Научнофантастичните филми и сериали постоянно ни показват роботи, изпитващи чувства. Човешки чувства. Без да изброяваме всички (понеже наистина са много), можем да ги обединим като истории, които влияят върху нашето възприятие за роботите, както и за все по-напредничавите и старателни усилия на учените да създадат робот освен с изкуствена интелигентност и с изкуствена емоционалност. След като бе създаден Pepper – поредният робот, интерпретиращ и отвръщащ на човешки емоции, дойде моментът да поговорим за това, добра ли е идеята да има емоционални роботи?

Текст: Цветомира Панчева

 

Какво е емоция?

При хората и животните това, което определяме като емоционално поведение, е главно свързано с външните прояви на това, което те „чувстват“ – усмивка, прегръдка или навъсена физио­номия, сълзи. При животните отново разпознаваме емоцията, наблюдавайки съответно мъркане, ръмжене, опит за нападение и т.н. Тъй като компютърът няма лице и тяло, няма как да разпознаем емоциите, дори да бъдат вградени в него; от друга страна съществуват вече анимирани програми, изобразяващи лица, които позволяват на изкуствения интелект да комуникира и с мимики освен с глас. А за да показват емоции­те си и с движения, трябва да могат да се разхождат наоколо под формата на движещи се, хуманоидни или не, роботи.

 

Роботът Nao знае, когато си лош с него, и реагира подобаващо – с отдръпване, недоверие, страх. За да го накарате да се отпусне, трябва да го погалите по главата и да му се усмихнете приятелски.

 

Показването на емоция като физическа демонстрация е ключово. Японският робот Nao например e създаден така, че да интерпретира конкретни знаци и реплики от хората, „общуващи“ с него, и да отговаря логично. Чрез видеокамери той знае колко близо стои човекът, а сензорите му подсказват какъв вид общуване се провежда. Ако му се усмихнеш или го потупаш по главата, Nao знае, че му се радваш, и отвръща на жеста. Роботчето може да показва дали е щастливо, тъжно, изплашено – подобно на малко дете. Създателите на Nao твърдят, че ако хората свикнат да бъдат в досег с емоционално интелигентни роботи, това би улеснило приемането им след време, когато те наистина станат част от ежедневието.

 


Възможно ли е? Прочетете на страница втора

Възможно ли е?

Да разгледаме отново робота Nao. Когато е тъжен, той отпуска рамене и свежда глава. Когато е щастлив, вдига нагоре ръце и иска прегръдка, а когато е изплашен, се свива и стои така, докато не бъде успокоен с нежно погалване. С времето развива отношения с хората според това, как те се държат с него, и им става приятел или страни от тях.

 

 

Разбира се, един от първите въпроси, които човек си задава, е наистина ли, когато един робот показва радост или страх, можем да приемем, че действително ги изпитва? Ако приемем, че възприемаме емоциите чрез тяхното изразяване (и реално няма друг начин да разберем, че дадено същество ги изпитва), то тогава трябва да приемем, че тези емоции съществуват – дори у роботи. Добре е да си припомним също така, че учените дълго време са твърдели, че животните също нямат чувства, а са просто сложно изградени механизми без душа. Когато животно е показвало болка, се е смятало, че то просто следва вградените от механизма алгоритми. Днес има учени, уверени в това, че до 50 години в бъдещето ще бъдат създадени роботи с истински емоции. Добра ли е обаче идеята за емоционалните машини?


Причини

Сливането в едно на реалност и измислица може би е по-близо, отколкото си мислим. А ако търсим причини за създаването на емоционални роботи, то може би е добре да сравним неемоционалната с емоционалната машина. Защото на втората разчитаме ежедневно и във всякакви ситуации, а първата според мнозина ще бъде подобрение в много аспекти на използването й. Емоционалните роботи могат да се използват по много начини. Представете си следното: ако разполагате с Pepper, робота на Softbank, то ще можете да разчитате на него да разбере веднага, ако сте разстроени, и да се опита да ви разведри, да се пошегува. Емоционални роботи могат да служат като консултанти в магазини за дрехи, където да следят дали клиентите се чувстват добре, предлагайки им внимателно обслужване, изцяло обърнато към емоционалните им нужди. Ако пък сте твърде заети да проведете интервюта за позиция във фирмата ви, отново емоционалните роботи идват на помощ. Те биха засичали много добре всяка мимика при отговорите на човека отсреща, засичайки, ако лъже, и придобивайки много ясна представа за уменията и характера му.

 

 

Всичко това не е просто научна фантастика – вече има роботи, засичащи почти всички изражения на лицето, разпознаващи емоциите, и развитието им неминуемо ще доведе не само до изразяването на чувства и от тяхна страна, но и до вярата им в това, че наистина ги чувстват. А не е ли това същността на чувствата – личното усещане, че ги имаме и те съществуват?
Истината е, че бъдещето лежи в ръцете на емоционалните роботи и ако вярваме на Стивън Хокинг, те могат да бъдат както нашето светло бъдеще, така и нашето унищожение.
И все пак можем ли да пропуснем да разберем кое от двете?

Тагове: