Един ден на семинара Social Me Workshop 4

Десетина часа в компанията на хора, които знаят най-много за успеха в социалните мрежи, и не пазят опита само за себе си

Започвам с чистата информация – на 1 юли се проведе четвъртият поред семинар Social Me Workshop. Този път изданието му бе посветено на тайните на Facebook – една от най-успешните социални мрежи в света (и конкретно в България – най-популярната с близо 2 милиона българи в нея). Мястото на събитието бе зала „София” в столичния бизнес център Интерпред. Програмата предвиждаше старт на регистрацията в 8:30 сутринта и начало на презентациите в 9:30. Краят бе насрочен за малко преди 18 ч. Всичко започна по план, но приключи по-късно от очакваното (към 19:10 ч.) заради разпаления дискусионен панел. Няма да се впускам в детайлна информация за участниците – можете да я откриете на този адрес. Ще спомена само, че всеки от презентиращите и от дискусионния панел има богат опит със социалните мрежи и успешното онлайн присъствие. Ще ви спестя и преразказа на показаното на екрана – организаторите обещаха да качат всички презентации на slides.bg. Най-интересните и полезни съвети пък публикувах през профила на HiComm в Twitter – моите и чуждите туитове по темата ще откриете през хаштага #socialme4.

Оттук пристъпвам към впечатленията, които са толкова много, че ми е трудно да реша как да започна. Затова нека обърна внимание първо на:

Организацията

„Хубава работа, ама българска,” не е нещо, което можете да чуете за Social Me Workshop #4. Организацията на събитието беше на високо ниво. Е, предполагам, че все ще се намери кой да се оплаче за нещо (например за процеса на фактуриране или за начина, по който обикаляха микрофоните на дискусионния панел), но аз лично бях приятно изненадана. Пред вратата на залата нямаше тълпа, всеки културно си вземаше табелката с името и бяха предоставени слушалки за симултантен превод, тъй като част от семинара се водеше на английски. Като цяло програмата се спазваше, едва следобед се появи забавяне, а дискусионният панел продължи повече от планираното. Кафе паузите и обядът протекоха по разписание, имаше осигурени храни и напитки. Имаше и безплатен Wi-Fi достъп.

Единственият минус беше, че никой не се беше сетил да осигури разклонители за ограничения брой контакти в залата. Така до първата пауза част от лаптопите и мобилните устройства останаха изключени.

Съответно и аз се забавих с първите туитове от събитието, тъй като преносимият ми компютър дремеше в раницата поради липса на ток. Но трябва да се отбележи, че организаторите бяха отзивчиви и успяха да осигурят така ценните разклонители още през първата кафе пауза.

Ще отбележа и още един проблем, който обаче бе от чисто дизайнерско естество. Дали поради условията в залата, или по друга причина – в част от презентациите имаше текстове и изображения, които не се виждаха добре. Контрастът и яркостта ги правеха трудни за четене или различаване, дори за седящите на третия ред. Вероятно на екрана на компютъра, когато се свалят от slides.bg, това няма да е проблем.

Програмата

Четирима лектори и пет презентации занимаваха посетителите от ранното утро до късния следобед. Ири Вовес, Ален Попович, Евгени Йорданов и Иво Илиев се постараха да предадат собствения си опит в областта на успешните практики в социалните мрежи и SEO (оптимизация за търсачки). Освен очакваните общи приказки презентациите изобилстваха от конкретни и ценни съвети. Като се започне от лайтмотива „Engage” (че трябва да се взаимодейства с феновете) и задължителната оценка на потенциалните фенове и постигнатите резултати на Вовес и се стигне до т.нар. „красиви URL адреси” на Евгени Йорданов и до Open Graph Protocol на Иво Илиев. Сред най-често повтаряните сентенции бе, че

комуникацията е задължителна и че е много по-добре да общуваш с феновете/последователите си дори при критика и негативизъм от тяхна страна, отколкото да си криеш главата в пясъка като щраус и да триеш постове или да пазиш целомъдрено мълчание.

