В рамките на последния месец най-накрая успях да се потопя в дебрите на смартфон от среден клас, за който неговият производител твърди, че предлага флагмански способности. Като личния ми Xperia XZ3 например. В този смисъл следващите редове по никакъв начин не би следвало да се разглеждат като стандартно ревю на Moto G7 Plus, което ще съдържа основно суха статистика. Целта на този текст е да покаже колко „дръпнали“ са смартфоните от среден клас в началото на 2019 година и дали наистина можем да говорим за скъсяване на дистанцията между тях и флагмански представител от 2018 година. Няма какво да се лъжем – флагман от 2018 година все още предлага, меко казано, адекватно преживяване за своите потребители през 2019 година и ако модел от среден клас през настоящата година може да предложи подобна функционалност, то от това ще спечелят много и крайните потребители.

Дизайн

Moto G7 Plus на практика е най-високият тазгодишен модел на адски популярната серия от телефони. Съответно би следвало да предлага и най-близък до флагман дизайн и изработка. Винаги съм твърдял, че оценяването на даден дизайн е адски субективно задание. Различни крайни потребители ще видят даден елемент, който им допада, докато на други въпросният по-скоро няма да им се понрави и т.н. Е, по мое мнение Moto G7 Plus изглежда доста адекватно със своите минимални рамки и малък капковиден прорез.

Телефонът се усеща стабилно при захват дори без включения в комплекта силиконов кейс (евала за подобна екстра) и реално при него липсва някой наистина дразнещ дизайнерски елемент. Липсва му обаче и флагманската искра, няма го онова диамантено излъчване на смартфон, чиято изработка включва по-качествени материали. Например миналогодишният Xperia XZ3 използва Gorilla Glass 5 за двете си страни и без кейс телефонът буквално вади очите с приятно овалните си форми, адски минималистичен дизайн (липсват каквито и да било камера „подутини“) и визуална кохерентност, изразяваща се в липсата на излишен/евтин елемент. В случая Moto G7 Plus, както споменах, има прилична визия и излъчване, но Gorilla Glass 3, плюс пластмасов заден панел и най-вече липсата на ясно отличаващ го елемент в моите очи директно го превръщат в отлично изглеждащ смартфон, който обаче просто не може да мине за флагман.

Дисплей:

Full HD + резолюция и LDC дисплей без поддръжка на HDR автоматично го изключват от флагманското състезание, поставен редом до изключително красивия Quad HD+ OLED дисплей на XZ3 с отлична поддръжка на HDR. Не се сещам за флагман от края на 2018 година, който да не използва OLED HDR дисплей, и разликата с дори добре калибрирания LCD панел на предложението на Motorola всъщност е най-осезаемото различие между Moto G7 Plus и Xperia XZ3. OLED-ът става осезаемо по-ярък, черният цвят е от съвсем различен калибър и като цяло наподобява в много случаи прозорец към алтернативна вселена. Тук, разбира се, трябва да добавя едно голямо обаче – LCD дисплеят на Moto G7 Plus е адски добър, ъгълът на виждане е отличен, цветовата репродукция без допълнителни настройки е адекватна и нагоре. Ще си позволя лукса дори направя следното твърдение – обикновен потребител не би видял големи разлики между двата дисплея. Гийк като мен, който работи с 3D софтуер, прави осветление в 3D игри, постпроцесинг профили с включен цветови баланс, ще види и с просто око споменатите разлики, но средностатистически млад човек, който няма желание да вложи сума в телефон, равняваща се на един негов семестър в университета, в който учи, може спокойно да разчита G7 Plus да му предложи повече от задоволително качество на дисплея. Последният, както знаем, е може би най-важният елемент при 98% от всички смартфони. В този смисъл да, Moto G7 Plus определено не е флагмански, но за повечето обикновени потребители той ще предостави (за тяхното търсене и разбиране) флагманско възпроизвеждане на картина.

Камера

Уау! Камерата, редом със зареждането на смартфона е вероятно най-впечатляващият елемент в G7 Plus. Задната 16-мeгaпиĸceлoвa ĸaмepa и oбeĸтив f / 1.7, в съчетание с oптичнa cтaбилизaция и мнoжecтвo peжими нa cнимaнe направиха така, че камерата на Xperia XZ3 в някои моменти просто да изостава. Важно, разбира се, е да подчертая, че XZ3 използва една камера (подобно на Pixel 3) вместо модерните две (в някои случаи и повече) за флагман от 2019 година. При ръчни настройки „снапърът“ на XZ3 може да постигне отлични резултати дори при нощни снимки, но алгоритъмът при автоматични фотоси определено работи по-добре при G7 Plus (особено при липса на осветление). Дори при липса на много светлина и ниско ISO при zoom софтуерният алгоритъм на G7 Plus прави снимките да изглеждат по-малко зърнести. Що се отнася до модерния “боке“ ефект при портретни снимки, там разликата е от земята до небето, защото XZ3 просто си няма допълнителен 5-мегапикселов сензор в комбинация с обектива f / 2.2 (няма и гугълската магия на Pixel 3). Флагманът на Sony използва софтуерно приложение, което обаче е адски лимитирано като разстояние на снимане и резултатите по мое мнение са по-скоро незадоволителни.

