Онлайн животът ни

Интернет е едно прекрасно място за прекарване на свободното ни време, за свързване с приятели, които са на хиляди километри от нас (или поне на няколкостотин), и, разбира се, място, в което можем да научим нещо полезно и интересно. За никого не е тайна, че този технологичен феномен коренно промени начина ни на общуване.

Преди време начините ни за „директно“ общуване в интернет се изчерпваха с чат стаите в mirc и, разбира се, чрез имейл. Но днес социалните мрежи, като Facebook, Twitter и безбройните известни и неизвестни сайтове за запознанства, вземат все повече „жертви“. Не, този текст не е, за да ви настройвам против тези социални феномени, а за да погледнем общата картина и как тя се е променила през годините.

Технологиите се развиха така, че вече е почти невъзможно да си активен потребител на интернет и да не си регистриран в поне една социална мрежа или най-малкото да ползваш програми като Skype или смартфон приложения като Viber, WhatsApp, FB Messenger и т.н.

Лично аз мога да си призная, че когато съм пред компютъра, имам поне една програма, която ме държи на линия и в готовност за контакт с някой мой познат. Просто е неизбежно и някак неестествено за времената, в които живеем. Иначе започваш да се чувстваш се изолиран и сякаш пропускаш нещо важно.

Пробвал съм да остана „офлайн“ и само да си разглеждам някакви неща в мрежата, без Skype, без отворен прозорец на Facebook, с изключен Wi-Fi на смартфона и таблета, но винаги имам гадното усещане, че нещо изпускам или „ето сега някой сигурно ми пише, а мен ме няма“. Странно е какви навици съм придобил. А и не само аз, разбира се.

Ние дотолкова сме се слели с компютрите и мобилните си устройства, че дори сме развили зависимости от тях. Знаете ли какво е номофобия? Ако не, то трябва да знаете, че това е страх от това да не останем без мобилен телефон. След бума на смартфоните хората, които страдат от този вид фобия, са се увеличили с 13 процента. Една от главните причини за това е, че смартфоните предлагат повече неща, които можем да правим на тях. А те са наистина много.

За щастие аз не страдам от тази фобия, тъй като прекарах повече от месец без смартфон поради технически причини и го „преживях“ нормално. Въпреки че очакванията ми бяха далеч по крайни.

Но само се замислете. Преди 14 години нямахме лични телефони. Няколко години по-късно броят на хората с мобилни телефони рязко се увеличи. Преди 7 години се появи iPhone, новото поколение смартфон, който бе и причината за бума в тази индустрия. През 2010 дойде и времето на таблетите, които днес се радват на огромен интерес от малки и големи.

Но с настъпването на смартфон ерата се случи една от най-сериозните промени за интернет поколението, а именно масовото използване на високоскоростен мобилен интернет. Той се разви толкова много, че ако го съпоставим със скоростите на интернет през 2004 г., ще останем, меко казано, изненадани. Как ви се струва скорост от 256K срещу 7,2 Mb/s, което е стандарт днес? Има разлика, нали?

И ако преди бяхме „заковани“ пред настолния компютър или с лаптоп в скута на дивана в хола, то сега благодарение на умните ни мобилни телефони и таблети ние сме онлайн 24/7. Да имаш смартфон с изключен Wi-Fi или 3G връзка от оператор е немислимо за хората. Днес трябва да си онлайн, иначе ще бъдеш заклеймен като задръстен или най-малкото ще ти бъде зададен въпросът: „Ама как така?“ Ти трябва да си онлайн, трябва да си откриваем, трябва да си общителен, независимо в какво настроение си или какво ти се случва в живота. Ти и твоето виртуално АЗ, трябва да сте неразделни!

Продължава на страница 2...

Наскоро гледах един страхотен филм (според мен), който се казва „Тя“ (Her). В него участва една от любимите ми актриси Скарлет Йохансон, а историята се върти около отношенията човек-изкуствен интелект. Действието във фантастично-романтичния филм се развива в близкото бъдеще в Лос Анджелис, където един обикновен човек се влюбва в брилянтно изиграния от Скарлет Йохансон изкуствен интелект. След като изгледах целия филм, нямаше как да не си задам въпроса: „Това ли ни очаква?“

Човекът е социално същество и има нужда от подкрепа, разбиране, някой, с когото да говори, и той да бъде съпричастен с него, т.е. да е способен на емпатия. А когато достигнем, а това неминуемо ще се случи, до създаването на толкова съвършени изкуствени интелекти, както във филма, то значи ли, че ще спрем да живеем офлайн? Не изпускаме ли нишката? Та ние сме материални същества, а не някакви виртуални профили тук и там.

Facebook и Twitter са оставили вече трайно влияние върху навиците на хората. Толкова много хора са се вглъбили в ежеминутното преглеждане на това, какво някой е написал на „стената си“, или в търсене на новата снимка, която е изтипосана там, че забравяме да се виждаме „офлайн“ и да научаваме тези неща очи в очи.

Хората имат нужда да общуват очи в очи без камери и микрофони, без чат приложения и емотикони! Просто да видиш човека на живо, да го усетиш до теб.

Facebook изкриви и представите ни за приятелства. Вече всеки, който ти е „харесал“ снимката, може да бъде добавен като приятел и да разбере всичко за теб. А поради факта, че добавяме всеки, се получава парадоксът да отказваме да споделяме искрените си мисли само защото ще ги прочетат неподходящите хора. На мен лично все по-често ми се случва да не споделям по-искрени неща в социалните мрежи именно защото не искам да ги правя достояние на неподходящите хора.

Но едно нещо трябва да се спазва на всяка цена, а то е, че трябва да има мярка в нашия онлайн живот. В противен случай рискуваме да се превърнем в зомби дебили (ако вече не сме). Свободата, която ни дава интернет, е основното му достойнство и затова той е толкова важен за всички нас, затова не позволявайте да загубите себе си да потънете във виртуалните светове, където непрестанно ви казват: „Стой тук, стой тук, стой тук.“