Могат ли да оцелеят независимите платформи?

Без да влизаме в полемика на тема "големи срещу малки бизнеси", няма как да не отбележим, че огромна част от успешните модерни платформи, компании и услуги съществуват относително кратко, преди да станат част от корпорации като Google, Microsoft и Apple. В последните няколко години тази тенденция се засилва все повече, което е притеснително. Дори титани като Nokia не успяват да устоят на натиска и макар всяко придобиване да има собствени особености и подбуди, общият извод е, че независимото съществуване на бизнеси с една основна услуга все по-трудно. Какво означава това за нас, потребителите?

Придобиване срещу асимилиране

Както отбелязах в анотацията, всяка подобна сделка има своите особености. Важно е да отбележим разликите между придобиването и асимилирането, или acquire и неологизма acquihire. В първия случай компанията, брандът и неговите услуги стават собственост на корпорацията, но идентичността се запазва и платформата продължава да функционира независимо (или привидно независимо). Познати на всички пример за това е Instagram и WhatsApp.

Двете услуги не са ценни за Facebook с технологичните си постижения и патентите си, нито дори със своите екипи, с огромните си потребителски бази и доброто си име. Именно затова Марк Закърбърг и компания нямат интерес да ги асимилират. Напротив, от известно време Facebook се стреми да се дебрандира максимално силно, което си личи от Paper например. Както обикновено, постепенно компанията майка и придобивката започват да се асоциират и свързват, пример за което сa рекламите в Instagram. Относително горещо придобиване в хардуерния бизнес е това на Nest. Google обещава, че следващите продукти на Тони Фадел и компания ще запазят името си и няма да променят платформената си независимост. Противно на общия скептицизъм, подобно обещания обикновено се спазват.

Стига слуховете за придобиването на Beats от Apple да са верни, предполагаме, че Тим Кук няма да обезличи червения бранд, който е най-силната страна на компанията на Доктор Дре и Джими Йовайн. Асимилирането, или acquihire, от своя страна обикновено е характерно за придобиването на по-малки компании. Те са ценни със своя екип, техническо ноу-хау и най-вече патентна база. Често подобни сделки остават извън полезрението на масовия потребител, тъй като не се обявяват публично. Пример е купуването на един от най-популярните мейл клиенти за OS X и iOS, Sparrow, от Google. Инженерите и дизайнерите от компанията работят по предоставянето на по-добро Gmail изживяване под всички платформи, но брандът и продуктът отдавна са мъртви.

Статията продължава на следващата страница.

Подбудите

Логично е да си зададем въпроса, защо големи и успешни бизнеси се отказват от собствения си път и стават част от големи компании. Няма как да знаем конкретните подбуди на основателите и бордовете на директорите, но обикновено общите причини са няколко. Серийните предприемачи, които обикновено не са техническите, а пазарните мозъци зад успешните компании, нямат интерес да се задържат в един бизнес дълго. Напротив, техният житейски път е оформен от стартирането на голям брой компании, по-голямата част от които се провалят.

Тези, които успяват, обикновено биват продадени на корпорации след няколко години (по-рядко няколко месеца). Понякога това се случва, защото предприемачът просто иска да продължи да се занимава с други бизнеси. Често обаче моделите на тези компании не са достатъчно устойчиви, за да осигурят дългосрочно ангажиране на потребителите. Не бива да пропускаме и финансовите подбуди. Единственото по-добро от няколко милиона долара е няколко милиарда долара. Мисълта, че подобна сума (19 милиарда долара при WhatsApp) може да бъде налична веднага и готова за нови инвестиции, е блазнеща за всеки предприемач.

Неудобните

Разбира се, в Силициевата долина (и не само) има "бунтовници". Това са компании, които успяват да издържат на натиска и изкушението да бъдат придобити и предпочитат да останат независими. Един от най-често използваните примери е Snapchat. Платформата за текстови и мултимедийни съобщения се използва масово от най-младите потребители. Популярността й е толкова висока, че училищните настоятелства предлагат пълното й блокиране чрез мрежовите инфраструктури на учебните заведения. По данни на различни сериозни източници през последната година Facebook и Google са се опитали да придобият Snapchat срещу няколко милиарда долара. Евън Шпигел, създателят на платформата, отказва, тъй като вярва, че услугата може да постигне много повече сама. Той не изключва възможността да я продаде в бъдеще, когато финансовата й оценка е много по-висока.

Важни ли са недоволните потребители?

При новини за придобивания често четем коментари на гневни потребители, които твърдят, че никога повече няма да използват платформата. Споменът от реакциите при купуването на Oculus Rift от Facebook още са свежи, но истината е, че ядосаните фенове не са важни за бизнесите. Четенето на интернет коментари създава неточна представа за мащаба на негативната реакция, тъй като на всеки ядосан гийк се падат десетки хиляди потенциални потребители, които не се вълнуват от бизнес въпросите. В повечето случаи те дори няма да научат новините. Какво е вашето мнение по темата?

А знаете ли, че Google може да купи Twitch?