И, разбира се, едва ли е останал някой в зала „София”, който да не е разбрал, че игрите с активното участие на Like бутона вече са забранени и водят до триене на профили и страници във Facebook. 

Програмата и изговореното в рамките на семинара покри огромно количество информация. Имаше статистически данни (знаете ли, че България е на 54-то място в света по използване на Facebook и че в световен план най-голямата част от аудиторията на социалната мрежа е между 18 и 44 години), съвети за развитие на успешна маркетингова кампания, практически SEO насоки (или никаква оптимизация не може да те спаси, ако не предлагаш ценно съдържание), любопитни факти

(„Всички обичат да гледат снимки на момичета!” и „Жените масово гледат снимки на бившите приятелки на гаджетата си”)

и дори забавни клипчета (например Хюго Бейкър на Ири Вовес, Шпиглер на Ален Попович и идеите за перфектната профилна снимка на Иво Илиев).

Денят завърши с дълъг дискусионен панел, като участниците в него се опитаха да отговорят на всички въпроси в залата. Дали имаше много питания заради наградата от бутилка вино за всеки престрашил се, или просто посетителите бяха любопитни... Разбира се, дискусията стартира със задължителното неловко мълчание, докато някой събере кураж да вземе микрофона. След като първият повлече крак, започна лавина от въпроси за Facebook, Twitter и Google+.

Дискусионният панел отговори на въпрос за онлайн рекламния бюджет на узбекистански душащи джапанки и на такъв за бъдещето на социалната мрежа на Цукерберг, за това как се справя България в Twitter и дали MySpace има шанс да оцелее, дали е по-добре да наемеш външна фирма или да назначиш човек в екипа, който да се грижи за онлайн присъствието ти...

Бяха раздадени доста бутилки вино от спонсора на Social Me Workshop #4 и два телефона за най-интересните питания.

Водещите

Ири Вовес започна с „Добро утро!” на почти чист български, Ален Попович – с доста въздействащо видео за социалните мрежи под звуците на музика, която май беше от саундтрака на „Матрицата”. Евгени Йорданов стартира, като заяви, че ще залее публиката с англицизми (толкова за привържениците на чистотата на българския език), а Иво Илиев повиши настроението със забавно видео за перфектната профилна снимка (в кръга на шегата тя е състояние някъде между чаша оцет и аромата на панирано пилешко бутче). Всеки от презентиращите си имаше собствен стил на представяне. Докато Ири Вовес бе делови и успя да промотира продуктите на компанията си Social Bakers, Ален Попович продължи в духа на агресивния си видео старт и роди понятието „клавиатурни нинджи”. Евгени Йорданов разсмиваше залата, но не пропусна да бъде и сериозен, а Иво Илиев води изключително богата на мултимедия презентация, пълна с нова информация.

Мнозина вероятно биха казали, че неговото представяне бе най-силното и най-стегнатото и пълно с практическа информация. Истината е, че всеки от четворката на Social Me Workshop 4 беше твърде различен от останалите, за да има място за такава оценка. И всеки сподели по нещо, което си струваше да се отрази в Twitter.

Общото впечатление и няколко финални думи

Вероятно ви се е случвало – отивате на събитие, където буквално ви бомбардират с информация. Всичко е адски интересно – е, има и скучни моменти, но като цяло кипите от ентусиазъм и ви се струва, че главата ви е пълна с нови идеи. Знаете, че помните почти всяка дума от чутото и всеки образ от видяното. Обикновено е така до следващия ден. Днес си спомням изключително ясно само няколко неща. Повечето от тях ги видяхте описани в очерка за събитието, на други ще се натъкнете в Twitter. Най-важното обаче е, че в социалните мрежи комуникацията е емоционална и че успехът не зависи от броя фенове.

Всичко е въпрос на стабилна връзка и взаимодействие с другите онлайн, на доверие и позитивна настройка, ако щете.

И това ми остана от Social Me #4 (заедно с всички записки в тефтера и чисто техническите познания) – позитивната настройка и желанието да общувам онлайн при всичките му рискове и предизвикателства.