Земята в никакъв случай не може да се нарече идеална сфера. Образно казано, нашата планета представлява сплеснат сфероид, тъй като разстоянието от центъра на Земята до нивото на морето в района на екватора превишава разстоянието от точка до точка на полюсите с повече от 20 км. Освен това, повърхността на Земята, както знаем, въобще не е гладка.

Ето, че Слънцето се явява съвсем друга история. Неотдавна беше изяснено, че то е най-съвършеният естествен обект в познатата ни Вселена. По рано, астрономите предполагаха, че в течение на 11 годишният цикъл на слънчева активност, формата на светилото се променя - ту разширявайки се, ту свивайки се. Оказва се, че това предположение изобщо не е вярно. Изследванията показват, че формата на Слънцето остава в голяма степен неизменна. Според учените, една въртяща се топка от газ с размерите на слънцето би трябвало да е леко сплесната в района на полюсите, аналогично на планетата Юпитер, на която разстоянието от една точка на екватора до противоположната е почти 7% по-голямо от това между двата полюса.

 

Група учени от Хавайският Университет под ръководството на Джефри Кун за първи път е провела точни измервания за изпъкналостта на слънчевият екватор или образно казано за „сплеснатостта" на Слънцето. Резултатите са били изумителни - въпреки, че диаметърът на Слънцето е равен на 1.4 милиона километра (109 диаметъра на Земята), разликата между разстоянието от полюс до полюс и от екватора до неговата противоположна точка е било само 10 километра!
Приведено в по-разбираеми мащаби, това е все едно футболна топка да бъде сплесната с дебелината на човешки косъм. Само изкуствена силиконова сфера може да бъде направена с по-голяма точност.