Платформата AMD Zacate

Спомня ли си някой далечната 1997? Годината, в която 200-мегахерцовият Pentium MMX беше върхът на микропроцесорната десктоп технология? И също така годината, в която една забравена вече от историята компания (която по това време се водеше конкурент на вездесъщите Intel) предложи на пазара интересен нов чип. Думата ми е за блаженопочившите Cyrix, които между другото бяха погълнати малко по-късно през същата година от National Semiconductor и престанаха да съществуват като самостоятелна марка.

Малко преди да изчезнат от процесорният небосклон обаче, Cyrix родиха интересен нов хибрид, който за времето беше една истинска миниреволюция. Говоря за MediaGX – първото по рода си ядро, съвместяващо видео и централен процесор върху един силициев чип. Всъщност, ако трябва да бъда съвсем точен: видео, аудио и централен процесор върху един чип – истински връх в концепцията за силно интегрираните дънни платки. За съжаление през 1997 г. тази идея не срещна очаквания топъл прием. Всъщност не тя беше причина за краха на Cyrix, но определено беше един от факторите, който бутна компанията по стръмния склон на фалита. Проблемите на MediaGX бяха много и съществени: чипът изискваше дъна със специален дизайн, създадени само и единствено за него; трите изчислителни компонента на процесора работеха със синхронна тактова честота, което сериозно ограничаваше скоростта на CPU частта и в резултат цялата архитектура демонстрираше отчайваща обща производителност, която господстващият тогава Pentium MMX превъзхождаше в пъти.

Да се върнем в наши дни

В началото на 21 век, десетилетие по-късно, водещите компании на микропроцесорния пазар се завръщат масово към тази идея, следвайки до буква максимата на Еклесиаст: „Няма нищо ново – всичко е добре забравено старо.”
Първи, разбира се, бяха Intel – с появата на свръхикономичния Atom в края на 2009 г. корпорацията даде началото на нова вълна високопроизводителни, но ултракомпактни мобилни устройства. Вълната на нетбук и неттоп манията, заляла впоследствие света, имаше един основен катализатор и той беше именно „Atom”-ният минипроцесор.

С времето обаче част от неизбежните компромиси в архитектурата на чипа, които Intel бяха принудени да направят, за да снижат енергийната му консумация до десетина вата, започнаха да се набиват в очи. Когато ставаше дума за рутинни офис операции, размяна на съобщения по електронна поща или слушане на музика, мобилните системи, базирани на Atom, се справяха отлично. Но опреше ли до декодиране на HD видео (особено Full HD), зареждане на някой по-тежък Flash сайт или игра дори на елементарни 3D игри, нещата ставаха трагични – Atom просто не предлагаше достатъчно изчислителна мощ, за да посрещне някои от най-съвременните изисквания по отношение на един масов мобилен процесор. Появата на ION и ION 2 платформата на nVidia донякъде балансира нещата, оказвайки нужната подкрепа, що се отнася до графичната производителност на Atom системите, и не позволи на чипа да бъде изтикан в ъгъла, да бъде превърнат в нишов продукт с ограничено приложение.

Проблемът в партньорството ION/Atom обаче се коренеше в повишената енергийна консумация на интегрираната платформа – нещо, което не беше проблем за ултрапортативните настолни системи (неттоп), но определено вредеше на мобилните устройства, що се отнася до живота на батерията им и общата продължителност на времето за автономна работа. 

Точно в този момент, в който пазарът се двоумеше между енергоефективния, но недостатъчно производителен Atom и бързата, но лакома за ресурси ION/Atom платформа, AMD решиха, че е крайно време да се намесят в спора. С характерния за тях неагресивен, но внимателно обмислен подход те предложиха алтернатива на споменатите две ULV решения. Първоначално известно като AMD Fusion, тяхното решение си постави за цел да обедини най-доброто от двата свята: високата производителност на GPU/CPU-on-a-die (видео и централен процесор върху един чип) продуктите и ниската енергийна консумация на ULV микропроцесорите.

