10 двойници на планетите от Star Wars вселената

Без значение дали сагата „Междузвездни войни“ ви харесва или не, е факт, че тя има неизмерим културен ефект през последните десетилетия. Родила множество култови реплики, образи и създала истинска революция в научнофантастичния жанр, поредицата завинаги ще остане в историята на киното като класика.

Задавали ли сте си понякога въпроса, как така Джордж Лукас е измислил всички тези герои и красиви планети? За много от героите вече наскоро писахме доста интересни факти, но за планетите може би ще се изненадате (а може би не?), че те по всяка вероятност имат своите двойници в една „не толкова отдалечена галактика“ – а именно нашата.

Планетите и луните, за които ще прочетете след малко, се появяват в някои от 6-те досега показани епизоди на Star Wars и всички те са създадени от фантазията на Лукас, макар и дообработени след това от дизайнери. Имайки предвид обаче колко звезди и планети има само в нашата галактика и как с всяка изминала година броят на откритите езкопланети нараства, можем да бъдем почти сигурни, че двойниците на легендарните планети от „Междузвездни войни“ съществуват там някъде… горе.

Kepler-47c – домът на младия Люк и небето с двойните залези

Може би една от най-вдъхновяващите сцени от Епизод IV – Нова надежда е моментът със залеза на двете слънца над Татуин, родната планета на Люк Скайоукър. В комбинация с великата музика на Джон Уилямс тя носи неповторима емоция на феновете.

Разбира се, добре е да знаете, че двойните звездни системи не са чак такава рядкост дори в нашата галактика. През 2012 година астрономи откриват Kepler 47c – екзопланета, намираща се на около 5000 светлинни години от тук и в „златната зона“ на живота (не толкова далеч и не толкова наблизо до слънцата си). Да, „слънцата“, защото тя обикаля около система от две звезди и притежава заради това доста сложна орбита, която със сигурност и позволява от повърхността й да се наблюдават същите залези като на Татуин.

 

Е, не бива да се радваме чак толкова, че да приготвяме лазерните мечове и речника с думи от езика на джавасите. Макар и да се намира на подходящото разстояние от звездите си, Kepler 47c всъщност е мъртъв газов гигант. Като това не изключва възможността около него да обикалят поне няколко пустинни луни, от чиято твърда повърхност спокойно да наблюдавате залезите.

Енцелад – близнакът на ледената планета Хот

Великата битка на ледената планета Хот е един от моментите, който според феновете утвърждава Епизод V – Империята отвръща на удара, като най-великия и добър Star Wars филм от поредицата. Покритата с ледове и сняг планета на тонтоните (онези двукраки издръжливи същества, които яздят Хан Соло и Люк) не само има своя двойник, но той е и съвсем наблизо до нас. Ледената луна на Сатурн – Енцелад, притежава сериозна вулканична активност около южния си полюс, което ще рече, че периодично бълва потоци от лава, вода и пепел. Студените условия, в които се намира Енцелад, обаче означават, че всичката изхвърлена от вулканите вода се превръща на повърхността във вид на… сняг. Който няма от какво да се разтопи и се натрупва постоянно, макар и с нищожни количества от 0,0001 см на година.

 

На места обаче снеговалежите на Енцелад могат да натрупат спокойно преспи и до 100 метра! Заради ниската гравитация на луната обаче снежните частици, които се образуват, са изключително фини (само няколко микрона големина), което ги прави по-фини от прашинките талк или пудра. Така че, ако Империята реши да разположи няколко големи канонерки на повърхността на Сатурновата луна, то разхождайки се из нея, тя гарантирано ще затъне за миг в някоя гигантска преспа фин снежец.

Европа – по-малката и млада планета Майджито

Замръзналата планета Майджито е гроб на учителя джедай Ки-Ади-Мунди, който е предаден от собствените си клонинги щурмоваци и загива застрелян от тях. Може би ще е трудно да си спомните тази кратка сцена от Епизод III – защото тя е пълна с моменти на избиване на джедаи на различни места.
Планетата Майджито представлява студена празна пустиня с ледена повърхност, резултат от затихналата от много години тектонична активност. Затова четвъртата по големина луна на Юпитер – Европа, до голяма степен може да се причисли като двойник на Майджито.

