ВИДЕО: Жестов контрол за 79 долара – Leap Motion

Сдобих се с Leap Motion извън Kickstarter. Изчаках проектът да бъде финансиран и прочетох някои от първите мнения за сравнително ранен прототип на хардуера, макар още в началото да бях убеден, че концепцията ми допада достатъчно, за да се разделя със 79 долара, за да я изпробвам. Подобно на почти всички големи проекти в Kickstarter, истината е, че участвате в бета-тест, за който плащате. Макар да получавате устройството, то никога не е напълно финализирано, особено ако успехът му зависи от подкрепа от разработчици от трети страни. Това се отнася и за OUYA, чието видео ревю може да видите тук.

Опаковката на Leap Motion е изключително компактна, каквото е и самото устройство. В красивата кутия откриваме картонче с бързи инструкции, дълъг и къс кабел и самия Leap Motion. Инсталацията не може да бъде по-лесна - достатъчно е да свалите софтуера за Windows или Mac и да свържете малкото устройство към компютъра си посредством USB. Leap Motion заема само един порт благодарение на специалния порт, който служи за захранване и комуникация едновременно. Разбира се, енергопотреблението на Leap Motion е скромно. Екипът зад устройството определено се е постарал да предостави отличен дизайн. Логото включва единствения цветен елемент върху корпуса, диода, а USB кабелите имат цветни акценти в почти идентично зелено. Изработката на Leap Motion е на най-високо ниво и също както отбелязах при OUYA, хардуерът се усеща много по-скъп, отколкото е в действителност.

След като стартирате софтуера и свържете Leap Motion към компютъра си, може спокойно да започнете да използвате пълните възможности на устройството.

Leap Motion е широк 80 мм и висок 12.7 мм, а теглото му е незначително. Устройството е толкова компактно, че по-силно дръпване на кабела го премества. За щастие дизайнерите са взели логичното решение да покрият долната повърхност с подобен на гума материал, който осигурява допълнителна стабилност.

Отпред откриваме единствено диодa, индикиращ, че Leap Motion работи, а върху единия профил се намира портът за връзка с компютър. Активната повърхност аксесоара е отгоре. Именно там е прозорецът към инфрачервената система, отчитаща движенията на ръцете ви.

Може да разположите Leap Motion подобно на мишка за работа с една ръка, но създателите му препоръчват да изберете позиция между себе си и клавиатурата или между клавиатурата и монитора, ако разчитате с десктоп. Късият кабел е страхотен за ноутбуци и всичко в едно десктопи, а дългият - за тауър системи.

AirSpace е еквивалент на App Store и Google Play за Leap Motion. Макар Leap Motion да е една платформа, приложенията в AirSpace са разделени за Mac и Windows. Голяма част от тях са налични и за двете платформи, а момчетата от Leap съветват разработчиците да осигуряват поддръжка и за двете платформи. Голяма част от наистина интересните игри и приложения са платени.

Именно малкото софтуерно разнообразие е основният проблем на Leap Motion. Общият брой на наличните приложения е около 100, но тези, които си заслужават (макар и относително), са няколко десетки. Изпробвах няколко игри, които бяха наистина невероятно изживяване, но само за около половин час. След определен брой повторения магията изчезва. Остава жаждата за още жестов контрол, който все още не е осигурен. Надявам се SDK-то на Leap Motion да привлече повече разработчици, защото именно от тях зависи успехът на страхотното устройство.

Засега Leap Motion има много по-богато разнообразие от игри. Cut the Rope, DropChord, Lotus и други работят отлично и наистина са нещо изцяло ново. Усещането в първите няколко минути наистина е сюрреалистично. Сензорите отчитат движенията на дланите и всеки отделен пръст с впечатляваща прецизност и без никакво осезаемо забавяне. Наистина никакво. Подобно изживяване не може да бъде пресъздадено във видео и трябва да се усети, визуалните елементи, които пресъздават ръцете ви, са буквално техни продължения. Дори най-малкото помръдване на последната фаланга на кутрето се отчита моментално.

За да осигурите оптимална работа на Leap Motion, е добре да се намирате в светло, но не твърде светло помещение. Силната изкуствена светлина може да обърка хардуера, както си личи в някои част на видеото. Обикновено някой от пръстите ви изчезва, по-рядко това се случва с цяла ръка. Основен недостатък на системата е сравнително малкото й работно пространство. В настройките може да посочите на колко сантиметра над Leap Motion се намират ръцете ви, но рамката, в която трябва да се ограничите, е сравнително тясна. Свикването с нея изисква време и фрустриращи моменти, в които отчитането изглежда неточно. Проблемът на практика е в потребителя.

Leap Motion може да се използва с една или две ръце, но и с химикал, пръчица или друг заострен предмет. Така си осигурявате максимална прецизност за писане и рисуване във въздуха. Разбира се, може да използвате и показалеца си. В някои приложения и игри на екрана няма точна репрезентация на ръката ви, докато в други тя е изключително подробна. Най-добрият начин да изпробвате различните режими на устройството е в официалното приложение на Leap, което ви запознава с възможностите на хардуера.

Leap Motion е достъпна комбинация от невероятен дизайн, страхотен хардуер и впечатляващ софтуер. Основната съставка, която все още липсва, е силната поддръжка от разработчици от трети страни. Както вече споменах, тя е ключова.

Покупката на Leap Motion все още не е оправдана, освен ако не сте ентусиаст и/или ърли адоптър. След няколко часа психеделични забавления Leap Motion откри своето място в шкафа. За съжаление достигнах до чувството, че вече съм пробвал всички налични приложения, от които се вълнувам. Бих могъл да продължа да разчитам на жестовия контрол като добавка към комбинацията тракпад/клавиатура, но всяко действия е по-бързо с клавишна комбинация, отколкото с махане на ръце във въздуха.