Едно от първите предложения от тази нова архитектура се появи на пазара в началото на 2011 г., а сред първите производители на дънни платки, предложили базиран на него продукт, естествено бяха Asus. Именно един такъв модел ще разгледаме накратко днес: дънната платка Asus Е35М1-М PRO, използваща GPU/CPU ядро AMD E350, по-известно със звучното име Zacate.

Zacate отвътре
Интродукцията към този тест беше малко по-продължителна от обичайното, но си позволих този лукс по две причини: първо, понеже става дума за малко по-специфичен вид технология, която определено изисква допълнителни разяснения относно това, “що е и за какво се бори”. Второ, понеже историята на силно интегрираните “all-in-one” решения от този вид е доста интересна сама по себе си и ми се стори редно да кажа и няколко думи за нея – най-малкото за да е ясно, че всичко това далеч не е толкова нова и революционна идея, колкото Intel и AMD искат да ни убедят.

Преди да премина по същество – някои последни разяснения – този път конкретно по отношение на архитектурата Zacate. Както вече стана ясно, амбицията на тази платформа е да обедини върху един чип няколко системни компонента, които в по-класическия си вид са самостоятелни: централен процесор, графично ядро и системна логика, често разделена на северен и южен мост. В случая с Fusion платформата обаче AMD са свели всичко това до два компонента: чипа E350 и южен мост Hudson M1.

В общи линии това е подходът и на двете конкурентни решения и идеята е максимално снижаване на общата енергийна консумация, но все пак да видим една кратка сравнителна таблица за това, кой как се справя с тази задача:

Платформа	AMD Fusion E350 + M1 NB	Intel Atom D510 + NM10 NB	Intel Atom D510 + nVidia ION 2
Енергийна консумация CPU	18 W	13 W	13 W
Енергийна консумация Северен мост (NB)	5 W	2 W	2 W
Енергийна консумация GPU	Интегриран в ядрото	Интегриран в ядрото	13 W
Обща енергийна консумация	23 W	15 W	28 W

Очевидно цифрите потвърждават амбицията на Fusion – да предложи балансиран вариант между решенията с интегрирана и дискретна графика. 

 

Сега да обърнем малко внимание и на самата дънната платка:
 

Дънна платка	Asus E35M1-M PRO
Форм фактор	mATX
Поддържани процесори	AMD E350 1.60GHz (две ядра, вграден)
Чипсет	AMD Hudson M1
Поддръжка на овърклок	Да
Памет	2 x DIMM слота за максимум 32 GB 1333/1066 DDR3
Разширителни слотове	1 x PCIe 2.0 x16 1 x PCIe 2.0 x1 2 x PCI
Multi-GPU поддръжка	Не
Вградено видео	Интегрирано HD 6310 ядро
Периферия	5 x SATA 6.0Gb/s 1 x eSATA 6.0Gb/s
LAN	Gigabit LAN
Аудио	Realtek ALC892 7.1
USB портове	12 x USB 2.0 2 x USB 3.0
Firewire	2 x 1394
Видео изходи	DVI, HDMI, VGA

Както виждате, доста сериозен набор от съвременни опции и технологии, особено предвид на факта, че все пак става дума за бюджетно решение в mATX фактор.

И малко по-подробно за Asus Е35М1-М PRO

Самата платка е много компактна, сравнително добре организирана и с добре обмислен дизайн. Окомплектовката на дъното е доста спартанска – само най-необходимото: задна планка за кутията, чифт SATA кабели, диск с драйвери и ръководство за експлоатация.

 

Единствената „екстра” (ако може да се нарече така) е наличието на допълнителен вентилатор, който да се монтира (при желание) върху масивниятрадиатор, покриващ южния мост и самия Е350 процесор. Бързам да кажа, че инсталирането му съвсем съзнателно е оставено изцяло в ръцете на потребителя и е по желание.

 

 

По време на тестовете установих, че като цяло пасивният радиатор се нагрява, но не чак дотам, че да пари – т.е. в разумните граници на 40–45 градуса. С други думи спокойно можете да си карате и само с него, ако решите да използване E35M1-M PRO за по-конвенционални цели (какви по-точно – ще обсъдим след малко).

Към практиката...