 

Въпреки че е луна, а не планета, тя притежава равна, почти без никакви кратери повърхност и дебела ледена кора. Но тъй като е по-млада от Майджито, на нея все още има геологична активност. Едно от основните „правила“ в геологията гласи, че колкото повече една планетарна повърхност е по-гладка и без кратери, толкова по-млада и активна би трябвало да бъде, защото евентуалните кратери се запълват и изравняват от лавата и тектоничната активност.

Когато някой ден Европа се охлади напълно и всичко на нея замре, ледът върху нея ще остане неподвижен за вечни времена и така ще се създаде пълен близнак на планетата Майджито – в нашата собствена Слънчева система.

Kepler-86c – бъдещият дом на Облачния град

Няма как да не сте били впечатлени от великолепието на плаващия над отровните облаци на планетата Беспин град, наречен Облачния град. Той се намира в чистия и наситен с кислород въздух, нагоре и надалеч от отровната повърхност на планетата си.

Във Вселената има милиарди газови гиганти, но принципно е рядкост за тези огромни планети да се намират в обитаемата зона около своите звезди. Kepler-86c е едно от тези изключения. Този гигант се намира в зона, която е достатъчно далеч, за да не се изпари и овъгли, както и достатъчно близо, за да не замръзва в буца лед.

 

Ясно е, че огромен обитаем висящ град не е естествено явление и за да се появи, е наложително хората да колонизират една такава планета. А за Kepler-86c това нещо вероятно някой ден ще е възможно. Първо, както вече стана ясно, тя се намира точно в идеалната зона за живот и хората няма да измръзнат или да изгорят от жега. Второ… гъстите, наситени с всякакви вещества и вода облаци могат евентуално да приютят цианобактерии. И тъй като тези микроорганизми си набавят енергия чрез фотосинтеза, отпадъчен продукт от нея е, разбира се – кислород!

След много години, когато хората вече ще имат технологиите, нужни за достигането на отдалечената на повече от 1200 светлинни години от нас планета, е почти сигурно, че те ще са способни да извършат подобно нещо. Да обогатят атмосферата на планетата с достатъчно кислород, както и да създадат подобен висящ над облаците град. Единствено се надяваме, че хората в онези далечни бъдещи времена ще имат достатъчно воля и сила да устояват на изкушенията на Тъмната страна.

Марс – двойникът на Геонозис

Битката за Геонозис е една от грандиозните сцени от Епизод II – Клонираните атакуват. Тя се случва точно на тази червена пустинна планета. И ако името на планетата ви е почти непознато, то ще се подсетите за нея, като си спомните за летящите, подобни на големи водни кончета същества, хвърлили на арената Оби-Уан, Анакин и Падме, за да умрат на нея в битката срещу гигантския звяр-носорог, гущера-котка и огромната богомолка.

Геонозис точно като Марс има своя Гранд Каньон – огромни падини и скали, покрити с корита на пресъхнали реки, оставили в наследство мъртва пустиня и пясък. Точно картината, която можем да наблюдаваме и на близката до нас Червена планета.

 

С диаметър 12 000 километра планетата Геонозис е почти два пъти по-голяма от Марс и на практика е близка по размер на Земята. Въпреки това фантазията на Лукас я е превърнала в голям двойник на Марс. И двете планети имат наличие на вода (Марс около 2%, а Геонозис около 5%), покрити са изцяло с пясък, а повърхността им е прорязана от изсъхнали отдавна реки. И двете планети са наричани Червената планета, така че със сигурност можем да твърдим, че тази от вселената Star Wars определено е двойник на реалната планета от Слънчевата система.

