Локалното затопляне и екологичните методи за отопление

Не разчитайте, поне в скоро време на глобалното затопляне да превърне климата тук в средиземноморски. И дори глобалното затопляне да се окаже грешка в симулационните модели на недоспали учени, важното е, че стремежът да избегнем промяната в климата допринесе за разработката и въвеждането на практични, ефективни и най-важното – екологично чисти начини за постигане на локално затопляне, уют и комфорт в студените зимни месеци.

Текст: Делян Донев

За Ал Гор

Не искам да кажа, че не му вярвам на Ал Гор, но прогнозите му нещо не се сбъдват. Или добре, да кажем, че не се сбъдват точно както беше предсказал.

Без да влизам в полемика за климата на световно ниво, ви съветвам най-приятелски да не разчитате, поне в скоро време на глобалното затопляне да превърне климата тук в средиземноморски. И дори глобалното затопляне да се окаже грешка в симулационните модели на недоспали учени, важното е, че стремежът да избегнем промяната в климата допринесе за разработката и въвеждането на практични, ефективни и най-важното – екологично чисти начини за отопление през студените месеци.

Пелетите

През последните няколко години отоплението на пелети започна да придобива популярност не само в САЩ и Европа, но също така и в България. Но какво точно е „пелета“. Това е раздробена и след това пресована и изсушена частица биомаса. Обикновено пелетите се произвеждат от отпадъчните продукти на дървопреработката – необработени парчета дървесина, стърготини, дървен прах, но на практика може да се използва всякаква непотребна биомаса. Подложени на високо налягане и висока температура, те отделят влагата в тях, а наличният в тях лигнин служи като „лепило“ между частиците и не позволява пелетата да се рони и разрушава.

Пелетите са логическо продължение на класическото отопление „на дърва“, но доста по интелигентно, чисто и удобно.

На първо място е качеството на изгаряне. На практика получавате двойно повече топлина, отколкото при изгаряне на обикновените дърва за огрев, което прави отоплението на пелети доста ефективно.

На второ място е изключително ниското пепелосъдържание. Това, от една страна, опростява експлоатацията на котлите, работещи на пелети, от друга, позволява пелетите да се използват удачно за изгаряне в камини със стъклен отвор. Не се отделят сажди, които да полепват по стъклото, горенето е „чисто“, спокойно, равномерно, като създава много приятен уют в дома.

Котлите, работещи на пелети, са изцяло автоматизирани. С други думи от вас се изисква просто да поръчате да се напълни бункерът с пелети. Това е. Оттам насетне вече не е ваша работа. Котелът сам решава какво количество биомаса е необходимо да бъде изгорена, подаването на пелетите към горивната камера е напълно автоматично (обикновено чрез „шнек“ ) и се изменя динамично в зависимост от параметрите на микроклимата в сградата. Управлението е изцяло електронно и учудващо прецизно, още повече, че става въпрос за биомаса.
Предимствата на пелетите не спират дотук. Изсушената биомаса е удобна за съхранение и транспорт (особено в сравнение в класическите въглища и дърва за огрев), не е самовъзпламенима и опасна, подобно на природния газ от газоснабдителна мрежа или пропан-бутана, съхраняван в газови бутилки. Отделно пелетите не изискват наблюдение, не гният и не отделят миризми.

И най-накрая – пелетите са може би единственото органично гориво, на което се гледа с добро око от еколози и природозащитници. Процесът е чист, изгарянето е качествено, а отделените вредни емисии са учудващо ниски. И пак да напомним – за производството на пелетите не се секат дървета, а се използва изцяло отпадъчна дървесина от дървопреработвателни и мебелни предприятия.

Отоплението на пелети има два основни недостатъка – първоначалната инвестиция и цена на пелетите. Цената на един напълно автоматизиран котел е солидна и срокът за откупуване е минимум 10 години. Самите пелети са доста евтини, но трябва да бъдат закупувани предвидливо на тон, като е добре да се запасите предварително през летния сезон, преди търсенето да е нараснало значително. Отделно имайте предвид, че за разлика от дървата и въглищата за огрев снабдителската мрежа за пелети все още не е достатъчно добре развита и доставката им до отдалечени места (вили, хотели) може да ги оскъпи значително.

„Синя топлина“

Германците разбрали, че безвъзвратно са загубили войната, когато в Берлин било спряно газоподаването и топлата вода. В България в днешно време преминаването към газ за отопление и подгряване на вода за битови нужди все още се смята за революционна новост и дори се рекламира за уникално по рода си събитие. Отделно темповете, с които страната ни се газифицира, са, меко казано, неудовлетворителни, особено по отношение на големите градове. Но това е друга и дълга тема. Важното е, че газифицирането се случва и много домакинства преминават към газово отопление. Ако вашият град или квартал се газифицира и има прокарана газоснабдителна мрежа, си струва да обмислите инсталирането на котле, което да се грижи за отоплението у дома, както и за осигуряването на топла вода за битови нужди.

Отоплението на газ е едно от най-чистите, като е изпреварвано само от отоплението на електрическа енергия.

Хубавото е, че инсталирането и техническата поддръжка на газови котли на природен газ в битови условия е много добре отработено и усвоено като методика от родните фирми. Може да газифицирате жилището си буквално за няколко дни. Първоначалната инвестиция е поносима, срокът за откупуване е кратък, а разходите са по ниски от тези при отопление изцяло на електричество или парно. Изгарянето на природен газ е изцяло автоматизирано, отделно не се отделят сажди и пепел, може да се използва вторичната топлина на кондензация при някои от котлите, при което КПД се повишава, макар и чисто спекулативно „над 100%“, а вредните емисии са по-ниски в сравнение с останалите видове органични горива.

