Отворете само за миг прозореца и е доста вероятно глъчката от улицата да залее сетивата ви. Факт е, че в почти всеки час от денонощието наоколо се движат хора и коли, магазините работят и пулсът на големия град не намалява темпото си дори за миг. Добре дошли в епохата на урбанизацията. През последните 10 години повече от половината световно население обитава градовете, като краят на това преселение не се вижда. Напротив, най-новите прогнози на ООН показват, че 70 процента от населението на Земята ще живее в големите населени места до 2050 г. Тогава общото градско население ще бъде почти равно на цялото население на Земята днес. Само за един век броят на хората, живеещи в големите градове, ще е нараснал от 1 милиард до почти 6 милиарда. Тази тенденция ще доведе до появата на все повече и повече мегаполиси – градове с над 10 милиона жители.

Докато през 2014 г. мегаполисите бяха 28, през 2030 г. се очаква броят им да се увеличи до 41. Изискванията към инфраструктурата също ще нараснат. По-малките градове ще се увеличат значително, а тези с над 1 милион жители ще скочат от близо 500 през 2016 г. до над 650 през 2030 г.

Ресурси за всички

Това обаче води след себе си последици и предизвикателства от съвсем нови мащаби. Много градове вече страдат от недостиг на жилища, неадекватна инфраструктура, несигурно енерго- и водоснабдяване. Към това се добавя и нарастващият риск от природни бедствия вследствие на климатичните промени. Емисиите от големите градове, по-специално от транспортния сектор, допринасят значително за това развитие. Според скорошни проучвания най-ефективната нисковъглеродна стратегия би била да се електрифицира този сектор. Някои държави вече са се насочили в тази посока. Все пак, за да се задържи нарастването на глобалните температури до по-малко от 2°С, 90 процента от всички пътни превозни средства ще трябва да бъдат електрически до 2060 г.

Това, от което се нуждаем днес, е добре да обмислим възможните нови решения за изграждането на интелигентни градове, защото това е технологична област, която представлява интерес за мнозина и заслужава специално внимание.

Идея #1: Индустрията трябва да продължи да изгражда партньорства със стартъп компании, за да създава новаторски решения на местните проблеми

До края на 2017 г. Deutsche Telekom ще пусне своя "Интернет на нещата" мрежа за умни градове на пазара в осем страни: Германия, Холандия, Гърция, Полша, Унгария, Австрия, Словакия и Хърватия. Компанията използва своя център за създаване на прототипи, за да покаже пред избрани партньори и стартъп компании разработваните от нея най-модерни решения за умни градове. Някои от забележителните примери, които бяха представени, включваха сътрудничество с Ayyeka, стартъп компания в Калифорния, която работи върху интелигентно управление на водата. Тя разработва пълни решения за дистанционно наблюдение, които рационализират и осигуряват процеса на въвеждане на полеви данни на ръководители и SCADA системи, позволяващи интелигентна инфраструктура и екологични мрежи.

Друга иновативна идея, представена от BeeAndMe, е интелигентно решение за наблюдение на пчелни кошери, което предоставя техническа помощ на пчеларите: микропроцесорният блок измерва всички значими за пчеларството параметри. Данните, събрани от наблюдението на пчели, се обработват чрез техники за извличане на данни, което на свой ред помага да се намерят отговори на важни научни въпроси. Такива партньорства позволяват на новосъздадените компании да допринесат с креативни идеи за концепцията за интелигентни градове - възможност, която иначе може лесно да бъде пропусната, ако оставим последната дума на големите играчи.

Идея #2: Решенията за интелигентни градове трябва да бъдат оперативно съвместими и многопластови

Истината е, че се нуждаем от цялостна концепция за изграждането на интелигентни градове, а не просто колекция от проекти. От гледна точка на практичност и рационализация са нужни такива умни идеи, които да разрешават множество проблеми едновременно, а не просто създаване на устройства с ограничен капацитет. Този процес следва да бъде управляван от основен доставчик, така че въпроси като планиране, внедряване и поддръжка да бъдат максимално опростени.

Телекомуникационният гигант AT&T например представи улична лампа, оборудвана със сензори, които могат да предават информация за движението и условията по пътищата, както и възможностите за паркиране. Подобни сензори могат да бъдат инсталирани и за наблюдение на замърсяването на въздуха, времето или звука от изстрели. Самият светлинен стълб има различни характеристики, освен че и събира данни, които биват предавани на множество доставчици на услуги. Важно е управлението на подобно устройство да е ясно и лесно.

