Битката в YouTube: Създателят срещу Индустрията

Oнлайн видеото еволюира значително от зората на интернет до днес. Огромна роля в този процес изигра YouTube, където има всичко – от домашни видеа с котки, до професионални проекти на огромни корпорации, а платформата е изпълнена от хиляди независими създатели на видео съдържание. Това е и пътят към ерата на ютюбърите – създатели на най-вече хедонистично видео съдържане, които имат милиони последователи от целия свят. Въпреки огромната им популярност те продължават да се сблъскват с изненадващата враждебност на две основни страни – Холивуд и гейминг индустрията. Ябълката на раздора е правната доктрина за Fair Use, или честна употреба.

Автор: Вирджиния Кирова

Честна употреба и други формалности

Fair Use позволява използването на ограничено количество защитен от авторски права материал без позволение от носителя на авторските права и без да му се заплаща, при специфични ситуации, като критика, обучение, в новини или при научно изследване. В случая на ютюбърите говорим за поп културни репортажи, критика на популярни филми или видеоигри, сатира или пародия. Точно както един журналист има правото да цитира секции от чужд материал, за да ги критикува или да ги обясни, така и ютюбърите използват този подход за създаване на оригинално съдържание.

Монетизацията на видеата в YouTube е базирана на броя генерирани гледания, като всяко от тях носи малка сума на създателите. Когато във видеото е използвано защитено съдържание – видео или аудио, YouTube може да прехвърли монетизацията към носителя на авторските права на това съдържание, а не към човека, качил клипа. Проблемът е, че не съществува точна дефиниция колко е твърде много, което води до тлеещ проблем, достигнал своя пик през 2016 г. и оставящ усещането, че големите компании злоупотребяват с предпазните механизми на YouTube, за да цензурират и затварят канали и да присвояват приходите на някои ютюбъри.

Защита на теория

Много клипове биват сваляни от YouTube всеки ден, като част от тях поставят ползвателите на Fair Use правилата в една категория с истинските крадци на съдържание. На теория това не би трябвало да се случва, тъй като има система, която да предотвратява злоупотребите както на потребителите, така и на бизнеса.

Историята на системата започва още от момента, когато Google купи YouTube през 2006 г. Малко след това медийната компания Viacom, собственик на MTV, Nickelodeon и др., заведе дело срещу Google заради съдържание, качвано на платформата за видео споделяне. След години на съдебни дела YouTube успя да се защити, като използва включения в DMCA (Digital Millennium Copyright Act) протокол safe harbor. Вследствие на тази съдебна битка Google създаде система, която да опази компанията от всякаква отговорност при качване на видеоклипове, използващи защитено съдържание, и на теория да предпази създателите на оригинално съдържание. На практика обаче тази система е и ще продължава да бъде използвана за злоупотреби.

Тя функционира на два слоя. Първият е контролиран от автоматизираната система Content ID, която разпознава защитено съдържание в качвания видеоклип и известява официалния притежател на авторските права за него, който след това може да предприеме мерки. Вторият слой е възможността за DMCA иск, който представлява юридически иск от собственика на авторските права срещу нарушителя, който използва защитено съдържание в продукцията си. Системата работи така, че може да ограничи правата и възможностите на съответния канал, както и да отнеме възможността за монетизация на конкретни или всички клипове. В действие е и политиката на YouTube “три удара и си вън“, според която при три активни иска срещу даден канал той може директно да бъде затворен.

Проблемът със системата е, че изглежда исковете и обжалванията се обработват повече от алгоритъм, отколкото от истински, живи хора. Това води до ситуации, в които създатели на съдържание имат нужда от адекватна защита от злоупотребяващ бизнес, който бълва DMCA искове, които остават на преценката на алгоритми. Дори когато даден иск бъде обжалван, обработката му често отнема седмици, дори месеци, в които ютюбъри остават без заплащане или безвъзвратно губят каналите си, без обяснение и комуникация.

Критикът срещу Индустрията

Последната вълна на недоволство от управлението на авторските права в YouTube започна през януари, когато в Channel Awesome – популярен канал за кинокритика – се появява видео­то What the Hell YouTube (Какво по дяволите YouTube). В него Дъглас Уокър, сатиричен кинокритик, познат като Nostalgia Critic, разказва за триседмичната одисея, през която каналът преминава. Причината за нея е DMCA иск от Studio Ghibli срещу видео ревю на филма „Моят съсед Тоторо“.

