitter, Netflix, Spotify и т.н. Тук трябва да направя едно уточнение, че някои апликации не могат да бъдат изтеглени направо оттам, а търсачката по подразбиране Petal Search ни препраща към сайт в интернет, от който да бъдат свалени под формата на APK.
Давам си сметка, че за мен това е нещо тривиално на този етап, но много хора биха могли да се стреснат, ако им се наложи да изтеглят файл от непознато място. В случая се използва APKPure и искам да уверя всички, че това е надежден сайт, а и Petal Search прибягва до него само ако официалната страница на съответната програма не предлага линк за сваляне. Тоест, ако искате да изтеглите Facebook, ще ви препрати към Facebook.com.
За да извлечете максимума от Huawei MatePad 11, е хубаво да имате поне още няколко устройства на марката. Въпреки това, дори да не сте изцяло потопени в екосистемата на Huawei, цената от 999 лева за целия комплект изглежда като едно предложение, което си заслужава да обмислите, ако търсите мощен таблет с някои допълнителни функционалности, които го доближават максимално до лаптопите.