Идея #3: Големите телекоми подкрепят финансирането на интелигентни градове

В началото на тази година стартъп компанията за цифрова индустрия Current, собственост на General Electric, използва Световния мобилен конгрес в Барселона, за да обяви последната си сделка. Компанията се е договорила с управата на град Сан Диего да замени хиляди остарели външни осветителни тела с активиращо се със сензори LED осветление, което ще превърне града в най-голямата IoT платформа за интелигентни технологии в света. Очаква се тази технологична иновация да спести на местните власти приблизително 2.4 милиона долара годишни разходи за ток.

Подобни сделки работят добре при предварително изградена инфраструктура, която, макар и да има финансова възвръщаемост в бъдеще, може да надхвърля бюджетните средства на много местни администрации. Поради това голям брой компании осъществяват развойна дейност на по-ниска цена или напълно безплатно.

Доклад от 2016 г. за развитието на интелигентни градове в Обединеното кралство разкрива, че задачата за постигане на по-интелигентни и по-свързани градове лежи в рамките на местните общини – администрации, които в много случаи не са в състояние да заделят достатъчно средства за развойна дейност. Това означава, че усилията за изграждане на интелигентни градове, финансирани от грантове или университетски центрове, може никога да не видят бял свят, независимо колко са ефективни. Необходимо е публично-частното партньорство да бъде равноправно, за да се гарантира, че играчите, които нямат най-много средства, не са тези, които вземат решенията.

Идея # 4: Решенията за интелигентни градове трябва да бъдат ориентирани към гражданите

Редица технологични събития, на които се представят концепции за изграждането на интелигентни градове, имат за целева група заможни бизнесмени, предприемачи или научни работници; достъпът за тях е ограничен само с предварителна покана или са предназначени за тесни специалисти в сферата на интелигентното градско развитие, което ги прави труднодостъпни за обикновения гражданин. Важно е проектите за интелигентни градове да са неразривно свързани с местните граждани и местните проблеми.

Различните градове, разбира се, имат различни подходи към ангажираността на гражданите. Интересен пример е т.нар. амстердамски подход за създаване на интересни възможности за локално ангажиране на гражданите. Той не е без своите критици, тъй като в миналото градът е бил критикуван за проекти, в които доброволците, които участват, не са нищо повече от "сензори на гражданите" (т.е. технологични събирачи на данни за академични и правителствени изследвания). Въпреки това подобни проекти насърчават комуникацията между учени, създатели и обикновени хора, което иначе не би се случило.

Идея #5: Някои решения за интелигентни градове предизвикват критики

Миналата година усилията на управата на Москва да превърне града в интелигентна столица бяха подсилени с внедряването на 160 000 камери на открито, които да следят трафика и зоните на евентуално престъпление. Инициативата е част от Московския център за контрол на движението - централата на сложна система за мониторинг и контрол, която включва и 40 000 светофара както база данни със записите от видеокамерите по улиците. Информацията се използва за налагане на глоба на гражданите в нарушение.

Като част от тематичната дискусия по време на Световния мобилен конгрес през февруари 2017 г. Андрей Белорезов, заместник-директор по информационни технологии за Москва, предпочете да не разкрива колко приходи са генерирани от глобите досега. На другия край на спектъра е примерът на Барселона. Известна с ангажиментите си за отворени данни и открито управление, управата на града е създала портал за цифрова връзка между гражданите и местните власти, където гражданите могат да сигнализират за случаи на корупция и нередности в провежданата от правителството политика. Това е добра практика, която показва, че подход, който поставя гражданите на първо място, може наистина да донесе ползи.

И все пак - какво е необходимо, за да направим градовете по-умни и по-годни за живеене?

От една страна, казва Карло Рати, архитект, инженер и професор в Катедрата по градоустройство и планиране на Масачузетския технологичен институт, градовете няма да изглеждат много по-различни в бъдещето – по същия начин римските градове не се различават толкова много от съвременните.

„Това, което ще се промени, обаче е начинът, по който ние възприемаме градовете”, казва Рати.

Той вярва, че тази промяна ще бъде вследствие на всеобхватното използване на цифровите технологии. Тези технологии вече са въведени във всички области на управление на градовете през последните 10 години и сега са гръбнакът на една голяма, интелигентна структура. Според Рати градовете все по-често ще се превръщат в „компютри на открито”.