Интернет става все по-тъмно място. Тъмно не само заради опасните хора, които дезинформират обществото и всяват смут в гражданите, а и заради опасните хора, които искат да регулират това или по-скоро да го ограничат според собственото им удобство. 

Знаем, че интернет е един изключително мощен инструмент в ръцете на всеки, който пожелае го използва. От една страна, мрежата е много полезна за широк кръг хора, а, от друга, представлява голяма опасност за управляващите, които се плашат от шпионаж, кибератаки и разпространяване не само на фалшива, но и на неудобна информация, за която обществеността не трябва да разбира.

През последната година сме свидетели на функционирането на една голяма пропагандна машина в стила на не толкова отминалия комунизъм. Всъщност машините са две – една от руска страна и друга от американска. И двете страни толкова ги е страх от чуждия шпионаж и толкова се борят с него, а в същото време се стремят колкото може повече да увеличат ресурсите си за собствен такъв, като с това го регламентират много подробно в законодателствата си.

Тук възникват някои въпроси: Какво е и за какво трябва да се сещаме, когато кажем думата “шпионаж”? До колко е позволено САЩ да шпионира Русия? А може ли обратното? Шпионаж ли е, когато Google събира информация за нас, която е достъпна по всяко време при поискване от властите? Може ли самата ни държава да събира информация за нас, без нашето знание, в името на държавната сигурност? 

Истината е, че всичко това е възможно, реално и по никакъв начин не може да се приема за абсурдно и конспиративно. На ред идва и друг въпрос: лимитиране на свободата ли е узаконяването и легитимирането на шпионажа?

Реалността такава, каквато е

Една от първите крачки към тоталното регулиране на свободата на словото наблюдавахме в Турция миналата година, когато страната ограничи достъпа до микроблогинг социалната мрежа Twitter, защото там се разпространява противоречащо на властите мнение. След това последва кратка забрана за посещение на сайта за видео споделяне YouTube, следвана от друга социалка – Google+. Тези действия на турското правителство бяха осъдени публично от засегнатите страни в лицето на гигантите Twitter и Google, както и от редица европейски страни. По този начин Ердоган се опита да контролира изблиците на новоформиралото се гражданско общество, което протестираше срещу някои проблеми в страната.

От друга страна имаме Русия, която също не пропуска да се отчете със собствен вариант на рестрикции на свободата на словото. През април депутатите от руската Държавна Дума приеха законопроект, който регулира обмена на информация в мрежата и ограничава правата на популярните блогъри в страната. Законът засяга собственици на блогове с над 3000 уникални посещения на денонощие. Те са длъжни да не използват блоговете си за извършване на престъпления, разгласяване на държавна тайна, публикуване на екстремистки материали, а също така и за пропаганда на порнографията, култ към насилието и жестокостта, съобщава uReport. Изданието допълва, че наред с това на популярните блогъри е забранено да се изразяват нецензурно на страниците си в интернет. В същото време блогърът има право свободно „да търси, получава, предава и разпространява информация, да излага личните си становища и оценки от свое име или под псевдоним“. Законът задължава блогъра да помести на страницата си своята фамилия и инициали, както и електронна поща, за да получава важни съобщения. Тези данни той или неговият провайдър са длъжни да изпратят в Роскомнадзор по искане на ведомството. Със закона Русия въвежда и ново изискване – социални мрежи, търсачки и форуми да пазят събраните данни за минимален период от 6 месеца, иначе ги грози глоба от 500 000 рубли.

Само преди два дни стана ясно, че руското правителство иска да забрани достъпа до сайтове, които не съхраняват данните си на територията на страната. Законът изисква от уебсайтовете, събиращи информация относно руски граждани, да я съхраняват на територията на страната. Анализатори предвиждат, че това може да означава забрана за опериране на големи компании. И още - новият закон иска от компаниите да спрат изпращането на данните извън Русия, освен ако те не се съгласят с определени условия, които държавата има. Той ще задължи интернет доставчиците да блокират достъпа на потребителите до "забранените" сайтове, докато въпросите компании не се подчинят на регулациите. Със забраната за “изнасянето” на информация извън руската територия може да възникнат и други проблеми. Например така социалните мрежи Facebook, Twitter, Google, Pinterest и др. ще трябва да разположат допълнителни и специално отредени за руснаците сървъри в Русия, като евентуално с това може би ще бъдат принудени да сменят общите условия, в които да уведомят допълнително гражданите, че данните им ще се изнасят извън страната за... някакви цели. Изглежда по този начин се цели спирането на “шпионажа” от страна на американските компании.

