В свят, който никога не млъква, хората от порода „интроверт“ обикновено предпочитат да стоят под радара. Те са тихи, пазят личното си пространство и избягват всичко, което би могло да стане наченка на конфликт. Рядко обаче се говори за качествата на интровертите в работата и в офисното пространство. Те могат да бъдат изключителни попълнения във всеки екип (няколко примера за интроверти са Бил Гейтс, Уорън Бъфет и Джеф Безос). Те обичат да премислят добре действията си, аналитични са и са прекрасни слушатели. В общуването с интровертите в бизнес среда обаче има няколко важни правила, които трябва да се спазват.

Текст: Цветомира Панчева

 

Екстроверт/интроверт

Истината е, че никой не е пълен екстроверт или пълен интроверт – във всеки екстроверт има по нещо интровертно и обратно. Карл Юнг казва, че ако някой е „чист“ екстроверт или интроверт, той веднага би бил вкаран в лудница. Взимайки това предвид, можем да определим интроверта като някой, който се зарежда, когато е сам, а когато е в шумна и голяма група хора за прекалено дълго време (повече от 14 часа на денонощие), енергията му пада рязко, започва да се чувства изтощен и апатичен. Обратно е при екстровертите – те се зареждат от социализация, а се омаломощават при дълго стоене сами. Според скорошни изследвания за това, дали човек е екстровертен или интровертен, има голямо значение генетичното му наследство. Все пак държанието към човек трябва да зависи от тенденцията, към която е насочен той, а интровертите по принцип са по-трудни за разбиране и подходът към тях трябва да е по-специфичен.

 

Introverts

 

Лимитирайте прекъсванията

Въпреки погрешно разпространеното мнение, че интровертите не обичат да комуникират, това не е така – те комуникират с удоволствие, могат да бъдат социални и дори да се наслаждават на внимание, насочено към тях. Въпросът е, че те възприемат нещата по различен начин от екстровертите. Едно от най-важните неща, които трябва да запомним, за да върви комуникацията с интроверта гладко, е: никога не го прекъсвайте – или поне намалете прекъсванията до минимум. Според изследвания в офисна обстановка всеки бива прекъсван от това, което върши средно на всеки 11 минути, след което им отнема над 25 минути да се върнат към концентрацията си. Особено чувствителни към прекъсвания са интровертите, които често пъти остават толкова блокирали след прекъсването, че работният им процес не може да се възстанови много дълго време. Невъзможно е, разбира се, прекъсванията да се избегнат съвсем, но е добре да се има предвид, че лимитирането им ще помогне на интровертите да работят по-добре – както и ще запази приятелските ви отношения с тях.

 

Излишна негативност? На страница втора

Излишната негативност

Възприемането на интровертите обикновено се свежда до няколко твърде негативни определения. Те биват наричани антисоциални, срамежливи, разсеяни, пасивно-агресивни, твърде сдържани и потайни, непродуктивни, неентусиазирани. В реалността обаче рядко един интроверт отговаря на изброените епитети. Памела Браун, кариерен консултант от Минесота, твърди, че „само защото не можем да видим какво се случва в ума на интроверта, това не означава, че не се случва нищо“.

 

 

Негативността от страна на околните, насочена към затворения и тих интроверт, само ще го накара да стане още по-тих и по-предпазлив в това, дали и към кого разкрива същността си. Особено на работното място интровертът има много повече „случки“, които изпитва и преживява вътрешно, от другите хора. Разбирането към неговите нужди ще го направи много по-продуктивен и ще засили мотивацията му за работа – а също и за общуване.

 

Позволете му да бъде сам

Интровертът работи по различен начин. Той има нужда от по-дълги периоди на самостоя­телност и дори самота по време на работния ден. В офиса, разбира се, не може да се пази пълна тишина, но уважавайте факта, че интровертът е сложил слушалки на ушите си и очевидно избира да се изолира от общите приказки, провеждащи се навсякъде около него. Не го бутайте по рамото, не му говорете пред лицето, принуждавайки го да свали слушалките и да ви обърне внимание. Най-добрият начин да го потърсите, когато ви трябва, е да му пишете – по скайп, имейл или каквото друго ви е удобно. Едно простичко „Може ли за момент?“ ще ви осигури вниманието на интроверта – може би след 1–2 минути, докато приключи това, което прави, но със сигурност ще ви го осигури.
Интровертите са много чувствителни към външният свят – шум, светлина и температура са фактори, които им пречат неимоверно много, когато не са точно такива, каквито трябва. Те трябва да имат контрол над околната среда и доколкото е възможно, да не им бъде отказвано да го получават.

 

 

Невидимата сила

Малцина осъзнават какъв голям плюс в служителя е интровертният характер. Повечето хора виждат мълчаливи хора, които избягват да говорят общи приказки до кафе машината на работа, държат главата си наведена и предпочитат да не комуникират с клиенти. Но в интроверта се крие невидима сила, която може да се превърне в двигател и работещо колело на всяка фирма.
Първата крачка е да приемете, че един човек е интровертен, винаги е бил такъв, и да не се опитвате да го промените. Шефовете и колегите на интроверта често пъти не си дават сметка, че на него му трябва време да премисли ситуацията, преди да вземе участие в нея, и го притискат да бъде социален наравно с тях – дори му се сърдят, когато той не успява да го направи. Силните страни на интроверта са по-прикрити, но също толкова силни като на екстроверта. Интровертите са прекрасни писатели, стратези и изследователи, а също и чудесни слушатели, способни да дават много емпатия. Във всеки екип е необходим поне един търпелив, фокусиран и методичен човек, а те са точно такива.
Най-важното е да запомните, че интровертът е като върха на айсберга – това, което показва, е само малък процент от всичко.