Nostalgia Critic - почти 10 години сатирична критика

Дъг Уокър, известен повече като Nostalgia Critic, е една от емблематичните фигури на филмовата критика в YouTube. От 2007 г. насам той работи за каналите Channel Awesome и League of Super Critics и към септември 2016 г. е създал 439 епизода от култовото си сатирично шоу за кинокритика

Този тип искове не са нищо ново заNostalgia Critic, свикнал с незачитането на Fair Use правилата от страна на големите филмови студиа, особено когато става дума за кинокритика. Само че в случая DMCA искът не просто ограничава дължината на клиповете на Channel Awesome до 15 минути, а също така и премахва изцяло монетизацията на всички видеа, качени в канала, с което спира източника им на доходи. Това продължава 23 дни, в които екипът на канала не получава нито един написан от човек отговор на възраженията срещу иска, което показва, че официалният метод за това просто не работи.

„Както ние правим пари от YouTube, така YouTube прави пари от нас“, казва Уокър във видеото си. При това положение е очаквано като активен производител на съдържание за платформата да получаваш ефективна поддръжка на услугата и корпорацията да се бори за правата на служителя си. Но нещата просто не седят така.

До днес видеото на Уокър е гледано над 1.5 млн. пъти и стартира вълна от недоволство от последователите на Channel Awesome срещу DMCA системата на YouTube. Освен че демонстрира истинската социална сила на платформата за видео споделяне, видеото създава и проблеми на Дирекцията за защита на авторските права в САЩ. Към нея, само за 4 часа след качването на видеото, постъпват над 55 хил. оплаквания на потребители срещу иска на Studio Ghibli, като резултатът е, че монетизацията на канала е възвърната още на следващия ден. Отново без каквито и да е било обяснения.

В този сблъсък Channel Awesome отбелязва, че самият DMCA не е проблемът, тъй като създателите на оригинално съдържание имат нужда от защита. Проблемът е все по-големият брой атаки и злоупотреби срещу малки и големи ютюбъри, които би трябвало да са защитени от доктрината Fair Use. Макар индивидуалната битка на Channel Awesome и Nostalgia Critic да е спечелена, войната изглежда тепърва започва.

#Youtubeisoverparty, или най-новият фал на YouTube

В края на август популярният ютюбър Фил Дефранко пусна видео, в което споделя, че YouTube спира монетизацията на множество видеа в канала му. Причината, която получава, отново от автоматични имейли, базирани на алгоритми, е съдържание, което е неподходящо за рекламодатели. И при този казус огромна част от проблема е, че не съществуват стриктни и ясно формулирани правила за това, какво е съдържание, неподходящо за рекламодателите. Сред демонетизираните видеа на Дефранко попадат коментари на новини, които наистина не са лицеприятни, но са форма на коментар на актуални събития, което от някои се приема като форма на цензура. Коментарът на YouTube е, че няма промяна в правилата, а просто подобрения на системата за проследяване, което повлиява повече хора. Казусът остава неразрешен и е още един пример за липсата на сигурност и прозрачност в работата на YouTube.

Глас народен

В същия период – началото на 2016 г. - десетки други канали, всеки с около или над милион последователи, стават жертва на DMCA искове, като някои популярни канали директно биват блокирани. Сред най-популярните имена са Your Movies Suck, Cinema Sins, Watch Mojo, I Hate Everything, History Buffs и др. Спецификите са различни, но резултатът е еднакъв, което води до слогана на ситуацията – „Виновни до доказване на противното“.

Един от случаите е особено показателен. След като критикът I Hate Everything публикува видео с негативна критика за филма Cool Cat Saves the Kids, той получава DMCA иск от самия режисьор Дерек Савич. В рамките на месец Савич успява да блокира канала, злоупотребявайки със системата на YouTube, като дори изнудва критика по имейл. В публично видео, описващо ситуацията, I Hate Everything споделя кореспонденцията между двамата и обяснява, че „Савич го прави само защото не е харесал негативното ми ревю на отвратителния му филм. Атаката не е била само срещу мен, а и срещу още четирима ютюбъри, сред които и два канала с малко последователи, за които няма кой да се застъпи“.

