“Междузвездни войни: Силата се пробужда” е точно това, което трябва

Да гледаш "Междузвездни войни: Силата се пробужда” два дни преди огромна част от феновете на Сагата е както невероятна радост, така и сериозна отговорност. Чувството е просто страхотно - ранна журналистическа прожекция, приятна атмосфера и филм, който нямаш търпение да изживееш. Отговорност - трябва да си внимателен в разказа (ревюто) си, за да не издадеш важните детайли. И аз съм именно такъв - ще ви разкажа за "Междузвездни войни: Силата се пробужда” без спойлери. Защото трябва да го изжвеете пълноценно...

При обявяването на Епизод VII подходих с огромна доза скептицизъм, породена от приятната, но ужасна по много специфичен начин нова трилогия и лошия опит с други връщания към стари франчайзи. В следващите месеци обаче мнението ми бавно се променяше, като причината беше най-вече подходът, който беше демонстриран спрямо филма. Най-важни за това се оказаха режисьорът Джей Джей Ейбрамс и сценаристът Лоурънс Касдан. Първият вече доказа, че е способен да пресъздаде любими истории със Star Trek, докато Касдан е отговорен за най-доброто, което сме виждали в Сагата - Епизод V и Епизод VI. Затова и маркетинговата кампания около “Силата се пробужда”, която залагаше на равни дози мистерия и носталгия, не ме подразни, а дори напротив - накара ме да съм още по-нетърпелив.

За да разгледаме “Силата се пробужда”, няма как да не се върнем към предшествениците му. Причината е, че новият филм всъщност е най-добрата демонстрация на позитивните качества на оригиналната трилогия, която показва наяве всички слабости на по-новите филми. На пръв поглед “Междузвездни войни” е история за една далечна галактика, пълна с чудеса и магьосници, но истината е, че Сагата е нещо много различно. В корените си оригиналната трилогия залага на усещането за копнеж, онази вяра, че някъде там те очаква приключение, нещо по-добро, по-различно, което дори не осъзнаваш, че търсиш. Точно това усещане днес ни е по-познато от всякога. Състоянието на преуморения от стандартизирания си живот човек, който мечтае да се откъсне, надявайки се да направи нещо по-добро за себе си или света.

Именно този познат копнеж е движещата сила в Епизод VII, но за щастие не по дразнещия начин, от който се страхуваме. Тук налице е надеждата, че най-доброто предстои, която създава топлите чувства, които милиони хора по света таят към Сагата.

Най-същественото в оригиналната трилогия обаче е, че тя е забавна. Това са три филма, в които познати кино похвати са поставени в нова среда, която сама по себе си дава свежест. В оригиналната трилогия се срещат елементи и герои, типични за научнофантастичните сериали от 60-те, класическите уестърни и романтиката на Куросава, които всъщност са били вдъхновението на Джордж Лукас. Незнайно защо тези неща отсъстват от новата трилогия, която сякаш е базирана на желанието да се спечели детската публика. Въпреки това в тези филми има опит за заплитане и разплитане на досадно опростени политически интриги и откровено лоша актьорска игра, които са синтезирани в най-скучната възможно кулминация с предизвестен край.

Още по-новата трилогия, както вероятно ще я наричаме след години, започва като реверанс към филмите отпреди 30 години. Ако Лукас е бил фен на Куросава и уестърните, то Епизод VII показва, че Ейбрамс е фен на Лукас и оригиналната трилогия. “Силата се пробужда” успява да преплете много премерена носталгия с удовлетворен копнеж за приключение и усещането, че става дума за нещо ново, макар и много познато. Роля в това има премереният сценарий на Касдан, музиката на Джон Уилямс, която създава уютна и позната обстановка, както и чудесните изпълнения на всички актьори. В контекста на носталгията се отличават включванията на познатите ни любимци C-3PO, R2-D2, Хан Соло и Лея. Много повече пространство обаче е оставено на новите звезди Джон Бойега (Фин) и Дейзи Ридли (Рей), които показват впечатляваща химия и съумяват да създадат отличаваща се динамика в отношенията си.

Ако има нещо, по което Ейбрамс се отличава много силно, то това е неоспроимото му умение да постави основите на една история. В “Силата се пробужда” той успява да задоволи любопитството за това, какво се е случило в 30-те години от Епизод VI до сега, по начин, който да не изолира хората, които не са гледали предишните филми. Това се отнася както за историята на Галактиката, така и за героите, били те стари или нови. Благодарение на това всеки по-важен персонаж получава своето време, в което да блесне, макар понякога този подход да слага изкуствени спирачки на историята.

Един от многото минуси на новата трилогия бяха и неубедителните визуални ефекти, които разчитаха изцяло на CGI технологиите. В Епизод VII Ейбрамс залага много повече на практическите ефекти, което обаче не означава, че екипът му е изхвърлил компютрите, дори напротив. Тук двата свята работят в почти перфектен синхрон, който е поредната причина “Силата се пробужда” да носи едновременно носталгичното чувство на старите филми и свежата сила на нещо съвършено ново.

Всъщност всеки аспект от “Междузвездни войни: Силата се пробужда” носи тези смесени, но позитивни чувства. Битката между носталгията, копнежа и всичко ново е видима още от трейлърите, но по-важното е, че филмът успява да донесе нужния баланс. Всичко е познато, но различно, което реално е и търсената цел. Затова и ако се чудите дали “Силата се пробужда” е достойно продължение на “Междузвездни войни”, е по-добре да спрете, защото отговорът е повече от позитивен.