Добрите, лошите и злите интерфейси - част I

Заглавието вероятно ви е озадачило доста и в това няма нищо невероятно. Статията обаче е далеч от филмовата тематика. Всъщност сте попаднали на първата част от кратък едиториал, посветен на промените в интерфейсите и парадигмите на работа на операционните системи, които използваме всеки ден. Добре ли е те да се променят, колко често трябва да се случва това и кои промени са оправдани - определено няма да отговоря на тези въпроси, които са строго индивидуални. Но се надявам да накарам вас, читателите, да помислите и да изградите своя позиция. Защото човек без позиция е като... а, почакайте. Няма такава мъдрост. 

Правилата

В наши дни е някак модерно да не си естет и това ясно си личи из технологичните форуми. Не са малко потребителите, които твърдят, че дизайнът на платформата, с която работят, няма никакво значение за тях, стига тя да е функционална. Истината обаче е доста различна. Във всеки от нас са заложени визуални принципи, които подсъзнателно биват възприемани постоянно и не могат да бъдат изключени. Те са наложени най-вече от света около нас и всичко, което изглежда или се държи различно от него, веднага усещаме като погрешно или незавършено. Най-простият пример за това е златната пропорция, която се изразява в числата на Фибоначи. Подобен принцип се прилага и в почти всички визуални композиции (фотографията, например) под формата на „правилото на третините“. 

Microsoft и PC компютрите

С подобряването на графичната производителност на всички видове компютри (в статията наричам така PC-та, смартфони и таблети) интерфейсните дизайнери отделят все повече ресурси за изграждането на красиви и естествено изглеждащи платформи. Погледнете Windows 98 и Windows 7 - визуалните езици на двете операционни системи са несравними. 98 изглежда кубично и грозновато, при това не само от днешна гледна точка. Еволюцията започва с XP, която е по-заоблена и лъскава - започва въвеждането на така наречените "eye candy" елементи в Windows. С достигането на 7 цялата платформа вече е изградена от своеобразни бонбони, като започнем от Start менюто, което ти идва да изядеш и достигнем до ribbon (панделка) интерфейса, която ще бъде част от всички приложения в класическия интерфейс на Windows 8, но и сега се използва в MS Office. От гледна точка на парадигми на работа обаче Windows 98 (и дори 95) и Windows 7 не са се променили толкова фундаментално. 

Apple и Mac 

Apple от своя страна започва от подобна позиция, но поема по малко по-различен път - наподобяване на обекти от истинския живот. За съжаление удобната английска дума skeuomorphism няма конкретен български превод, но нека използваме просто “наподобяване”. Още от ранните версии на Mac OS X Apple копира елементи от заобикалящия ни свят, с което прави интерфейсите си естествени. Идеята зад наподобяването на такива е, че вече знаем как да ги манипулираме и прагът на свикване с виртуалното е минимален. До определен момент наподобяването, което Apple прилагаше, бе чудесно. Отлично попадение за времето си бе Aqua интерфейсът, който Microsoft използва под формата на Aero. И двата успяха да убият грозните сиви монолити на предходните версии на платформите. В iOS Apple въведе физиката - кинетично скролиране, инерция, рикошети и т.н. - още един жизненоважен елемент за всяка съвременна платформа. 

Добрите, лошите и злите

Анимациите и плавните преходи също карат всеки интерфейс да изглежда естествено, стига да са смислени и да носят информация, а не просто да украсяват. Ако една анимация ви показва откъде накъде отива даден елемент, тя е полезна. Грубите и грозни анимации между слайдовете в рамките на непрофесионални презентации - не са. 

В определен момент обаче Apple започна да преминава границата на разумното и мнозина твърдят, че това се дължи на диктатурата на вече покойния Стив Джобс. На фона на крайно изчистения и футуристичен индустриален дизайн на талантливия Джони Айв виждаме безумни изпълнения в интерфейсен аспект. Календарите в iOS и OS X изглеждат като истински кожени календари с текстури, адресната книга е истинска книга и има шевове (да, шевове), а всички празни зони са запълнени с красива, но абсурдна ленена текстура. Докато повечето елементи на iOS и Mac OS X са “изработени” от полиран метал и са в симбиоза с дизайна на устройствата, все повече и повече приложения достигат грозна и мутирала степен на skeuomorphism. Във време, в което младите потребители никога не са имали истински визитник, виртуалната адресна книга прилича точно на такъв. Защо, наистина защо? 

Именно наподобяващите интерфейси на Apple не са лоши, а зли. Лошите интерфейси (Symbian, BlackBerry) не са опасни, защото потребителите веднага осъзнават колко са остарели и историята постепенно ги погребва. От своя страна скюоморфичните (заслужаваме лингвистичен шамар, нали?) интерфейси на Apple са съвършено реализирани, приложенията работят перфектно и изживяването е идеално. Повредена обаче е концепцията. Опасно е, че дори най-лошата концепция може да бъде реализирана толкова добре, че потребителите да я харесат и изобщо да не усетят, че онези четири шева не трябва да са там, кожената рамка всъщност не играе никаква роля, а старомодният шрифт изглежда нелепо, защото е написан от високопроизводителен компютър, а не от калиграф през 20-те. 

Наподобяването на истински обекти, текстури и материали е лоша тенденция, която трябва да изчезне, докато не е станала обща практика. 

Поглед напред

Срещу определено грешната от естетическа и утилитарна гледна точка идея на Apple обаче се изправя нова визуална концепция - тази на бъдещето. Засега тя бива отхвърляна от доста потребители, защото е твърде далечна от света, в който живеем. Все повече време обаче прекарваме във виртуалното и тогава назрява въпросът: кой е истинският свят, в който живеем? Дори без да му даваме отговор, спокойно можем да твърдим, че е време заобикалящият ни физически свят да започне да се модернизира и минимизира по-интензивно и да заприличва на далеч по-изчистения и съвършен виртуален, а не обратното. 

“Автентична дигиталност” - именно натам върви цялата нова естетика на Microsoft с Windows Phone и Windows 8. Не само Metro обаче поставя първите павета пиксели към съвършено виртуалните интерфейси - Ice Cream Sandwich и всички други нови интерфейси на Google също допринасят за това. Следващата част на статията ще бъде посветена именно на тях. Очаквайте я догодина.