Проблемът със системата на YouTube е, че от подателите на DMCA искове не се изискват доказателства за правотата на действията им. По-лошото е, че те не получават наказание за фалшиви или некоректни искове, което прехвърля негативите, финансови и емоционални, изцяло върху нападнатия ютюбър. Още по-лошото е, че създателите на съдържание нямат кой знае какви опции за борба срещу принципа „виновен до доказване на противното“, въпреки че официалната позиция на Google е, че системата е комбинация от алгоритъм и човешка намеса. Истината е, че I Hate Everything и Channel Awesome споделят един и същи проблем – нито един истински човек не им обръща внимание в процеса по обжалване на DMCA иска срещу тях.

„Автоматизираната система за разглеждане на исковете и комуникацията с ютюбърите е изградена по такъв начин, че надали някога някой служител изобщо ще погледне събраните от теб доказателства. Това те кара да се чувстваш доста безпомощен и без каквато и да била стойност“, споделя I Hate Everything. Благодарение на това единственият изход за ютюбърите е да използват последователите си, за да вдигнат достатъчно шум около проблема си, с което да повлияят на YouTube и подателя на DMCA иска.

Въпрос на последователност

Липсата на човешка намеса в системата всъщност изправя създателите и потребителите на YouTube в нелепата ситуация, в която роботи цензурират свободата на словото в интернет. В резултат на това статукво дори най-големите канали вече са крайно предпазливи и се пазят от излишни рискове. Channel Awesome доброволно изтриха всичките си ревюта на филми на Studio Ghibli, въпреки че видеата им би трябвало да са защитени от доктрината Fair Use. Други канали, сред които и League of Super Critics, пък напълно избягват използването на части от филми, като правят сатирични възстановки на моментите, за които говорят. Причината е, че DMCA исковете, придвижвани от алгоритми, са част от ежедневието на създателите на критика в YouTube.

Това води до крайни случаи, в които DMCA иск се изпраща за музика, звучала като фон, докато даден клип е сниман. Във фрапантен случай от 2007 г. Стефания Ленз качва 27-секундно видео, в което бебето й танцува на фона на песен на Prince, срещу което Universal Music Group подава DMCA иск. В отговор EFF – фондация за защита на човешките права в мрежата, завежда дело срещу UMG, по което през 2015 г. Върховният съд на САЩ отсъжда в полза на EFF и Ленз. Съдът се позовава на Fair Use и изтъква, че доктрината трябва да се вземе предвид преди прилагането на DMCA, което обаче продължава да не се случва дори и днес.

Щастлив символ на трагична ситуация

Погледнато от друг ъгъл, поведението на YouTube всъщност не е чак толкова странно. Една от основните цели на компанията е да се дистанцира възможно най-много от опасността да бъде съдена за нарушаване на нечии авторски права, тъй като това може да й коства изключително много. Затова и единствената опция, която създателите на оригинално съдържание за YouTube имат, за да се защитят от огромните корпорации или сърдити режисьори, е да стартират скандали в социалните мрежи и да впрягат огромните си фен бази, с което да си осигурят известна сигурност на приходите. Затова и изразът „хляб и зрелища“ в YouTube може да се перифразира в „зрелища за хляб“ дори когато съдържанието би трябвало да е защитено от Fair Use.

Ироничното в случая на Channel Awesome е, че Studio Ghibli, едно от най-обичаните анимационни студиа в света, блокира клип, насърчаващ зрителите да гледат класиката „Моят съсед Тоторо“. В друг легендарен филм на Ghibli, носителят на „Оскар“ „Отнесени от духовете“, съществува създанието Без лице. То иска да дава радост на хората, но бива обладано от алчност и започва да поглъща всичко по пътя си. Днес то е перфектният символ на YouTube и проблемите с авторските права в платформата. И ще остане такъв, докато не се случат три неща.

„Отнесени от духовете“, създанието Без лице

Първо, големите студиа, компании и сърдити режисьори да разберат какво точно означава Fair Use и каква е целта на тази доктрина. А именно възможност да се използва авторско съдържание с цел коментар, критика, образование или сатира. Второ, да се наложи точна дефиниция на количеството съдържание, което може да се използва по правилата на Fair Use. И трето, да се даде адекватна защита на ютюбърите, когато станат жертва на некоректни DMCA искове, която да е резултат на действия на YouTube, а не само на разгневените последователи.

Дотогава DMCA – създаден като инструмент за защита на студиата и създателите на съдържание срещу пиратство, ще продължи да се използва като инструмент за цензуриране и кражба от ютюбъри, които нямат възможността да се борят в съдилище срещу тази неморална практика.

Очаквайте още по темата за авторските права в YouTube.

А защо Facebook държи толкова на стрийминга на живо?