Притесненията на руснаците може и да не са съвсем неоснователни. Само преди няколко дни медиите гръмнаха с информацията, че Facebook е направила малки промени в съдържанието, което около 689 000 потребители виждат в ограничен период от време. Статусите, натоварени с по-сериозно емоционално съдържание, без значение дали позитивни или негативни, са били скривани, за да се анализира как отсъствието им влияе на настроенията на потребителите. Експериментът е проведен през януари 2012 г., като резултатите от него бяха обявени преди малко повече от седмица. В него са участвали специалисти на Facebook и учени от два университета, а проучването е имало и спонсориране от американското правителство. Веднага след това пък стана ясно, че Британското бюро на комисионера по информация (ICO) е започнало разследване срещу Facebook. Целта на разследването е да се провери дали експериментът на социалната мрежа е в разрес със законите за защита на лични данни в страната, уточнява агенция "Крос". Компанията на Зукърбърг беше наречена неетична и дори вредна, след като не разкри какво точно е направила с профилите на хората и кои точно са те, пише "Дневник". Социалната мрежа от своя страна се извини на потребителите, но не заради самото проучване, а заради “лошото му комуникиране” и начина, по който експериментът е представен на публиката. “Това беше част от проучванията, които компаниите правят, за да тестват различни продукти, и това е всичко. Лошо беше комуникирано", каза главният оперативен директор Шерил Санберг в Ню Делхи. "И заради тази комуникация ние се извиняваме. Никога не сме искали да ви ядосваме."

Реалността през криво огледало 

Оказва се, че всяка страна и всяка отделна компания гледа на шпионажа през собствената си призма. Facebook прави спонсорирани от САЩ експерименти с настроението и емоциите на хората. Русия се опитва да накара всичко, което компаниите събират за гражданите й, да не напуска територията на страната. От друга страна пък собственоръчно се намесва в свободата на словото на блогърите и инакомислещите. Нека си признаем, че ограничението и докладването на информация на блогъри, които също се смятат за журналисти от съвременните медийни експерти, напомня на едни други, обагрени с червено, времена.

САЩ също не вижда проблем в собствения си шпионаж. Само преди два дни АФП съобщи, че независимата комисия, назначена от Конгреса и президента на САЩ Барак Обама със задачата да оцени законни ли са програмите на Агенцията за национална сигурност, е решила, че шпионирането е позволено. "Американската програма „Призъм" за прихващане на онлайн комуникации на чужденци е законна и полезна в борбата срещу тероризма”, обобщи комисията. В доклада се посочва, че събирането на данни в рамките на програмата е ясно допустимо от закона. Тя работи въз основа на чл.702 на закон от 2008 г. за шпионските дейности на американското правителство в чужбина. Според експертите същината на програмите за шпионаж, основани на този законов текст, не противоречат на конституцията. Въпреки всичко обаче експертите признават, че някои аспекти от прилагането на програмата я поставят на границата на това, което е допустимо. В това число и събирането на данни за американските граждани, пише Крос.

Рефлектиращи последствия

Засиленото регламентиране и цензурата, на която ставаме свидетели през последните години, могат сериозно да изложат на риск бъдещето на мрежата. Държавният надзор и правителствените ограничения за достъп са най-големите опасности пред бъдещето на интернет, обобщава нов доклад на изследователския център Пю, за който са допринесли 1400 експерти. "Действията на някои страни за запазване на сигурността и политическия контрол ще доведат по повече филтриране, блокиране, разпокъсване и разделение на интернет", се казва в научния труд. Авторите на изследването посочват Китай, Египет, Пакистан и Турция като примери за страни, чиито действия са опасност за бъдещето на глобалната мрежа.

Тези ограничения от страна на големите сили могат да доведат до намаляване общественото доверие в интернет като цяло, предава "Крос", цитирайки БиТиВи Нюз.

Въпреки всичко това интернет все още е най-свободната медия в света и нито една информационна агенция или електронно издание не може да я стигне. Мрежата предлага огромни възможности за обмен на информация по бърз, ефективен и достъпен за крайните потребители начин. Остават въпросите: Какво могат да направят гражданите, за да опазят дадената им необмислено и наготово от правителствата свобода? Кой и какво трябва да направи, за да има обществото достъп до информация, макар и понякога противоречива?

Очакваме вашите коментари по темата.