USB-C, или неизбежното проклятие на новите стандарти

Покриваме развитието на новия USB стандарт, Type-C, от известно време. Много преди Apple да анонсира 12-инчовия MacBook с единствен порт, който буквално завладя интернет пространството за няколко дни, USB-C бе популярна тема в технологичните среди, което не е случайно. Новият стандарт е най-голямото подобрение на USB спецификацията от самото й създаване, но и първият, който изцяло губи физическа съвместимост с предходните поколения, които използваме ежедневно.

Наскоро публикувахме анкета, посветена на USB-C. Оказа се, че голяма част от читателите дори не знаят какво означава това, а повечето от тези, които са запознати, смятат, че стандартът има нужда от между три и пет години, за да стане масов. Склонен съм да вярвам, че са прави, което е тъжно, но неизбежно.

Примерът на USB 3.0

Ако притежавате ноутбук или десктоп, произведен в последните две-три години, със сигурност разполагате с поне един USB 3.0 порт. Използвате ли го обаче с USB 3.0 устройства? Стандартът (без да включваме USB 3.1) е ратифициран още през 2008 г., но масовото внедряване в потребителски устройства започва години по-късно и дори днес някои производители, особено в бюджетния сегмент, продължават да разчитат на комбинации от USB 2.0 (High-Speed) и USB 3.0, което е абсурдно.

Седем години след финализирането на спецификацията, огромна част от външните твърди дискове, флашки и друг тип хардуер за съхранение на данни използват много по-бавния USB 2.0. Голяма част от потребителите дори не осъзнават, че системите им разполагат с различни портове, макар USB 3.0 портовете обикновено да са оцветени в характерно синьо. Можем да предположим, че скоростите на USB 2.0 са достатъчно добри за бърз пренос на малки файлове и част от средностатистическите потребители не усещат разликата, но това не е никак добра тенденция.

Всичко това се отнася за стандарт, който запазва обратна съвместимост с предшественика си и е физически идентичен. Това би трябвало да направи прехода много по-плавен. Случаят с USB-C е много по-сложен.

Статията продължава на следващата страница.

Измислицата на Apple

Без значение дали харесваме Apple или не, компанията има положителна история в областта на въвеждането на нови комуникационни стандарти, ако изключим опита за налагане на FireWire вместо USB в началото на новото хилядолетие. Първите поколения на някои Mac-ове не включват дисково устройство, а по-рано и флопи и паралелни и серийни портове, което кара мнозина да избухват в смях до сълзи и да публикуват забавни 9GAG постове. Години по-късно флопитата са минало, паралелни и серийните портове се използват предимно в забравени от всички държавни институции, а оптични устройства виждаме във все по-малко ноутбуци. Съвременните компютри разчитат най-вече на мрежовата комуникация, което намалява и нуждата от използване на флашки за пренос на относително малки файлове. Външните твърди дискове запазват ролята си на решения за резервни копия, но дори те постепенно стават безжични.

Най-добрият пример за индустриален стандарт, който много потребители все още възприемат като "приумица на Apple", е Thunderbolt. Още в оптимистичното си оптично минало с името Light Field той се разработва от няколко компании, най-важната от които е Intel. Четири години по-късно Apple е единственият производител на компютри, който използва изключително мощния стандарт масово. Последната му версия поддържа трансфер на данни със скорост до 20 Gbit/s и подава 18 V напрежение с поддръжка за последователно свързване на до шест устройства. Слабото възприемане на стандарта от останалите производители обаче кара потребителите да смятат, че той е затворена разработка на Apple. USB-C със сигурност ще се отърси от тази титла по-бързо, но очаквам подобно обществено мнение през следващите 12 месеца.

Бъдещето е неизбежно

USB-C, макар и част от USB семейството, има доста различна концепция от предходните поколения. От техническа гледна точка новият стандарт може да издържи през промени много по-дълго. Освен че е симетричен, което прави свързването по-лесно, той не прави разлика между host и device (компютър и смартфон например) — двете комуникиращи устройства са равностойни. Именно затова USB-C може да се използва с три основни цели: трансфер на данни, връзка с монитор(и) и зареждане на устройството, всичко това с един стандарт. USB-C не просто има възможността да се превърне в заместител на повечето портове, които използваме ежедневно — това е неизбежно.

Няма как да не отбележим, че повечето USB устройства не се купуват често. Надали обновявате флашките, твърдите дискове и мониторите си всяка година или дори през две години. Именно затова навлизането на USB-C ще се забави много. Вероятно плашещо много. Разбира се, това няма да навреди никому. Първите устройства, които ще направят пълен преход към USB-C, вероятно са смартфоните, таблетите и ултракомпактните ноутбуци. Не бива да забравяме, че новият MacBook не е сам — нишовият Chromebook Pixel разчита на два Type-C порта.

Какво е вашето мнение за новия стандарт? Очакваме интересна дискусия в коментарите.