За или против огромните смартфони

"Не е ли абсурдно какво се случва?" Това са думите, които минават през съзнанието ми всеки път, когато видя поредното постижение на азиатските (не само) производители на смартфони. Ако трябва да бъда честен, още с представянето на HTC HD2 имах чувството, че дисплеят на това устройство е твърде голям. В наши дни обаче поглеждам с усмивка към този спомен, защото нито един себеуважаващ се производител на смартфони с Android и дори с Windows Phone няма устройство от висок клас с толкова малък екран. Странно, нали? Единственият сравнително компактен топ енд смартфон с дисплей, не по-голям от 4 инча, с който може да се сдобиете в момента, е iPhone 5. С всяка изминала година обаче съм по-склонен да вярвам, че огромните дисплеи не са просто поредната краткотрайна тенденция, а бъдещето. Няма как това да не буди известна доза размисли. Ние ли грешим или индустрията?

Това не е иновация

Още в самото начало трябва да отбележим, че нарастването на размерите на дисплеите на смартфони (или каквито и да е други устройства) не може да се класифицира като иновация. Напротив, далеч по-трудно е да се създаде компактен хардуер с отлична производителност и издръжлива батерия, без да се правят компромиси със здравината.

Нещо повече, почти всички смартфони с огромни дисплеи на пазара не показват повече съдържание, тъй като Android не е специално оптимизиран за тях. Един от малкото примери за обратното е Galaxy Note линията на Samsung, която включва някои допълнителни приложения, стремящи се да запълнят пропастта между смартфон и таблет.

Обобщено: "Най-голям смартфон" не е рекорд, с който някой производител трябва да се гордее.

Дарвин не спира да се върти в гроба

Основният проблем на ергономията на огромните смартфони е свързан с факта, че площта на дланите и дължината на пръстите на потребителите не растат. Дори това да се случва, както сочат някои научни анализи, ефектът ще бъде видим след десетки и дори стотици хиляди години.

Казано накратко, средностатистическият потребител не може да работи спокойно с 5-инчово устройство с една ръка, а какво остава за диагонали като този на Huawei Ascend Mate. Но дали това не е бъдещето?

Няма как да не погледнем от другата страна и да се замислим дали големите "таблефони" не дават началото на нова парадигма за работа със смартфон, при която е нормално да използваме и двете си ръце през по-голямата част от времето? В този ред на мисли дали не е правилно да престанем да асоциираме джобните си компютри с една от възможностите им и да спрем да ги определяме като телефони?

Сами разбирате, че целта на текста не е да открие правилната гледна точка, тъй като такава не съществува. Въпреки това неприятно е, че пазарът ограничава хора като мен, които биха искали да се сдобият с компактен Android смартфон от най-висок клас. До огромна степен диагоналът на дисплея определя класовото позициониране на устройствата през последните няколко години.

Таблет или смартфон

Съвременната технологична индустрия е особено устремена в желанието си да обедини продуктовите категории смартфон и таблет. Поглеждайки към устройства като 6.1-инчовия Huawei Ascend Mate и 7-инчовите таблети, започваме да се питаме каква точно е разликата между тези устройства? Android допринася за това впечатление. Докато в по-старите си версии мобилната платформа на Google имаше различни интерфейси за смартфони и таблети, то в Jelly Bean компанията налага почти идентични изглед и методи на работа както за 4-инчови, така и за 10-инчови устройства. Означава ли това, че единственото, което диференцира таблетите от смартфоните, е възможността за водене на разговори?

Разумният край

Последните няколко години показват, че размерите на дисплеите на смартфоните могат да продължават да растат неограничено. От чисто рационална гледна точка обаче това е невъзможно и подобно на 17-инчовите ноутбуци, които никога не са били особено популярни, надяваме се скоро средният диагонал да се стабилизира и огромните устройства да се превърнат в ниша.

Поглеждайки към съвременния пазар, най-логично е 4 - 5-инчовите смартфони да се превърнат в стандарт, докато тези с диагонал над 5 инча продължат да бъдат определяни като таблефони или phablets.

Няма как да не отбележим, че размерите на дисплеите на таблетите не се променят. Почти всички масови модели на пазара са 7 или 10-инчови, поради което сегментацията между смартфони и таблети става все по-трудна.

Имаме ли нужда от таблет?

Фундаменталният въпрос в заглавието на този параграф е задаван неведнъж в рамките на сайта както от автори, така и от потребители.

В малко по-различен контекст все пак си заслужава да се запитаме има ли смисъл от покупка на таблет, бил той и 10-инчов, ако вече притежавате 5 - 6-инчов таблефон? Ясно е, че дори за първия имате нужда от нещо повече от джоба си, а функционалността на двете устройства не е толкова различна. Отговорът вероятно се крие в това, което прави Apple с iPad и iPhone. Компанията налага доста различни интерфейси за двете устройства и стимулира разработката на различни приложения от трети страни, с което оправдава притежанието на смартфон и таблет. Действително в повечето случаи приложенията за iPad са по-удобни и дори могат да се справят със задачи, които са непосилни с iPhone версиите. Същото се отнася и за Microsoft, които все още нямат планове за 100% единна платформа за смартфони и таблети едновременно.

Смятате ли, че можем да се надяваме Google да поеме по сходен път?