Земята – Олдерон 2.0

Домът на красивата принцеса Лея е мирната планета Олдерон. Тя се вижда на големия екран само за няколко мига, преди да бъде изпарена и унищожена на парченца от знаменитата „Звезда на смъртта“. Планетата изглежда досущ като Земята – с множество облаци в атмосферата, плаващи над огромни океани и красиви континенти. Определено Олдерон е планетата, която на пръв поглед най-много се доближава до Земята.

Въпреки че не е признал официално, е доста вероятно Джордж Лукас умишлено да е създал Олдерон в този вид, за да подчертае максимално приликите й със Земята. Затова няма защо да се чудите, когато разберете подробните и характеристики. Тя има период на ротация (денонощие) от 24 часа, орбитален период (година) от 365 дни, планетарен диаметър от 12 500 километра и една единствена луна, обикаляща около нея. Това са напълно съвпадащи данни с тези за Земята.

 

Освен това Олдерон има годна за дишане от хората атмосфера, пълни с живот океани, пищни гори, функциониращо демократично правителство и богато културно наследство. Така че е съвсем ясно, че Земята е най-близката по параметри планета до Олдерон. Затова нека се надяваме, че някоя тиранична империя няма в близко бъдеще да набележи нашата планета за унищожение с един-единствен мощен лъч.

Мимас – Звездата на Смъртта в пълното и величие

Това на снимката не е звездна станция, а е луна! Съвсем реална и въртяща се в нашата Слънчева система. Открита още през 1789 година от Уилям Хершел, тя се нарича Мимас и е спътник на Сатурн – седмия по големина от всичките. Заради наличието на масивния кратер от едната му страна той силно наподобява страховития вид на Звездата на смъртта.

Ето и малко конкретни факти. Оригиналната (първата) Звезда на смъртта от Епизод IV е с диаметър от 160 километра, а нейният наследник Death Star II е вече далеч по-внушителен със своите 900 километра. Мимас е нещо горе-долу по средата – неговият диаметър е 397 километра, така че, ако трябва да го кръщаваме според класификацията на Star Wars, трябва да го наречем Death Star 1.5.

 

Първите фотографии на Мимас се появяват едва когато Вояджър 1 и 2 прелитат близо до Луната през 1980 година. Това ще рече три години СЛЕД като излиза първият оригинален филм Star Wars. Така че този факт прави сходството между двата космически обекта още по-изненадващо. Може би Силата е внушила на Джордж Лукас как трябва да изглежда Звездата на смъртта?

И по още една щастлива случайност характеристиките на кратера Хершел, разположен на повърхността на Мимас, е почти перфектно съвпадащ като съотношение на размерите си спрямо „окото“ на Звездата на смъртта, което фокусира супермощния смъртоносен лазер. Кратерът Хершел е с големина 140 километра, а вдлъбнатината на първата Звезда на смъртта е само 40 километра. Тук има известно разминаване, но ако вземем съотношението на големините (Death Star I е 2.5 пъти по-малка от Мимас) и съпоставяйки ги увеличим, ще се получи така, че „окото“ на унищожителната планета би имало диаметър около 100 км, което започва да се доближава доста до външния вид на Мимас. Доста близо според астрономическите стандарти.

И малко забавни факти. Мимас се намира на далечна дистанция от нас – цели 1.2 милиарда километра, което е по-надалеч от най-далечния обхват на Звездата на смъртта (420 милиона километра) и много по-далеч от оптималната и позиция за изстрел (2 милиона километра). Все пак това се отнася обаче до текущата му позиция, и то… при положение че не се движи.

Само че Звездата на смъртта може да се движи, и то доста бързо. Тя притежава хипердвигатели от клас 4.0, позволяващи й да преминава стотици и хиляди светлинни години само за часове. Това означава, че ако Мимас е Звездата на смъртта, той може да се придвижи от сегашната си позиция до Земята за части от секундата. За да унищожи планета, тя се нуждае от пълен заряд от 2.4x10⁴³ W (един милион пъти повече от енергията, която отделя Слънцето), а времето за зареждане е само няколко минути. Така че, ако реши да ни взривява, ние земляните няма да имаме никакво време да реагираме.