Негативите обаче също не са малко. Необходимо е „жълтата тръба“ да минава близо до вашия дом, изисква се особено внимание при експлоатацията на съоръженията, както и са необходими ежегодни проверки от експерти на фирмата газоснабдител и инспектори от държавните органи за надзор. Продължава »

„Безплатна“ енергия?

ВЕИ. Сигурно сте чували това съкращение, идва от съкращението от „възобновяеми енергийни източници“. Те са навсякъде около нас – вятър, вода, почва, слънце, геотермални извори. Навсякъде около нас е пълно с топлина и енергия. За жалост през зимните месеци много малка част от тази енергия може да бъде усвоена качествено и използвана по предназначение. Така атрактивните слънчеви колектори могат да работят с ограничен капацитет през есента и зимата, като се използват единствено като спомагателни съоръжения към наличен котел (на газ, нафта или пелети).

Геотермалните извори са благодат, но само там, където ги има. Те обикновено отдавна са известни, каптирани са, а около тях са изградени лечебни центрове, хотели и басейни за балнеолечение. Немалко почивни станции в България се отопляват ефективно, като разчитат на извиращата минерална вода като енергиен източник.

Любопитна подробност: Количеството енергия, която Слънцето така щедро подарява на Земята, е неизмеримо. Според Уикипедия годишно атмосферата, океаните и почвата поглъщат над 3,850,000 ексаджаула енергия, или това е 3,850,000 х 1018 джаула. За сравнение енергопотреблението достига 539 EJ, а електропроизводството 67 ексаджау­ла. Отделно енергията, която достига до повърхността на Земята, за половин година надвишава тази, която може да се произведе от едновременното използване на всички налични невъзобновяеми енергийни източници, налични на земята (въглища, нефт, уран, природен газ).

Термопомпите – енергията на бъдещето

Термопомпите са най-изисканият, чист и елегантен начин за извличане на топлина (съответно и хлад!) директно от... околната среда. Няма изгаряне на гориво (газ, въглища, биомаса), няма отделяне на вредни емисии. Липсват котли, комини, бункери с гориво, не е нужно да се прокарват тръби, няма газ под налягане, няма строги наредби, инспектори, опасност изтичане на газ, пожар или взрив.

Най-популярният пример за термопомпа е домашният климатик или хладилникът, или иначе казано, това са сплит системи „въздух-въздух“, при които топлината се извлича и предава от една въздушна среда в друга, като се използва хладилен агент (фреон). При изпарението си той отнема топлина от обкръжаващата среда, а при втечняването си – я отдава. Тъй като фреонът се изпарява при доста ниски температури, това позволява да „откраднем“ топлина дори когато навън е вече есен или зима.

Но същият принцип може да се приложи за успешно за подгряването не само въздух, но и директно на вода. Така, вместо да се вдухва топлина/хлад (както е при обикновените климатици), се подгрява вода, която може да се използва за отопление (чрез радиатори или подови серпентини) и битови нужди – миене, къпане, а защо не и затопляне на малък басейн.

Основният коз на термопомпите е, че енергията, която влагаме (за задвижване на компресора, който да втечни обратно хладилния агент, както вентилаторите, които да разсеят отделената топлина), е много по-малка от тази, която извличаме от околната среда. Съотношението между вложена/получена енергия определя т.нар. коефициент на ефективност при термопомпите, или COP, като при някои от най-съвременните решения този коефициент достига до впечатляващите 4.5!

С други думи – на всеки вложен киловат електроенергия получавате 4.5 kW топлина/хлад! Това прави термопомпите изключително атрактивни по отношение цената на произведената енергия, като на практика превъзхождат всички останали източници на топлина – пелети, природен газ, нафта и дърва.
Първо, топлината може да се извлича не само от въздуха, но и от... почвата и подпочвените води. Използването на почвата като източник на топлина/хлад е по-сложно и скъпо, но за сметка на това значително по-надеждно – почвата е топлинно инертна, температурата на подпочвената вода се изменя в доста тесни граници, което гарантира стабилен и постоянен режим на извличане на топлина.

Също така термопомпите могат да се използват както за генериране на топлина през зимата, така и за охлаждане през лятото. Според ситуацията. Това е особено силен коз за къщи, вили и офиси, които ще бъдат обитавани целогодишно и не е необходимо да инвестирате допълнително средства за класически климатици, които да се грижат за комфорта в помещенията през топлите месеци.
Съвременните термопомпи „въздух-вода“ могат да работят ефективно при доста ниски външни температури. Инсталирането на подгреватели елиминира опасността от заледяване на външното тяло, а в комбинация с новото поколение хладилни агенти водата в сградата може да се под­грее до 55 ºС, нищо че навън е -20 ºС.

И най-хубавото на термопомпите е, че не се изисква да се закупува, доставя и складира гориво, което с времето променя своите качества. Отделно поддръжката на една термопомпа е неимоверно улеснена – липсва изхвърляне на сгур и пепел, не се налага чистене и премахване на сажди.

Недостатъците на термопомпените системи са два. На първо място – цената. Наистина е доста солидна и срокът за откупуване на съоръжението в зависимост от конкретната ситуация варира между 10 и 15 години.

Вторият недостатък, доколкото може да се нарече такъв, е необходимостта от наличие на електрическо захранване. Ако става въпрос за къща или офис в центъра или покрайнините на населено място, това, разбира се, не представлява проблем. Но за сезонно обитаеми вили „далеч от цивилизацията“ термопомпите не са особено практично решение, тъй като без ток те просто не могат да работят.