Бумът на евтините таблети

Скоростта на съзряване на таблетния сегмент е много по-висока от тази на смартфоните, ноутбуците или които други високотехнологични устройства се сетите. Периодът, в който iPad бе единственият актуален таблет на пазара, бе изключително кратък, а 10 и 7-инчовите устройства преминаха от луксозна прищявка към масов продукт само за няколко месеца. Огромна роля за това има сравнително достъпната им цена и надграждането върху платформи, които са вече развити от смартфони. Надали много потребители биха избрали устройство с iOS или Android, ако двете екосистеми вече не бяха доволно богати благодарение на наследството си от по-малките устройства. 

Списък от всички заснети от нас видео ревюта можете да гледате тук.

В последната година (може би малко повече) обаче се образува втори таблетен сегмент. Той е далеч от медийната светлина и е пълен с технологични грозни патенца. Да, става въпрос за евтините Android таблети. Докато се фокусираме върху Retina дисплея на новия iPad и S-Pen стилусите на Samsung, обаче смачканите пернати създания постепенно еволюират към лебеди. Метаморфозата все още не е приключила, но ако се вгледаме по-внимателно в достъпните таблети на пазара, ще осъзнаем, че доста от тях всъщност са учудващо добри. Толкова добри, че могат да конкурират iPad и неговите еквиваленти в някои случаи. 

Заслужава ли си обаче да изберем евтин таблет? Ще заплатим ли спестените няколкостотин лева със собствените си нерви и време впоследствие? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси в долния материал. 

Погледнете по различен начин

Масовото схващане за сравненията между iPad/Galaxy Tab/останалите по-скъпи таблети и достъпните предложения може да бъде доста подвеждащо. Тъй като пазарът е особено млад, потребителите и дори анализаторите все още са склонни да въвеждат действително несравними предложения в директни сблъсъци. Това е погрешно – надали някой би сравнявал iPhone 4S, Samsung Galaxy S III и HTC One X с Nokia Lumia 610 или HTC Desire C например. Различните ценови класове предполагат различна функционалност и качество на изработката, както и различна производителност. 

Именно затова трябва да погледнем към евтините таблети във вакуум или поне без да ги сравняваме с най-добрите предложения на пазара – изходът от подобни действия е напълно ясен. 

Това не е чак толкова зле…

iPad и Galaxy Tab линията вече са извън главата ви, нали? Бърз поглед към характеристиките на някои от актуалните евтини таблети разкрива, че те далеч не са толкова лоши, колкото подсказва стереотипът. Все повече устройства с обидно ниска цена използват Andoroid Ice Cream Sandwich, разполагат с прилично мощни процесори и учудващо добри дисплеи, а RAM паметта, макар и не на върха, е достатъчна за спокойна работа с много приложения едновременно. Често забравяме, че преди около година подобен хардуер гарантираше позиция във високия клас, а изживяването, което предоставяше, не бе определяно като "бавно" или "бъгаво" от никого. Amazon Kindle Fire и Kogan Agora например са напълно приемливи таблети за преобладаващата част от ежедневните задачи, които би вършил средностатистическият потребител. 

Недостатъци

Няма как да не открием и "уловки", макар използването на този израз да е доста погрешно. Поглеждайки към повечето таблети под 200 долара на пазара, откриваме, че повечето от тях си осигуряват ниска цена, правейки жертви в едни и същи аспекти. Започваме с качеството на изработка на корпуса, което спокойно може да бъде определено като "китайско". Сами се досещате какво имаме предвид – тънка пластмаса, ненапълно съвършена сглобка, евентуално скърцане при по-силен захват, недотам приятно при допир стъкло/пластмаса. Шансът достъпен 7 или 10-ичнов таблет да вдъхнови индустриалния дизайнер във вас е минимален – обикновено тези устройства са дело на азиатски компании, които все още са крайно инженерно ориентирани, а дизайнерското им подразделение съществува предимно за да определи къде да се постави логото.

Като цяло външният вид и качеството на изработка на евтините таблети са една от най-слабите им страни. В последната година обаче наблюдаваме сериозен напредък в областта. Компании като ZTE и Huawei представят все по-добре изглеждащ и по-качествено изработен хардуер, запазвайки достъпните си цени. 

Дисплеите на "китайските" таблети също са с една идея по-лоши от тези на скъпите им конкуренти. Обикновено те имат достатъчно висока резолюция (1024х768, също колкото първите два iPad-а), но не са IPS и имат сравнително слаба яркост, не са твърде контрастни и страдат от относително бледи цветове. Най-големият проблем е обикновено малкият диапазон на зрителни ъгли. 

Без да сравняваме с iPad, обаче откриваме, че те далеч не са толкова лоши.

Интересно е, че от хардуерна гледна точка грозните патенца в сегмента не са чак толкова лоши. Много от тях имат двуядрен процесор и немалко количество RAM, макар видеоускорителите да не са особено мощни. Обикновено количеството на вградената памет е по-ограничено – 8 или дори 4 GB, но това се поправя лесно с карта памет. 

Защо?

Каква е причината евтините таблети да са сравнително конкуренти с в пъти по скъпите от тях устройства? Това разпределение на сегмента е прецедент в технологичната индустрия, но се обяснява сравнително просто – войната вече е на ниво софтуер. Потребителите купуват екосистеми, а не комбинация от части и красив дизайн. Макар последните да имат важно значение, както евтините, така и скъпите таблети предоставят достъп до Google Play и приложенията в него. Да, някои от тях не работят особено добре, но работят. А това е цената, която плащате със спестяването на няколкостотин лева. Истината е, че тя далеч не е толкова висока.