Селфи камерата е с впечатляващите за смартфон от този ценови клас 12 мегапиксела и може да снима видео в 4К при 30 кадъра в секунда. Единственият по-сериозен минус е, че при 4К снимане липсва каквато и да е стабилизация, съответно крайните резултати могат да бъдат доста „шейки“. Вкратце XZ3 може и да няма най-добрата смарфон камера за 2018 година, но въпросната все пак може да улови убийствени кадри при всякакъв тип условия. Фактът, че Moto G7 Plus предлага по-добри резултати при автоматичните режими на светло и тъмно, означава единствено едри палци горе за инженерите на Motorola.

Софтуер

Практически чист Android 9 Pie е част от телефона от ден първи и въпреки че липсва поддръжка на някои специфични функционалности, характерни за Pixel продуктите (например контролът посредством жестове е ограничен), OS-ът се държи адски адекватно. Дебютиралият директно с Pie XZ3 например отново не поддържа контролиране посредством жестове. ОК, липсата на флагмански процесор в някои ситуации затормозява работата на устройството и анимациите и пъргавостта изглеждат една идея „по-среден клас“, отколкото XZ3, но предвид факта, че предлага 4 гигабайта рам памет (същото количество като при използвания преди това от мен флагман XZ3 и дори Pixel 3), движението през различни менюта и зареждането на повечето приложения се случва адски скоростно. Тоест и при директна работа със софтуера на смартфона смятам, че повечето крайни потребители ще останат доволни. Трябва да уточня, че в случая говорим за стандартен браузинг, Youtube, Instagram и подобни приложения. За съжаление при по-новите и изискващи игри G7 кляка осезаемо спрямо XZ3 (който съдържа Snapdragon 845). Например популярно заглавие като PUBG трябва да се играе на ниски графични настройки, срещу високи при флагманите от 2018 година. Повече от 80% от гейм софтуера в PlayStore обаче ще може да бъде възпроизвеждан по адски адекватен начин на G7 Plus.

Хардуер

Snapdragon 636 не е лош чипсет, но все пак изостава от миналогодишния Snapdragon 845. Ядрата са му по-бавни, същото се отнася и за преноса на данни – 7.45 GB/s срещу 29.9 GB/s при 845. И рамта е по-бавна спрямо тази на флагманите от 2018 година, въпреки че чисто количествено, както споменах по-горе, се доближава до някои от тях. Мястото за съхранение на данни в телефона е 64 гигабайта – толкова, колкото предлага и Xperia XZ3. За щастие Motorola предоставят възможност въпросната да се ъпгрейдне значително посредством слота за microSD карти – едър палец горе. Въпреки че на хартия и в някои конкретни ситуации Moto G7 Plus изпитва трудности да се съревновава с флагманите от 2018 година, чудесната оптимизация на OS-а и доволното количество рам памет издигат цялостното преживяване с телефона на адски високо ниво. Честно казано, не мога дори да се сетя в месеца, в който използвам Moto G7 Plus, да съм имал зверски лагове, забивания и нужда от рестартиране.

Батерията не е голяма (3000 mAh), но скоростта на зареждане гони тази на светлината. Поне съпоставенa с тази, с която се зарежда Xperia XZ3 със зарядното, с което се продава моделът в България. Така де, споменатото в този текст не е измишльотина. Трябва да предупредя обаче, че телефонът се стопля доста при бързото зареждане.

Финал

ОК, Moto G7 Plus в крайна сметка трудно може да мине за флагмански смартфон. Дори за такъв, появил се през втората половина на предходната година. Той обаче опредено ще промени представите за това, какво могат да очакват потребителите от телефон от среден клас. Технологията при въпросните модели се развива с темпове, които дават не едно и две предимства (освен финансовото) на G7 Plus при борбата за достъп до джобовете на крайните потребители. И като си говорим за финикийски знаци, цената на Moto G7 Plus в момента е 549 лева, без да се налага минаването през оператор. Xperia XZ3 от друга страна все още се продава на цена между 1200 и 1369 лева. Колкото и да съм привързан към XZ3, не съм сигурен, че разликата между флагмана от 2018 година и тук представения модел е 500+ лева.

Признавам, че последните два месеца имах не един и два разговора с мои приятели от двата пола, които преди години бяха или фенове на iPhone или пазаруваха предимно Android модели от висок клас. Оказа се, че мнозинството от тях в момента използват Android телефони от среден клас, защото не се е наложило да изпразнят джобовете си до крайност при закупуването им, като същевременно за техните нужди са получили адекватни камера, дисплей и цялостно преживяване със съответния модел смартфон. С други думи Moto G7 Plus в началото на 2019 година не е флагман в най-чистия смисъл на думата, но може да бъде такъв за вас самите на база какво търсите и искате от един смартфон. Без да се налага да прекроявате семейния бюджет за година напред.

5 полезни продукта за всеки мобилен потребител