Ендор би могъл да съществува

Гористата луна Ендор е дом на славните дребни еуоки. Много сцени от Епизод VI се развиват именно там. Използвайки брадви, въжета и комични капани, храбрите „мечета“ надвиват мощта на Империята, унищожавайки генериращия силов щит за Звездата на смъртта комплекс.

За жалост съществуването на такава раса от сладки меченца е доста невероятно, още повече такива, които успяват с лекота да надвият тежко въоръжена и напреднала имперска войска. Но затова пък гористата планета, която виждаме на екрана, е доста по-вероятно да съществува.

 

Както вече споменахме, много малко газови гиганти се намират в обитаемата зона около своите звезди. И въпреки че засега около тези екзопланети не са откривани луни, то съдейки по обикалящите около 120 такива (около Сатурн и Юпитер), е съвсем сигурно, че те са там и съществуват. Просто още не сме ги открили.

Някои от най-възможните „газови“ кандидати с обикалящи луни около тях са 47-Ursae Majoris b, HD-28185b, Upsilon Andromedae d и 55-Cancri f. Простете за сложните имена, но такива са астрономическите систематики.

UCF-1.01 – другият Мустафар

Мустафар не е някой герой от Корана, а е мястото (планетата) на последната битка между Оби Уан и Анакин. Със своите безкрайни езера от изригваща лава по цялата повърхност Мустафар донякъде наподобява вулканичната активност на луната на Юпитер – Йо. И двете са близки по размер (Йо е с диаметър 3600 км, а Мустафар – 4200). Все пак Йо е луна, а не планета и затова ще трябва да потърсим някакви други примери за сходство. Разбира се – такива не липсват и примери за това са Kepler-78b, COROT-7b и Alpha Centauri-Bb.

Всички гореспоменати кандидати обаче са далеч по-големи от Мустафар, затова откритата наскоро екзопланета UCF-1.01 се доближава най-много до нея със своите едва два пъти по-големи размери (8400 км). Тази планета се намира само на 2.7 милиона километра от своята звезда (за сравнение Земята се намира на 150 милиона километра от Слънцето). Така че екзопланетата е едно наистина адско местенце, нагрято от нейното слънце до 540 градуса по Целзий и заливано от потоци лава.

Епичната битка на Мустафар включва екип по специални ефекти от 910 човека и цели 70 441 човекочаса работа за създаване на… 49 секунди сцена! След тези смразяващи числа можем да поразмислим дали не е по-лесно да отпътуваме за UCF-1.01, да заснемем за няколко часа сцените там и после просто да обикаляме местните забележителности.

Kepler-22b – двойникът на Камино

Позната още като планетата на бурите, цялата повърхност на Камино е покрита от глобален океан, който е погълнал континентите след страховити климатични промени. Въпреки своя огромен океан животът е надвил стихиите и там живее красива и елегантна раса със страхотни технологични възможности – каминойците. Те живеят на платформи, издигнати над повърхността на водата, далеч от бушуващите вълни. Известни са със своите напреднали технологии за клониране, които са познати от Епизод II – Клонираните атакуват. И макар всички идеи и факти, посочени в епизода, да не са напълно възможни, то съществуването на „водна“ планета може би е напълно реално.

 

До днес има множество открити екзопланети, които вероятно са „водни“. Това са Kepler-62e, GJ-1214b и 55-Cancri Ae. Идеалният кандидат за Камино обаче се нарича Kepler-22b. Макар и да са различни по размер (Kepler-22b е около 33% по-голям от Камино), и двете са покрити с обширни океани и се намират в обитаемата зона около звездите си.

 

За да потвърдим обаче, че двете планети са сестри, ще се нуждаем и от толкова мощен телескоп, който може да види морските платформи на отдалечената на 600 светлинни години от нас планета. Така че явно ще се наложи да почакаме доста, преди подобни телескопи да бъдат създавани, и е доста по-вероятно преди това да се научим да правим клонинги, които без проблем да достигат до тези големи и непреодолими (засега) за хората разстояния.