L.A.Noire: първи впечатления

Не знам дали е ставало дума в някой от скорошните ми текстове за тази игра, но ако паметта не ми изневерява, мисля, че не съм я споменавал. Може би защото напоследък събитията около The Witcher 2 някак засенчиха всичко останало на гейм сцената.

Незаслужено обаче – играта на поляците определено си струва, но издънките около нея станаха прекалено много дори за моята и без друго не особено търпелива геймърска персона.

Точно затова по изключение няма да говорим (пак, а не отново) за прословутия Вещер, а ще обърнем малко внимание на едно заглавие от съвсем различен вид, сорт и порода.

Рядък представител на един считан доскоро за мъртъв игрален жанр

L.A. Noire е рядък представител на един почти мъртъв жанр – този на така наречените приключенски (куест) игри, който напоследък преживява удивителен ренесанс, съживен от успеха на серия брутално добри продукти: Heavy Rain на французите от Quantic Dream, преиздаването на цял куп олд скуул класики като Monkey Island и Sam & Max, както и серия инди заглавия от типа на Back to the Future: The Game на Telltale Games.

В този ред на мисли разработката на австралийското студио Team Bondi, разпространявана от небезизвестните Rockstar Games (които смятам не се нуждаят от допълнителна реклама) е още една вярна и огромна стъпка напред за този вид заглавия. Всъщност преди години именно от тях се очакваше да завършат процеса на постепенно сливане на гейм и филмови забавления и да излъчат от редиците си първия истински завършен хибрид – развлекателен продукт, който да притежава белезите на мащабна кинопродукция, но съответно подплатен с интерактивната природа, характерна за видеоигрите.

Е, оказа се, че за подобно нещо трябваше да почакаме доста по една много простичка, тривиална причина, кореняща се в бавните темпове, с които се развиваше през годините игралната технология. Да, знам, смешно е да се твърди подобно нещо за индустрия, която в рамките на едно десетилетие измина пътя от ръбатия Quake до фотореалистичния Crysis, но въпреки това за реализацията на горецитирана мечта само една гола визия се оказа крайно недостатъчна. Оказа се, че на игрите им липсва определено ниво на технологична зрялост, което се оказа непреодолим препъникамък по пътя им към постигане на достатъчно впечатляваща, убедителна илюзия, позволяваща им успешно да се конкурират с широкомащабните, холивудски продукции.

Накратко казано, основните проблеми бяха два: изкуствен интелект (който беше ИИ само на книга, а на практика се държеше по-скоро като изкуствено дърво) и (колкото и странно да звучи) – визия. Да, на всеки от нас му се иска персонажите в игрите да изглеждат като героите от Final Fantasy: The Spirits Within или дори като култовия Tangled, но уви, дори в най-добрите представители на жанра те все още си остават доста неубедителни и изглеждащи по-скоро като изкуствени кукли на конци с пластмасови лица, а не като живи, дишащи герои с лица, кипящи от емоции.

MotionScan - технология, превръщаща лицата на живи актьори в лица на виртуални герои

Е, явно пичовете от Team Bondi, макар и нови на пазара, не са съвсем зелени, тъй като, ръководени именно от тези прозрения и ясно осъзнаващи слабостите на игралния жанр, са се впуснали в технологично експериментиране. Резултатът е революционна иновация, наречена MotionScan – технология, позволяваща запис на лицеви изображения с изключителна точност от клъстър от 32 видеокамери.

Това всъщност е доста просто и елегантно решение на проблема с моделирането на естествени движения на виртуалните герои, който се прилага с доста добър успех в игрите още от 1995 г. насам. Вместо да се пише комплексен софтуер, с чиято помощ да се раздвижват персонажите в игрите, прецизна техника улавя всеки жест на жив актьор, играещ пред специална камера (или група камери), а след това извършените действия се цифровизират и прехвърлят в играта. Е, австралийците са отишли една стъпка по-напред и вместо да записват само движенията на тялото на актьора, записват и израженията на лицето му. Гениално просто, но с изключително впечатляващ краен резултат, защото в L.A. Noire определено ще видите най-реалистично изглеждащите лицеви анимации, които сте срещали в игра до момента.

