За почуда на всички учени огромни облаци се появиха на 260 км над повърхността на Марс. Първото им засичане е през 2012 г. от астрономи аматьори и оттогава насам астрофизическата общност не може да достигне консенсус по темата. Наскоро списание Nature публикува обширно проучване на облаците.

Дали става дума за „Марсово“ сияние? Аурора бореалис, полярното сияние, се образува при взаимодействие на магнетично заредени частици от слънчевите ветрове с магнитосферата. Обаче Марс няма магнитно поле, само намагнетизирани области. Облаците са забелязани над такава, но за да се наблюдават на такава височина, трябва да са 1000 пъти по-силни от земните сияния. Тоест е почти невъзможно.

Огромни бури или астероиди биха могли да вдигнат толкова прах, както и вулканични изригвания. Рядката атмосфера, силните ветрове и белязаната от метеоритни сблъсъци повърхност на Червената планета потвърждават тези теории. Но те също са невъзможни – облаците изчезват през деня, не са наблюдавани през нощта и се появяват отново рано сутрин. Друг контрааргумент е вълновият профил на светлината, отразена от облаците.

Последният логичен вариант са истински облаци – водни или от въглероден диоксид. Проблемът там е, че за да се образуват ледени кристали, температурата трябва да падне с около 100 градуса – нещо, което не е наблюдавано. Заключението на учените е, че обяснението е отвъд нашите разбирания за марсианската атмосфера.