По отношение на тестовете: съвсем съзнателно реших да видя какво може Zacate сам по себе си – т.е. без дискретна видеокарта. В крайна сметка въпросът беше да разгледаме платформата, а конкретната дънна платка – като основа, върху която да се изгражда завършена система, отговаряща на различни сценарии.

 

 

Точно за това подходих максимално просто – включих дъното и пуснах няколко основни теста.

Започваме с по-скучните CINEBENCH и WinRAR. Както личи от резултатите, Zacate се представя достойно за скромно бюджетно решение от този клас.

 

 

Въпреки това още на този етап личи, че това е сравнително нископроизводителна платформа с определено предназначение – далеч от гигахерцовите стандарти, с които всички ние свикнахме (и от които се поразглезихме) през последните няколко години.

 

Откъм гейм производителност нещата вече не са просто скромни, а направо разочароващи.

Дори при съвсем неагресивни настройки – 720р резолюция и графични опции на High, Zacate едва успява да „добута” Far Cry 2 (която вече трудно може да мине за нова игра) до абсолютно unplayable нивото от 11 кадъра в секунда. Слабичко!

 

 

Тук дънцето започна малко да ме губи като публика (все пак съм запален геймър) и реших за финал да видя как се справя с декодирането на HD видео.

 

 

Оказа се, че в резолюциите до 720р нещата са горе-долу добре – макар и при повече от 50% натовареност на процесора, възпроизвеждането е гладко и безпроблемно, няма насичане или артефакти.

 

 

Full HD резолюцията обаче се оказа препъникамък за Zacate – 1080р рипът на Kill Bill вървеше зле, с видимо „заекване” тук и там и прескачане на кадри, а натовареността на процесора скочи до около 60–70%.

Анализ на резултатите и изводи
Такааа – нещата, които ще споделя след малко, в интерес на истината можех да ги аргументирам и без да провеждам реални тестове – беше ми ясно, че Zacate е слабичка платформа, но просто исках да видя колко точно.

Да разгледаме все пак това дъно в перспектива и без да го съдим прекалено строго. Силно интегрираните платформи – още от времето на MediaGX насам, поначало винаги са били ориентирани към конкретен клас потребители или по-точно винаги са имали строго дефинирана сфера на приложение.

Докато в края на 20 век тя беше свързана най-вече с нискобюджетните офис системи и РС терминали, днес нещата стоят по малко по-различен начин, особено от гледна точка на редовия, а не на бизнес потребителя. Основният плюс на Zacate и подобните му се крият в четири магически букви: HTPC – или по-просто казано: РС-базирано домашно кино.

И наистина – Zacate и в частност Asus Е35М1-М PRO изглеждат като идеална оферта за всеки, които има желание да се сдобие с компактна, икономична, тиха и производителна HTPC система. Ок, признавам, че сама по себе си Zacate платформата не успява да покрие стандартите на една съвременна мултимедийна система за домашно кино – най-вече що се отнася до декодирането на Full HD видео.

Но както се казва – дъно като Asus Е35М1-М PRO е едно добро начало за подобна машина. Комбинирайте го с една нископрофилна видеокарта с пасивно охлаждане от ранга на SAPPHIRE Ultimate HD5670 1GB GDDR5, да речем, 4 GB памет DD3 памет (която е скандално евтина в момента между другото) и поставете всичко това в изящна слим кутия като In win Wavy например и ще получите страхотно HTPC за цена под 300 евро! При това тук говорим за машина с много малко компромиси: поддръжка на DirectX 11, прилична гейм и отлична мултимедийна производителност и добре осигурена за бъдещето (USB 3.0 и SATA 6 GB/s).

Да не забравяме и опциите за по-сериозна бизнес употреба – в тези времена на криза едва ли бихте искали всеки компютър в офиса ви да е с 4 видеокарти в SLI/CrossFire конфигурация и четириядрен процесор. Ако търсите балансирана платформа за евтина офис система, едно Zacate-базирано дъно като Е35М1-М PRO ще ви свърши чудесна работа, като в същото време ще ви остави достатъчно пространство за бъдещ ъпгрейд благодарение на допълнителните си PCI и PCIe слотове.