Думите са твърде слаби, за да опишат по какъв начин допринася това за изграждането на мрачната noire атмосфера на Лос Анджелис от началото на миналия век; за общото въздействие на играта и нивото на внушения, което са постигнали от Team Bondi.

Хората са заличили почти напълно границата между реално и виртуално и на моменти е дяволски трудно да се различи едното от другото – дали играеш игра, или гледаш артистична кинопродукция, издържана в стила на „черните” филми ала Реймънд Чандлър.

Внушението и мащабът, постигнати Team Bondi, е трудно да се опишат с думи

И ако Team Bondi определено заслужава адмирации за нивото на технологична реализация, то по отношение на геймплея австралийците направо си просят специално място в игралната алея на славата. На пръв поглед L.A. Noire следва утъпканата пътека на open-world/action-adventure жанра (павирана идеално от заглавия като Grand Theft Auto – паралел неизбежен заради името на Rockstar). Само няколко минути насаме с играта обаче бързо ще разсеят всякакви илюзии за еднаквост, нежели копиране или интелектуална кражба.

Освен с уникално, собствено излъчване L.A. Noire ще ви впечатли с няколко изключително интересни и оригинални идеи и концепции. Виждате ли, оказва се, че авангардната MotionScan технология, която екипът е използвал за създаване на играта, не е просто самоцелен механизъм за постигане на визуално въздействие, а има много и по-дълбоки функции, пряко свързани с геймплея.

Тъй като историята в L.A. Noire се върти около Cole Phelps – ченге от LAPD, през една много голяма част от времето, което ще прекарате с играта, основната ви задача ще е да работите полицейска работа. Да, L.A. Noire донякъде може да се нарече „полицейски симулатор” точно както легендарният GTA може да се брои за „престъпен” такъв.

Това най-общо означава разследване на различни криминални случаи и напредване в кариерата (при успешното разкриване на престъпления, разбира се). На думи звучи просто, но на практика от вас се очаква да събирате улики (преди това трябва да проявите достатъчно наблюдателност, за да ги откриете, а за това е нужно остро око), да разпитвате свидетели и заподозрени и да развиете (буквално!) полицейски нюх.

Да усетиш какво е да си истинско ченге - много игри идват с подобни обещания. Една обаче го изпълнява наистина!

Една погрешна стъпка и престъпникът може да се измъкне ненаказан, а вие да се провалите в ролята си на офицер на закона! Играта (както и реалният живот  впрочем) не прощава грешките и изисква от вас комбинация от качества, които удивително много напомнят на тези, които следва да притежава един истински детектив: наблюдателност, концентрация, логична мисъл, интуиция...

Всичко необходимо за разрешаване на поредния случай е пред вас! Уликите са навсякъде по сцената на престъплението, вината е изписана по лицата на заподозрените, а свидетелите невинаги казват истината, но от вас се очаква да уловите всичко това, да внимавате за реакциите на човека, когото разпитвате, и да го уличите в лъжа (стига преди това да сте открили доказателство, че наистина лъже!); да съберете достатъчно факти, така че престъпникът да не може да се измъкне без усилие, дори и веднъж арестуван.

Да, колкото и да не ви се вярва, всичко това го има реализирано в играта, при това по наистина виртуозен, уникален и адски въздействащ начин, който предизвиква искрено възхищение и дори страхопочитание на моменти, когато човек се пита: как по дяволите са направили всичко това?

Накратко – невероятна игра. Мога да я сравня единствено с култовия Heavy Rain, но разликите май са повече от приликите, при все че паралели определено могат да се намерят. Засега, уви, съм все още на много ранен етап от историята и не мога да изпадна в повече подробности за посоката, в която ще поеме тя, но със сигурност мога да ви кажа, че L.A. Noire е поредният силен аргумент в полза на конзолите, който виждаме напоследък.

Още много може да се каже по темата L.A. Noire. Stay tuned!

И все пак няма как да не си задам въпроса: ако подобно нещо е постижимо с (вече) твърде скромния хардуер на Xbox 360 и PlayStation 3, какво ли би могло да роди комбинацията от таланта на студио като Team Bondi и едно наистина добро съвременно РС?

Очаквайте още по темата L.A. Noire в някой от следващите дни – има какво да се каже по нея...